Годишен доклад

Състоянието на достъпа до информация в България 2014

Съдебни дела – 2014 г.

СТАТИСТИКА

Правният екип на ПДИ продължи да оказва правна помощ на граждани, неправителствени организации (НПО) и журналисти, подкрепяйки обжалването в съда на случаите на отказ на достъп до информация. През 2014 г. правният екип на ПДИ е подготвил общо 71 жалби и писмени защити в помощ на търсещите информация (45 – по случаи на граждани, 9 – на НПО, 17 – на журналисти).

През 2014 г. правният екип на ПДИ е изготвил 47 жалби. Първоинстанционни жалби – 38 (Върховен административен съд – 4, Административен съд – София-град – 16, Административен съд – София-област – 1, административни съдилища в страната – 16, Комисия за защита на личните данни – 1); касационни жалби – 7, и частни жалби – 2.

От изготвените 38 първоинстанционни жалби 29 са срещу изричен отказ да се предостави достъп до информация, а тези срещу мълчалив отказ са 9.
               
През 2014 г. в 68 случая от страна на ПДИ е осигурено процесуално представителство по съдебни дела срещу откази да се предостави информация. В този период правният екип на ПДИ е изготвил 24 писмени защити по дела, водени с подкрепата на организацията.

В периода бяха постановени 83 съдебни решения и определения по дела, водени с подкрепата на ПДИ (Върховен административен съд – 38, Административен съд – София-град – 30, Административен съд – София-област – 1, административни съдилища в страната – 14). В 72 случая съдът се е произнесъл в полза на търсещите информация, а в 11 случая – в полза на администрацията.

Задължени субекти

С решение[1] от 22 януари 2014 г. АССГ отмени отказ на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ (ИАЖА) да предостави на Асоциация „Приятели на железопътния транспорт“ годишните доклади на агенцията по контрола на обществената услуга – превоз на пътници с железопътен транспорт, както и информация за извършените от агенцията проверки в качеството й на национален орган за контрол по прилагането на Регламент 1371/2007. Отказът на ИАЖА бе с мотив, че информацията засяга трето лице („БДЖ – Пътнически превози“ ЕАД) и липсва неговото съгласие за предоставянето й. Съдът прие, че БДЖ е задължен субект по ЗДОИ на собствено основание, тъй като, от една страна, е публичноправна организация и в същото време получава финансиране от държавния бюджет. Следователно по силата на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ неговото съгласие не е необходимо. Решението на АССГ бе потвърдено от ВАС с решение[2] от 29 октомври 2014 г. Според върховните съдии първоинстанционният съд правилно е приел, че третото лице – БДЖ, е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ, тъй като за 2013 г. държавната железница е получила субсидия за осъществяване на обществената услуга – превоз на пътници с железопътен транспорт. Съответно исканата информация е обществена по своя характер и по силата на чл. 31, ал. 5 от закона съгласието на БДЖ не е  необходимо.

С решение [3] от 19 февруари 2014 г. АССГ отмени отказ на общинско дружество „Топлофикация София“ ЕАД да предостави на гражданката Ася Антонова договора, сключен между дружеството и фирма за дялово разпределение на топлинна енергия в етажната собственост на адреса на заявителката. Съдът посочи, че „Топлофикация София“ ЕАД е задължен субект в качеството си на публичноправна организация, тъй като независимо от търговския си характер дружеството е създадено за задоволяване на обществени интереси и едноличен собственик на капитала му е общината.

С решение [4] от 12 май 2014 г. АССГ обяви за нищожен отказ на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) да предостави достъп до анализите на Комисията на нормативната база, свързана с финансовия надзор в страната. Съдебният състав посочи, че според Наредба 45/2012 г. за достъп до съхраняваните от КФН документи решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация се вземат от комисията по предложение на председателя. Това означава, че в тези случаи Комисията като колективен орган си е запазила правото да взема решения дали да предостави, или не достъп до обществената информация и не е упълномощила председателя за това.

С определение [5] от 3 юни 2014 г. ВАС обяви Българския лекарски съюз (БЛС) за задължен субект по ЗДОИ в качеството му на публичноправен субект и отмени определение на АССГ за прекратяване на делото, който бе приел, че БЛС не е задължен субект и не дължи произнасяне по заявления. В мотивите си магистратите посочиха, че БЛС следва да бъде разглеждан като публичноправен субект, защото учредяването му, съществуването му, устройството, организацията и дейността му са регламентирани със закон – Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ), и с нормативни актове са му възложени функции, които имат публичноправен характер.

Понятието „обществена информация“

С решение [6] от 8 май 2014 г. ВАС потвърди решение на Административен съд – Велико Търново (АСВТ), за отмяна на отказ на ректора на Великотърновския университет (ВТУ) да предостави информация, свързана с участието на университета в проекта „Съвместен мониторинг на риска при извънредни ситуации в трансграничния регион на река Дунав“. Отказът на ректора бе с мотив, че исканата информация не е обществена, тъй като не е свързана с обществения живот в страната. В мотивите си съдебният състав посочи, че информацията попада в категорията на обществената информация, доколкото същата е генерирана и съхранявана от задължен по ЗДОИ субект във връзка с проектната му дейност, финансирана от Европейския съюз (ЕС), което обуславя връзката й с обществения живот в Република България, а и не само, тъй като подобна дейност въобще попада в обсега на интереса и обществения живот на ЕС.

С решение [7] от 26 юни 2014 г. Старозагорският административен съд (СЗАС) отмени отказ на кмета на Община Стара Загора да предостави достъп до пълния текст на проектната идея, с която гр. Стара Загора участва в инициативата „Предизвикателство за кметове“ на Фондация „Блумбърг Филантропи“. В отказа на кмета бе посочено, че пълният текст на проектната идея е на етап оценяване от Фондация „Блумбърг Филантропи“ и след приключване на оценяването и при спечелване на проекта същата ще придобие публичност. В тази връзка кметът бе направил извод, че към момента на подаване на заявлението исканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и не може да бъде предоставена. В мотивите си съдът посочи, че по смисъла на ЗДОИ обществена информация представляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължен субект. В контекста на тази дефиниция исканата информация е обществена. Пълният текст на проектната идея се съдържа в заявлението за кандидатстване, подадено от кмета на Стара Загора в качеството му на орган на изпълнителната власт. Тази информация представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ.

С решение [8] от 29 май 2014 г. Административен съд – Велико Търново (АСВТ), отмени отказ на кмета на Община Велико Търново да предостави достъп до информация за картирането на растителността и геоложките проучвания в поземлен имот, в който общината е одобрила проект за строеж. Отказът на кмета бе с мотив, че исканата информация не попада в приложното поле на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като Законът за устройство на територията (ЗУТ) предвижда специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация и тя може да бъде предоставяна само на заинтересовани лица по смисъла на ЗУТ. Съдът прие, че ЗДОИ е приложим по отношение на информация, която е свързана с одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж от страна на общинската администрация. В мотивите си съдебният състав отбеляза, че ЗДОИ и ЗУТ не се намират в съотношение на общ и специален закон. Именно фактът, че жалбоподателят не е заинтересовано лице по ЗУТ, обосновава правото му да търси информация по реда на ЗДОИ.

Надделяващ обществен интерес и защита на лични данни

С решение [9] от 4 март 2014 г. ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на отказ на Министерството на финансите (МФ) да предостави на Марта Младенова (Дарик радио) информация за допълнителните възнаграждения на служителите в министерството и подчинените му структури. Поисканата със заявлението информация според съда е от надделяващ обществен интерес с оглед предизвикания в обществото сериозен дебат по темата с бонусите на държавни служители и съществуващото съмнение за действителното положение. В решението си ВАС посочи, че тази информация дава възможност на гражданите да си съставят мнение относно начина на функциониране и отчетността на държавни органи чрез разходване на бюджетни средства, както и за моралния облик на висши държавни чиновници във връзка с истинността на техни изявления относно получени или неполучени допълнителни възнаграждения в централни органи на държавната власт във време на финансова криза в страната.

С решение [10] от 6 март 2014 г. АССГ отмени отказ на Столична община (СО) да предостави на гражданина Иван Петров достъп до дневника за положения от служители на общината извънреден труд през 2012 г. Отказът на СО бе с мотив, че исканата информация представлява лични данни на лицата, положили извънреден труд, и същата не може да бъде предоставена без тяхното съгласие. Съдът прие, че информацията за положения допълнителен труд по трудово правоотношение, и то в полза на Столична община, не представлява лична информация или лични данни на служителите. Отделно съдът посочва, че е налице надделяващ обществен интерес, тъй като предоставянето на тази информация ще доведе до повишаване на прозрачността и отчетността на СО. Решението на АССГ бе потвърдено от ВАС с решение [11] от 4 декември 2014 г.

С решение [12] от 11 март 2014 г. Великотърновски административен съд (ВТАС) отмени отказ на кмета на Община Велико Търново да предостави на група граждани информация за  реконструкцията на жилищна сграда, част от групов паметник на културата. Отказът бе с мотив, че исканата информация съдържа лични данни на трети лица (собствениците на въпросната сграда). Съдът посочва, че липсата на съгласие на третото лице не е основание за отказ – в такъв случай органът е задължен да предостави частичен достъп до поисканата информация, което общината не е направила. В заключение, съдът счита, че би могло да се приеме и наличие на надделяващ обществен интерес от предоставяне на информацията с оглед съществуващата практика на Община Велико Търново да одобрява строителни книжа в разрез с обществения интерес и без съобразяване с изискванията за опазване на архитектурното наследство.

С решение [13] от 24 март 2014 г. АССГ отмени отказ на Върховна касационна прокуратура (ВКП) да предостави на Доротея Дачкова (в. „Сега“) списък на всички съдебни и прокурорски помощници, който да съдържа имената им, звеното на съдебната власт, в което работят, датата и основанието за назначаването им. Отказът на ВКП бе на основание защита на личните данни. Съдебният състав прие, че исканата информация не попада в обхвата на понятието „лични данни“, тъй като информацията се отнася до публичната институция и нейните структура и състав, а не към личността, изпълняваща съответната длъжност. Предоставянето на информацията ще даде възможност на журналиста и обществото да си съставят мнение за дейността на Прокуратурата на РБ, включително по отношение спазването на законовите изисквания за назначаване на служители. Решението на АССГ бе потвърдено от ВАС с решение [14] от 8 декември 2014 г.

С решение [15] от 30 юни 2014 г. ВАС отмени решение на първата съдебна инстанция, както и отказ на министъра на културата да предостави копие на аудиозаписа от проведена на 4 април 2013 г. среща на ръководството на Министерството на културата (МК) с протестиращите учители от Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ (НГДЕК). Отказът на министъра бе с мотив, че аудиозаписът може да съдържа лични данни, поради което не може да бъде предоставен без съгласие на третите засегнати лица. Съдебният състав прие, че позоваването на защита на личните данни от страна на министъра е неправилно, тъй като не са представени доказателства за засягане интересите на трети лица, от което може да се приеме, че органът хипотетично е предположил, че може да се засегнат интересите на трети лица. Магистратите посочиха, че в случая е налице и надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията, тъй като проблемите на НГДЕК са придобили и медийна известност както по повод на участието на директора в телевизионно предаване, така и поради това, че министърът на културата е обявил в медиите за провеждането на тази среща, за да се изслушат различни позиции и да се вземе обективно решение по отношение на бъдещето на гимназията. Следователно надделяващият обществен интерес произтича от необходимостта гражданите да следят начина на управление и регулиране на отношенията в НГДЕК, която е в ресора на МК.

Лични данни – Публични фигури

С определение [16] от 15 януари 2014 г. АССГ отмени отказ на МВР да предостави на Юлиан Цанков (OFFNews) информация за това има ли депутатът Волен Сидеров разрешително за огнестрелно оръжие и кога е издадено, както и кое лечебно заведение му е издало необходимото медицинско свидетелство. Отказът бе с мотив, че тази информация не е обществена, не е свързана с работата на МВР и представлява лични данни на депутата. Според съда поисканата със заявлението информация е обществена. Разрешителното за оръжие е акт на съответния орган от системата на МВР при осъществяване на правомощията му по Закона за оръжията и боеприпасите. Нещо повече, според съда в случая е налице надделяващ обществен интерес, тъй като получаването на информацията би повишило прозрачността и отчетността не само на министерството, но и на самия народен представител.

С решение [17] от 18 март 2014 г. АССГ отмени отказ на Висшия съдебен съвет (ВСС) да предостави на Доротея Дачкова (в. „Сега“) информация за работата на депутата Делян Пеевски в столичното следствие и статута му на магистрат. Отказът бе мотивиран с липса на съгласие от страна на народния представител. Според съдебния състав информацията относно професионалната дейност на магистратите в България, включително данните за придобиване на несменяемост, атестациите, натовареността, резултатите от контролната дейност на висшестоящите съдебни инстанции и др., представлява обществена информация. Касае се за данни, свързани изцяло с работата на магистрата, които по действащото законодателство са показатели за качеството и количеството на полагания от него труд. Дейността на съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание при условията на изострена чувствителност на обществото към нейните проблеми. Всеки магистрат следва да има ясното съзнание, че няма аспекти от професионалната му дейност, които могат да бъдат скрити от обществото.

С решение [18] от 13 май 2014 г. АССГ отмени отказ на Софийска градска прокуратура (СГП) да предостави информация за дейността на градския прокурор Роман Василев в периода 2006 – 2013 г. Информацията бе поискана от Росен Босев (в. „Капитал“) и конкретно касаеше броя на обвинителните актове, постановленията за прекратяване и за отказ за образуване на досъдебно производство, споразуменията, изготвени от прокурора, както и броя на досъдебните производства, по които той е бил определен за наблюдаващ прокурор. Съдебният състав прие, че  исканата информация засяга само броя на постановените актове, но не и тяхното съдържание, поради което предоставянето й не засяга правата на страните по тях, нито е свързано с лични данни на лицата, адресати на тези актове.

С решение [19] от 28 май 2014 г. Габровски административен съд (ГАС) отмени отказ на секретаря на Община Севлиево да предостави на Емилия Димитрова (координатор на ПДИ за Севлиево) информация за основното месечно възнаграждение на заместник-кмет на общината. Съдът посочи, че тази информация не представлява защитени лични данни, защото допустимият минимален и максимален размер на възнаграждението за подобна длъжност е нормативно установен.

С решение [20] от 27 юни 2014 г. ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на отказ на Министерството на вътрешните работи (МВР) да предостави на Росен Босев (в. „Капитал“) информация за посещенията и срещите на депутата Делян Пеевски в министерството за периода юли 2009 – юни 2013 г. Съдебният състав отбеляза, че исканата информация не представлява лични данни, тъй като не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот на третото лице, а касае публичната му дейност в качеството му на народен представител, както и дейността на органи и длъжностни лица в МВР в това им качество.

С решение [21] от 17 ноември 2014 г. АССГ отмени отказ на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да предостави информация на Виктор Иванов (в. „24 часа“) за получените от председателя на агенцията парични бонуси през 2013 и 2014 г. Съдът посочи, че исканата информация не попада в обхвата на защитените лични данни. Според съда евентуалното засягане на частната сфера на председателя на ДАНС не може да бъде противопоставено на надделяващия обществен интерес.

Защита на интересите на трето лице

С решение [22] от 27 октомври 2014 г. АССГ отмени отказ на кмета на столичния район „Младост“ да предостави информация за предоставено от общината разрешение за извършване на строително-ремонтни дейности в часове извън установените с общинската наредба. Отказът на кмета бе с мотив, че липсва съгласие на фирмата инвеститор в строителния обект. Съдът прие, че исканата информация не засята интересите на третото лице по начин, който да обуславя необходимост от съгласието му за предоставянето й. От обстоятелството, че третото лице е адресат на разрешението, не следва автоматично, че предоставянето й би накърнило негови защитени интереси.

С решение [23] от 1 декември 2014 г. АССГ отмени отказ на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да предостави достъп до шест броя пазарни оценки на недвижими имоти, с които министерството е извършило разпоредителни сделки. Отказът бе с мотив, че оценките не са обществена информация и предоставянето им би нарушило авторското право на независимите оценители, които са ги изготвили. Според съда пазарните оценки позволяват, от една страна, да се разбере дали министерството се е съобразило с оценката на оценителя, и от друга, дали оценката е била изготвена в съответствие с изискванията на Закона за държавната собственост (ЗДС). Според съда правата на авторите върху изготвените оценки не могат да бъдат пречка за предоставянето им по ЗДОИ, тъй като освен за авторските права следва да се държи сметка и за обществения интерес от узнаването на тази информация

Надделяващ обществен интерес и отчетност при разпореждане с публични средства

С решение [24] от 24 март 2014 г. ВАС потвърди решение на Великотърновски административен съд (ВТАС) за отмяна на отказ на ректора на Великотърновския университет (ВТУ) да предостави на гражданката Камелия Джанабетска информация за проекта „Пътят на водата – природни и културно-познавателни маршрути за устойчив туризъм“. Отказът бе с мотив, че информацията не е обществена и предоставянето й няма да даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на университета. ВАС сподели доводите на първата инстанция, че информацията е обществена и произходът на средствата, предоставени във връзка с изпълнението на проекта (фондове на Европейския съюз), сам по себе си предполага, че в случая е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията.

С решение [25] от 6 март 2014 г. АССГ отмени отказ на СО да предостави на арх. Весела Тончева копие от договора, сключен между общината и частна фирма за възстановяване и стопанисване на езерото „Ариана“ в София. Отказът бе мотивиран с липса на съгласие на фирмата. Съдът прие, че в случая е приложима законовата презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес по отношение на информация, която е свързана със страните, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект. Решението на АССГ бе потвърдено от ВАС с решение [26] от 25 ноември 2014 г. Според върховните съдии опровергаването на законовата презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес е в тежест на доказване на задължения субект. В случая нито в обжалвания пред АССГ отказ, нито в съдебното производство са посочени факти, сочещи липса на надделяващ обществен интерес.

С решение [27] от 24 юни 2014 г. АССГ отмени отказ на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) да предостави копие от договор, сключен през м. ноември 2012 г. между МИЕ и търговски консорциум по Програмата за енергийна ефективност и зелена икономика – съвместна инициатива на МИЕ и ЕБВР. Отказът на МИЕ бе с мотив, че исканата информация касае договор, сключен след провеждане на обществена поръчка, и засяга интересите на трето лице (консорциума – страна по договора), което не е дало съгласие за предоставянето й. В мотивите си съдът посочи, че липсата на съгласие на трето лице не може да обоснове отказ от предоставяне на информация, когато е налице надделяващ обществен интерес от узнаването на информацията. Съдебният състав отбеляза, че договорите, сключени от задължени по ЗДОИ субекти в резултат на проведени обществени поръчки, по дефиниция не представляват търговска тайна и достъпът до тях не може да бъде ограничаван, тъй като е налице надделяващ обществен интерес относно разходването на обществени средства.

С решение [28] от 23 юли 2014 г. ВАС потвърди отмяната на отказ на секретаря на Община Търговище да предостави копие от договор за продажба на общински имот (терен на бивш пазар). В мотивите си съдебният състав посочи, че в подобни случаи частният интерес на третото лице (фирмата купувач) от запазване на търговската информация в договора не надделява над обществения интерес от разкриването й.

С решение [29] от 10 юни 2014 г. ВАС потвърди отмяната на отказ на секретаря на Община Търговище да предостави копие от договор за замяна на общински земеделски имот. В мотивите си съдебният състав посочи, че общественият интерес от получаване на информация за това при какви условия се извършва разпореждане с недвижими имоти – общинска собственост, и дали се спазват предвидените в нормативните актове предпоставки и процедури за това несъмнено следва да се квалифицира като надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на подобна информация ще се повишат прозрачността и отчетността на задължените по закона субекти.

С решение [30] от 10 юли 2014 г. ВАС отмени решение на първата инстанция, както и отказ на секретаря на Община Търговище да предостави копие от договор за продажба на общински имот (търговски обект – заведение). Отказът бе с мотив липса на съгласието на трето лице (фирмата купувач). Съдебният състав прие, че административният орган не е обсъдил твърденията на заявителя за наличие на надделяващ обществен интерес, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото при наличие на надделяващ обществен интерес информацията, засягаща третото лице, може да се предостави и без неговото съгласие.

Служебна тайна

С решение [31] от 28 ноември 2014 г. АССГ отмени отказ на Софийска градска прокуратура (СГП) да предостави на Росен Босев (в. „Капитал“) копия от отчетните доклади на СГП за периода 2006 – 2013 г. Отказът бе с мотив служебна тайна. Съдът посочи, че прокуратурата не е доказала, че информацията е била маркирана с гриф за сигурност „За служебно ползване“. Според съда дори да се приеме, че информацията е била законосъобразно засекретена, то достъпът до нея пак следва да се осъществи по ЗДОИ след разсекретяване, тъй като е изтекъл срокът за защита (6 месеца от датата на създаването, съответно една година, ако е бил еднократно удължен от ДКСИ).

Подготвителни документи

С решение [32] от 7 януари 2014 г. ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на отказ на председателя на Софийски градски съд (СГС) да предостави на Доротея Дачкова (в. „Сега“) информация за забавените наказателни и граждански дела на съда. Отказът бе с мотив, че информацията е подготвителна, тъй като въз основа на нея се образуват дисциплинарни производства срещу съдии. ВАС посочи, че информацията не е свързана с подготовката на акт на съда и има самостоятелно значение. Тя отразява изпълнението на задълженията на съдията по постановяването на съдебните актове в разумен срок, което, заедно с постановяването на правилни актове, е гаранция за добро правосъдие, т.е. за качествено изпълнение на предоставената му от държавата правораздавателна власт.

С решение [33] от 25 септември 2014 г. АССГ отмени отказ на секретаря на Столична община (СО) да предостави копие от вътрешните правила за организацията на административното обслужване в общината. Отказът бе с мотив, че вътрешните правила имат спомагателен характер като елемент от цялостния работен процес на общинската администрация, поради което не са нито официална, нито служебна обществена информация и не следва да бъдат предоставени. Съдът прие, че тези правила представляват служебна обществена информация, достъпът до която не може да бъде ограничен, тъй като не са налице основанията за това по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.

С решение [34] от 9 октомври 2014 г. ВАС отмени решение на първата съдебна инстанция, както и отказ на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да предостави копие от доклад за намаляване на емисиите на вредни вещества от големите горивни инсталации, свързан с предупреждението на ЕК към България за неспазване на таваните спрямо емисиите от серен и азотен окис и фини прахови частици. Съдебният състав прие, че исканата информация представлява информация за околната среда по смисъла на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда и по смисъла на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Тази информация е свързана с емисии и други вредни въздействия върху околната среда. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, която дава възможност за ограничаване на достъпа до подготвителни документи, е неприложима за информация, която касае въпроси на околната среда, и в частност емисии на вредни вещества. Съдът отбелязва, че в чл. 20, ал. 6 от ЗООС националният законодател е предвидил изрично разпоредба, с която правото на достъп до обществена информация, свързана с околната среда, и в частност до емисиите на вредни вещества, не може да бъде отказвано и ограничавано.

С решение [35] от 27 октомври 2014 г. АССГ отмени отказ на кмета на Столична община (СО) да предостави достъп до своя заповед и доклад на главния архитект за проверка на преместваемите обекти в парк „Борисова градина“. Отказът на кмета бе с мотив, че информацията има служебен характер и няма самостоятелно значение, тъй като не представлява краен административен акт. Съдът прие, че основанието за отказ по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е неприложимо, тъй като касае достъпа до служебна обществена информация, а в случая се иска достъп до официална обществена информация, която се съдържа в актове на кмета и главния архитект, издадени при осъществяването на правомощията им и свързана с резултати от приключила административна проверка.

Достъп до информация – достъп до документи

С решение [36] от 28 януари 2014 г. ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на отказ на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) да предостави на гражданина Манол Златев протоколи от премахването на няколко незаконни строежа. Отказът на ДНСК бе с мотив, че по реда на ЗДОИ може да се иска информация, но не и конкретни документи. ВАС сподели доводите на първата инстанция, че по реда на ЗДОИ може да се иска информация както описателно, така и с посочване на конкретни документи. В мотивите си съдебният състав посочи още, че ДНСК е единствената институция, упражняваща контрол върху строежите в РБ по определен за това ред в закона. Предвид това обстоятелство съдържащата се в исканите документите информация е пряко свързана с дейността на ДНСК като държавен орган.

С решение [37] от 17 март 2014 г. АССГ отмени отказ на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) да предостави на Асоциация „Приятели на железопътния транспорт“ копие от договора между министерството и „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД за осъществяване на превоз на пътници с железопътен транспорт на територията на РБ. Отказът на МТИТС бе с мотив, че по реда на ЗДОИ не могат да се искат копия от конкретни документи, както и че договорът е сключен по реда на Закона за обществени поръчки (ЗОП), в който има специални правила за публичност, изключващи приложението на ЗДОИ. Съдът прие, че в случая е налице валидно искане по ЗДОИ, което е конкретно и ясно формулирано. Съдебният състав отбеляза, че разпоредбите на ЗОП за публикуване на информация за договори по обществени поръчки не изключват приложението на ЗДОИ за достъп до тази информация при поискване.

Достъп до информация по електронен път

С решение [38] от 9 януари 2014 г. ВАС потвърди решение на АССГ за отмяна на мълчалив отказ на Столична община (СО) да предостави на Ивайло Попов (ЕС „За земята“) информация за състоянието на депото за неопасни битови отпадъци в кв. Суходол. Според ВАС правилно първата инстанция е приела за неоснователни възраженията на общината, че не е сезирана с редовно заявление, тъй като същото е подадено чрез виртуалното деловодство. Съдът отбелязва, че общината е била редовно сезирана с искане за достъп до информация и е следвало да представи отговор, тъй като съгласно ЗДОИ заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път.

С решение [39] от 11 февруари 2014 г. ВАС потвърди решение на Хасковски административен съд (ХАС) за отмяна на отказ на началника на Регионалния инспекторат по образованието – Хасково (РИО), да предостави на гражданката Лиляна Вълчева информация за извършените от инспектората проверки в конкретно училище в Тополовград. Отказът бе с мотив, че ЗДОИ не предвижда предоставяне на информация по начина, посочен от заявителката – по електронен път. Магистратите посочиха, че искането за предоставяне на информация по електронен път е валидно, след като ЗДОИ предвижда предоставяне на информация на технически носител.

Мълчаливите откази

С решение [40] от 17 април 2014 г. АССГ отмени мълчалив отказ на кмета на Столична община (СО) да предостави на Светла Василева (в. „Дума“) информация за разпоредителните сделки, извършени с помещение общинска собственост в периода 2009 – 2013 г. Съдебният състав посочва, че мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим, тъй като административният орган е длъжен да се произнесе по заявлението и да уведоми заявителя за решението си.

С решение [41] от 1 декември 2014 г. Административен съд – Перник, отмени мълчалив отказ на кмета на Перник да предостави на местното НПО „Активни за Перник“ общинския договор за сметосъбиране. Съдът отбелязва, че единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект е да постанови решение за достъп или за отказ, като писмено уведоми заявителя.

С решение [42] от 15 декември 2014 г. АССГ отмени мълчалив отказ на председателя на Народното събрание (НС) по заявление за повторно ползване на информация от обществения сектор, с което Петко Циков (Общество.бг) поиска копие на технически носител от цялата структурирана база данни, използвана на интернет страницата на НС – parliament.bg, с изключение на защитените от законодателството данни. В мотивите си съдът посочи, че при отправено редовно заявление за повторно използване на информация от обществения сектор единствената призната от закона възможност за задължения субект е да се произнесе с изричен акт – решение за достъп или за отказ.

С решение [43] от 24 ноември 2014 г. ВАС потвърди решение на АСВТ за отмяна на мълчалив отказ на ректора на Великотърновския университет (ВТУ) да предостави на Камелия Джанабетска информация по проект за мониторинг на риска в трансграничния регион на р. Дунав. Съдът посочи, че задълженият по ЗДОИ субект дължи мотивирано писмено произнасяне по заявление за достъп до информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ.

С решение [44] от 19 декември 2014 г. АССГ отмени мълчалив отказ на главния секретар на Висшия съдебен съвет (ВСС) да предостави на Росен Босев (в. „Капитал“) Отчет за дейността на Прокуратурата на РБ по сигнали за корупция на магистрати в периода 1999 – 2005 г., който отчет е бил внесен от прокуратурата във ВСС и приет и разгледан от ВСС в заседание на 15.02.2006 г. Съдът приема, че ВСС е бил сезиран с редовно заявление за достъп до информация, която е обществена и се създава или съхранява от ВСС. Съдът не приема доводите на главния секретар, че информацията нито се създава, нито се съхранява от ВСС, тъй като същата е била предмет на разглеждане, приемане и ползване от ВСС в заседание на 15.02.2006 г. С решението си съдът задължи главния секрета на ВСС да предостави достъп до исканата информация.

С решение [45] от 29 декември 2014 г. АССГ отмени мълчалив отказ на председателя на Управителния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС) да предостави на д-р Георги Тодоров информация за избора на консултанти на съюза и получените от тях възнаграждения, за сумите, изразходвани от съюза за юридически услуги, и за даренията, получени от съюза за 2013 г. Съдът посочи, че като не се е произнесъл с изричен мотивиран акт, въпреки че е бил длъжен по закон, председателят на УС на БЛС е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 38 и 39 от ЗДОИ.

Оставяне на заявление без разглеждане от администрацията

Оставянето на заявление за достъп до информация без разглеждане от страна на администрацията представлява отказ за издаване на индивидуален административен акт (решение за отказ или предоставяне на достъп до информация) и в два случая бе обжалвано като такъв отказ по реда на чл. 197-200 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С определение [46] от 23 май 2014 г. Ямболски административен съд (ЯАС) отмени уведомление на секретаря на Община Ямбол за оставяне без разглеждане на заявление, подадено от Мариета Сивкова (общински съветник), с което се иска копие от извънсъдебно споразумение, сключено между общината и строителна фирма във връзка с водено съдебно дело. Оставянето на заявлението без разглеждане бе с мотив, че по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, но не и достъп до конкретни документи. Съдът прие, че подаденото заявление съдържа всички необходими реквизити по ЗДОИ, поради което не може да бъде оставено без разглеждане и секретарят на общината следва да се произнесе по съществото на искането.

С определение [47] от 29 май 2014 г. ЯАС отмени уведомление на секретаря на Община Ямбол за оставяне без разглеждане на заявление, подадено от Мариета Сивкова (общински съветник), с което се иска предоставяне на информация под формата на справка за водените от общината дела и разходите по тях в периода януари 2011 – декември 2013 г. В мотивите си съдебният състав посочи, че заявлението на г-жа Сивкова съдържа всички изискуеми реквизити по ЗДОИ и от него става напълно ясно каква точно информация (и като вид, и като обем) иска да й бъде предоставена. При това положение органът е бил длъжен да се произнесе по заявлението по същество, а не да го оставя без разглеждане.

Докладът се издава в рамките на проект „Граждански център в подкрепа на прозрачността в обществения живот”, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".

НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ
Българска версия • Последно обновяване: 11.07.2015 • © 1999 Copyright by Interia & AIP