Автомагистрала "Тракия"

Начало

 

 

ЧРЕЗ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

ДО ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЖАЛБА
от
Силвия Николаева Йотова
ЕГН
журналист от в.“Новинар”
София 1505, ул.”Оборище” № 44
/чрез в.”Новинар”/
тел. 969 94 33; 969 94 34; 969 94 00/

СРЕЩУ
Заповед № РД-02-14-294/ 26.05.05 г.

НА ОСНОВАНИЕ
Чл.40, ал.2 от ЗДОИ вр. чл.5, т.1 от ЗВАС

Уважаеми Върховни съдии, На 10 май 2005 г. подадох до министъра на регионалното развитие и благоустройството г-н Валентин Церовски заявление за достъп до обществена информация, с което поисках да ми бъде предоставен достъп до цялата информация, съдържаща се в договора за концесия, подписан между него и “Автомагистрала Тракия” АД, както и информацията, съдържаща се в оценките по чл.6 от Закона за концесиите. Със заповед № РД – 02 – 14 – 294/ 26.05.2005 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството отказа предоставянето на достъп до поисканата информация, тъй като тя съдържала данни, които в тяхната съвкупност представляват класифицирана информация – служебна тайна, съгласно чл.26 от ЗЗКИ. Достъпът до тази информация би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правно защитен интерес.

Отказът е незаконосъобразен и с него се засяга правото ми на достъп до обществена информация. Това право е прогласено в Конституцията, а законът, който урежда реда за достъп до обществена информация, е Законът за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Действително, правото да се търси и получава информация не е абсолютно. Според Решение № 7/ 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 1/ 1996 г. обаче, при прилагането на ограничения следва да се изтъкне, че “не става дума за избор между два противопоставящи се принципа, а за приложението на изключение от един принцип (правото да се търси и получава информация), което изключение подлежи на ограничително тълкуване”.

В практически аспект принципното положение “принцип спрямо изключение” е развито в редица разпоредби на действащото законодателство, като нормата на чл.6, т.1 от ЗДОИ, въвеждаща принцип на откритост на информацията – или иначе казано, презумпция за откритост и достъпност на всяка информация до доказване на противното. Принципното положение “принцип спрямо изключение” намира приложение и в нормата на чл.38 от ЗДОИ, съгласно която всяко решение да се откаже достъп до обществена информация /каквото трябва да се приема само по изключение, следвайки тълкуването на КС/ трябва да бъде в писмена форма, с посочено правното основание и фактическата обосновка в него. Принципното положение “принцип спрямо изключение” намира приложение и в нормата на чл.26 от ЗЗКИ, в която е направен опит за стеснително определяне на обхвата на т.н. “служебна тайна”.

Според чл.26, ал.1 от ЗЗКИ ограничението “служебна тайна” може да се приложи само в случай, че достъпът “би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес”. Изискването за ограничаване на достъпа до информация само с цел избягването на евентуална вреда /чл.25 и чл.26 от ЗЗКИ/ е в унисон със законодателството относно достъпа до информация в другите държави, както и с приетите стандарти на Съвета на Европа, чийто член е и Република България. В Препоръка (2002) 2 на Комитета на министрите към държавите-членки относно достъпа до официални документи, това изискване към прилагането на ограничения спрямо правото на достъп до информация, известно в теоретичната литература като “принцип на вредата”, е установено в чл.ІV, т.2.

Втори елемент на определението на “служебна тайна” е съответната информация да е определена в закон /чл.26, ал.2 от ЗЗКИ/, а третият елемент – ръководителят на съответната организационна единица да обяви списък на категориите информация, измежду определените в закона, за сферата на дейност на съответната единица /чл.26, ал.3 ЗЗКИ/.

Обжалваният акт не съдържа изчерпателно посочено правно основание. Посочването на чл.26 от ЗЗКИ не е достатъчно. Следва да се посочи и конкретният закон съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗКИ, както и съответната категория по ал.3.

В обжалваното решение за отказ /заповед/ не е посочено изобщо фактическо основание на отказа. Липсват данни каква информация се съдържа в концесионния договор и оценките, за да се направи преценка дали тя попада в нормативно определени категории /които също не са конкретизирани/. Липсва изложение каква вреда би произтекла от достъпа и за кой точно правно защитен интерес.

Отделно, че поисканата информация съгласно Закона за концесиите следваше да бъде вече предоставена в установения с този закон публичен регистър, което по наши данни не е направено.

Поради горното моля да отмените отказа на министъра на регионалното развитие и благоустройството и тъй като са налице императивни разпоредби относно общодостъпността на поисканата информация, да го задължите да ми предостави достъп до нея.

Приложение: 1. Заявление за достъп до обществена информация
2. Заповед № РД – 02 – 14 – 294/ 26.05.2005 г.
3. Препис от жалбата и приложенията

С уважение:


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 06.12.2005 • © 1999 Copyright by Interia & AIP