ПДИ | Резюме на проект

Състоянието на достъпа до информация в България 2014

Предоставянето на правна помощ продължава да е сред приоритетните дейности за ПДИ. През 2014 г. в някои от постъпилите случаи Програма Достъп до Информация оказа правна помощ още на първоначалния етап от търсенето на информация, когато правният екип даде съвет и/или подготви заявление за достъп до информация. В друга категория случаи правна помощ бе оказана след отказ за предоставяне на информация. (Виж: „Справка от базата данни на ПДИ“ – случаи на отказ на информация.)

Съществена част от правната помощ, оказвана от юридическия екип на ПДИ, е и изготвянето на жалби до съда и представителство по дела на заявители, потърсили помощта на организацията.

Брой и вид на постъпилите случаи:
Случаите, в които е предоставена правна помощ в периода януари – декември 2014 г., са 391[1]. Търсещите информация са поискали помощта ни директно в офиса, по e-mail или телефон.
В зависимост от характера и правната им квалификация обособяваме постъпилите случаи в три групи:

Кой най-често търси информация

Практиката на ПДИ показва, че най-често информация по реда на ЗДОИ се търси от граждани, журналисти и неправителствени организации. И през 2014 г. най-много консултации са предоставени на граждани, потърсили правната помощ на екипа на ПДИ – в 214 случая. В 77 случая са ни потърсили журналисти и координатори на ПДИ от централни и местни медии, а 56 са постъпили от неправителствени организации. В 28 случая екипът ни е бил потърсен за консултация от служители в администрацията, а в 13 – от представители на бизнеса.

От кои институции се търси информация

Най-голям е броят на случаите, в които търсещите информация се обръщат към централните органи на изпълнителната власт – 132, и към институциите на местната власт (кметове и общински съвети) – 109 случая.
По-рядко консултациите касаят търсене на информация от публичноправни органи и организации – в 26 случая, териториалните органи на изпълнителната власт – 21, органите на съдебната власт – 35, независимите органи на власт – 18, и др.
В базата данни на ПДИ са регистрирани 18 случая на предоставена правна помощ, без да е въведен ответник по случая – това са случаи, в които екипът ни е бил потърсен за обща консултация по закона или е бил поставен въпрос за това как се развива едно съдебно дело, в какви срокове и др.
(Виж:"Справка от базата данни на ПДИ“)

Най-чести основания за отказ

През 2014 г. остава голям броят на мълчаливите откази – 28. От отказите по същество преобладават основанията, свързани със засягане интересите на трето лице – 22, и лични данни – 12. Позоваване на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е налице в 7 от постъпилите случаи, а на търговска тайна – в 1.

Конкретни примери от практиката на ПДИ през 2014 г.

Характерни особености на случаите

Както всяка година, в тази част на доклада ще бъдат представени някои от по-интересните и характерни случаи, постъпили за консултация или правен коментар в ПДИ. Конкретните примери от нашата практика са илюстрация на това как ЗДОИ ефективно се използва от граждани, журналисти и НПО в случаи на обществена реакция на актуални събития, провеждане на кампании, журналистически разследвания или при решаването на всекидневни проблеми.

Като че ли се превърна в традиция в докладите за състоянието на достъпа до информация да отбелязваме годините според знаковите събития в обществения живот, което в голяма степен показва как търсенето на информация от държавните институции следва случващото се в страната. Докато 2013 отбелязахме като година на протестите, 2014 беше годината на банковата криза. В началото на лятото фалира четвъртата по големина банка у нас, което доведе до силна обществена реакция. Офисите на банката бяха затворени, а парите на вложителите – блокирани. Месеци наред темата беше в централните новинарски емисии, а представители на компетентните държавни институции не спираха да дават обяснения за случващото се. Паралелно с това граждани – неформални сдружения на вложители в банката, и журналисти започнаха да подават заявления за достъп до обществена информация до различни държавни органи, разчитайки, че ЗДОИ е единственият инструмент, чрез който е възможно да се получи достоверна информация в подобна ситуация.

Както е видно от настоящата част на годишния доклад за състоянието на достъпа до информация, на практика всички събития, вълнували обществения живот и дебат през 2014 г., са съпътствани от вълна заявления за достъп до обществена информация, отправени до ангажираните със съответния казус институции. Граждани, журналисти и НПО поставят въпроси, свързани с дефицита на прозрачност при разследването на всеки конкретен казус, с процесите на вземане на решения от компетентните органи при разрешаването на конкретния проблем.

Годината, която отмина, беше и година на поредни предсрочни парламентарни избори. Благодарение на засиления граждански контрол от страна на ангажираните с процесите на наблюдение на изборния процес неправителствени организации отбелязваме положителни развития от гледна точка на прозрачността на подготовката на самите избори. Голяма част от медиите публикуваха своевременно тарифите и договорите с участниците в предизборната кампания, а СЕМ оповести списъка на медиите, които не направиха това. Централната избирателна комисия продължи да публикува в интернет протоколите от своите заседания и за втори път предприе специални мерки за защита на личните данни на избирателите, като предостави възможност на гражданите да извършат проверка дали личните им данни не са включени в списъците на поддръжниците на съответните партии при регистрацията им за изборите.

Извън знаковите обществени дискусии традиционно се запазва интересът към търсене на достъп до информация в няколко области: търсене на информация, свързана с разходване на публични средства – начини на избор на изпълнители по обществени поръчки, сключване на договори, определяне на цени за извършване на различни дейности и др.; предотвратяване или разкриване на корупция и нередности; както и относно процеса на вземане на решения и отчетността на институциите. От постъпилите случаи е видно, че остава труднодостъпна информацията за сигнали и резултатите от направените проверки по тях, както и за резултатите от провеждани конкурси – най-често за заемане на държавна служба.

Част от казусите за търсене на достъп до обществена информация, представени в този раздел на годишния доклад, намериха своето продължение в съда, а тяхното развитие в съдебната фаза може да бъде проследено в частта „Съдебни дела“.

Търсене на информация по актуални обществени събития

Темата за фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) беше една от водещите през 2014 г. Само седмици след като Международният валутен фонд обяви българската банкова система за „стабилна и ликвидна, с достатъчно буфери за необслужваните заеми и значителен капитал“ [2] се оказа, че това не е точно така по отношение на една от големите банки в страната. В медиите се появиха съобщения за рисковете, свързани с Корпоративна търговска банка, и как тя е била източвана чрез кредити към близки на управителя на банката фирми. Впоследствие банката беше поставена под надзора на БНБ, след като вложителите масово започнаха да теглят депозитите си от нея. Кризата с КТБ постави множество въпроси за водената от БНБ банкова политика, както и за конкретните механизми на контрол върху извършваната банкова дейност. По темата бяха подадени заявления както от граждани, така и от журналисти. В един от тези случаи Бранимир Морфов подаде заявление до управителя на Българска народна банка, с което поиска информация относно банковия надзор, извършван от БНБ във връзка с фалита на КТБ. Конкретната информация, която беше поискана, се отнасяше до наличието на писмена преценка на БНБ относно одобрението за придобиване от КТБ на „Креди Агрикол България“ ЕАД (впоследствие преименувана на Търговска банка „Виктория“). С решение на подуправителя на БНБ предоставянето на исканата информация беше отказано с мотив, че същата представлява професионална тайна по смисъла на Закона за кредитните институции. От БНБ не посочиха в решението си как точно разгласяването на търсената информация би увредило защитения интерес, не беше направена и преценка на надделяващия обществен интерес, особено наложителна в момент, в който проблемите около КТБ бяха сред водещите новини в медийното пространство, както и в социалния, икономическия и политическия живот в страната. Към настоящия момент отказът се обжалва в съда.

След като с писмено известие ръководството на Корпоративна търговска банка уведомява БНБ за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции, Управителният съвет на БНБ взема решение за поставяне на Корпоративна търговска банка под специален надзор. От този момент правата на акционерите са отнети и са назначени квестори. По този повод журналистката от в. „Труд“ Цветелина Йорданова поиска от БНБ да й предоставят съдържанието на докладите на квесторите и на одитните доклади (подготвени от „Делойт одит“ ООД, „Ърнст и Янг“ ООД и „АФА“ ООД) за състоянието на Корпоративна търговска банка и „Креди Агрикол България“, изготвени след поставянето на кредитните институции под специален надзор. И в този случай от БНБ отказаха да предоставят информацията, посочвайки в решението си, че информацията не е обществена, тъй като не е създадена от БНБ и е свързана с дейността на трети лица – банки, които не са задължени субекти по ЗДОИ. Като допълнителни мотиви за отказа бяха посочени наличие на „банкова тайна“ и „професионална тайна“.

Вложителите в КТБ също направиха опити да получат информация относно предприетите от държавата мерки за разрешаване на възникналата ситуация с банката. В един от случаите към ПДИ се обърна Радка Петрова, клиент на банката и координатор на неформално гражданско сдружение, представляващо нейните вложители. След поставяне на банката под особен надзор гражданите поискаха от БНБ да им предостави информация за размера на възнагражденията на одиторите. В отговор получиха отказ, основан на защитата на личните данни.

Представените случаи са малка част от исканията на информация, касаеща банковата криза, получени и консултирани от екипа ни през изминалата година. За съжаление, оказва се, че въпреки повишения интерес по темата и нуждата от прозрачност по отношение на банковия надзор, осъществяван от БНБ, получаването на ясни и категорични отговори е затруднено, а банковата тайна очевидно тежи повече от обществения интерес, поне засега.

Търсене на информация относно изграждането на газопровода „Южен поток“

Темата за изграждането на газопровода „Южен поток“ – международен проект за транспорт на природен газ от Русия до Италия и Централна Европа, преминаващ през България, присъства в общественото пространство през последните няколко години. През този период неколкократно отбелязахме нежеланието на институциите да информират обществото за вземаните от тях решения по този важен за страната ни въпрос. В периода 2011 – 2014 г. бяха получени множество откази да се предостави конкретна информация по проекта по заявления на граждани, журналисти и политически формации. В крайна сметка, благодарение на оказания обществен натиск и водените дела срещу отказите, през есента на 2014 г. служебният кабинет публикува в интернет голяма част от документите, касаещи изграждането на проекта.

Сред постъпилите случаи за консултации относно търсене на информация по темата се откроява случаят на сдружение „Национален съюз ЕДИНСТВО“, фактите по който са следните. Още в началото на февруари 2011 г. Българският енергиен холдинг (БЕХ) избра изпълнител на прединвестиционното проучване за българския участък от проекта. Изпълнителят следваше да проучи техническата, правната, екологичната, финансовата и икономическата осъществимост на българския участък от газопровода „Южен поток“ с оглед обезпечаването доставките на природен газ за Централна и Южна Европа. През август 2013 г. Висшият експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) одобри участъка, през който ще премине газопроводът, а официално строителството започна през есента на същата година. По този повод – публичното обявяване и старт от българска страна на изграждането на проекта „Южен поток“, от сдружение „Национален съюз ЕДИНСТВО“, поискаха по Закона за достъп до обществена информация от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) документите, свързани с проекта: споразумения, договори, стенограми от заседания, протоколи от срещи, меморандуми и други, касаещи проекта, неговото изпълнение и финансиране на територията на РБ. Тогавашният министър на икономиката отговори, че такива документи в министерството изобщо не се съхраняват. Отказът на министерството беше обжалван в съда, като делото бе водено и с правната помощ на ПДИ. В рамките на делото стана ясно, че твърдяното от министерството в отказа не отговаря на действителността. Съдът задължи главния секретар на министерството да представи по делото списък на „всички документи относно реализацията на проекта „Южен поток“, включително копия и преписи, съхранявани в целия документален масив на министерството“. От представената разпечатка за всички документи, които са били регистрирани и съдържат думите „Южен поток“, стана виден огромният брой документи, свързани с проекта, които съхранява МИЕ. Именно вследствие на воденото съдебно дело беше осветлена сериозна част от информацията по изграждане на газопровода „Южен поток“. От предоставения опис по делото например стана ясно, че създаденото дружество „Южен поток Транспорт“ прави предложения за законодателни изменения в Закона за енергетиката във връзка с проекта „Морски газопровод – Южен поток“. В резултат на това беше внесен сигнал в прокуратурата, а в началото на септември 2014 г. МИЕ направи обществено достъпна преобладаващата част от документите по проекта, като ги публикува на интернет страницата си. В края на 2014 г. стана ясно намерението на Русия да прекрати изграждането на проекта „Южен поток“ през България и същият да бъде реализиран през територията на Турция, като проектът ще има ново, различно наименование.

Този пример за търсене на информация по актуални обществени събития е и илюстрация за търсене на информация, необходима за кампанията на активна гражданска група, защитаваща обществена кауза. Историята, започнала през 2013 година, получи окончателна развръзка в началото на 2015, а по време на цялата 2014 година беше във фокуса на обществения дебат. Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) е специализирана гимназия, която предоставя класическо хуманитарно образование. През 2013 година Министерството на културата (МК), принципал на гимназията, започва ремонт на сградата на училището. Ремонтът е финансиран със средства по програма на ЕС, а размерът на финансирането е над 2 млн. лева. След окончателното му приключване обаче МК решава, че въпреки извършения ремонт ще предостави за ползване на училището друга сграда, която – макар и неремонтирана и в лошо състояние – се намира в центъра на града, за разлика от току-що ремонтираното училище, което е с адрес – краен квартал на София. Това решение предизвика силна обществена реакция на преподаватели, бивши и настоящи ученици на гимназията, а така също и на обществеността. Две граждански групи заеха противоположни позиции в дебата – къде да се помещава НГДЕК: в ремонтираната сграда в крайния квартал на града или в остарялата неремонтирана сграда в центъра на града. Конкретните въпроси, които се поставиха в обществената дискусия, са: Рационално ли е изхарчването на 2 млн. лева за ремонт на сграда, която в крайна сметка няма да бъде използвана за нуждите на гимназията? Какви са мотивите на решението за предоставяне на гимназията на сграда в лошо състояние, за която трябва да бъдат похарчени нови средства за ремонт? Какво е техническото състояние на двете сгради? Какви са оценките на компетентните органи от гледна точка на здравословна и безопасна среда на двете сгради?

През 2013 година групата преподаватели и ученици на НГДЕК, защитаваща връщането на гимназията в ремонтираната сграда, подава над 30 заявления за достъп до обществена информация, отправени до различни държавни институции, като целта на заявленията е да се получи информация, доказваща качеството на направения ремонт и ефективността на изпълнението на проекта. Основните институции, до които са отправяни заявления за достъп до информация, са:

Благодарение на получената информация по реда на ЗДОИ група преподаватели и ученици успяха да аргументират позициите си в обществените дискусии.

През есента на 2014 година взрив в цеха за утилизация на боеприпаси на предприятието „Видекс“ АД, завод „Миджур“, с. Горни Лом, отне живота на 12 души. Инцидентът повдигна въпроси, свързани с безопасността на извършваните дейности по утилизация на стари боеприпаси, за контрола на държавните органи върху тази дейност и за процедурите по издаване на разрешителни.

Темата за безопасността на дейностите по утилизация е поставена на общественото внимание за първи път през 2009 г., когато гражданинът Петър Пенчев, зам.-председател на Национално движение „Екогласност“, подава заявления за достъп до информация до МОСВ и Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет. Още тогава, с помощта на ЗДОИ, Петър Пенчев получава ключови документи, като например копие от разрешение за трансфер на оръжия, издадено на фирма „Видекс“ АД за внос на противопехотни мини, копие от договор на дружеството за утилизация на боеприпаси и др. Отново по реда на ЗДОИ, МОСВ предоставя и разрешителното за извършване на утилизация на „Видекс“ АД. Въпреки направеното искане МОСВ не предоставя оценки за въздействието върху околната среда, заедно с резултати от дейностите (ако те вече се извършват) по унищожаването на гръцки мини в България, в т.ч. за извършен мониторинг на околната среда. С помощта на получените документи още през 2009 година Пенчев предупреждава писмено отговорните институции за опасността за здравето на хората и околната среда, която съществува при вноса и утилизацията на стари боеприпаси, и не получава отговор на сигналите си, а през 2014 година действително се стигна до трагичен инцидент.

Веднага след взрива в Горни Лом Петър Пенчев отново подава заявления за достъп до информация до същите институции, с които иска да му бъдат предоставени различни документи, свидетелстващи за вноса на 1 568 159 противопехотни мини с цел тяхната утилизация, както и информация, от която е видна цената за заплащане на унищожаването – 0,32 евро за една мина. Информацията е предоставена, а с получените документи Петър Пенчев подава сигнал до прокуратурата на РБ за извършени злоупотреби и нарушения на правилата за безопасност.

Информация за разходване на публични средства

През изминалата година интересът към темата „Разходване на публични средства“ надхвърли обичайния интерес, проявяван от граждани, журналисти и НПО. В качеството си на търсещи достъп до информация се оказаха няколко местни администрации. Случаят беше провокиран от разпределението на средствата по публичната инвестиционна програма на правителството „Растеж и развитие на регионите“, според което някои общини получиха финансиране, а други не. Как се случи самото разпределение на около половин милиард лева, остана неясно за обществото. Ето защо още в началото на 2014 г. Община Габрово поиска достъп до протоколите на комисията за оценка на проектите по публичната инвестиционна програма на правителството „Растеж и развитие на регионите“. В официално писмо до тогавашния министър на финансите в качеството му на Председател на Междуведомствения съвет за оценяване, приоритизиране и подбор на проектни и програмни предложения за изпълнение на целите на ПИП „Растеж и развитие на регионите“ кметът на Община Габрово поиска да получи копия от следните документи:
– Протоколите от работата на Междуведомствения съвет за оценяване, приоритизиране и подбор на проектни и програмни предложения за изпълнение на целите на програмата;
– Методиката, разработена по критериите, разписани в ПМС №4/16.01.2014 г., по която са оценявани проектните предложения;
- Детайлните оценки на всички получени проектни предложения – по критерии, както и обща получена оценка.

По-късно през годината кметовете на три други общини – Козлодуй, Бяла Слатина и Оряхово – оспориха по съдебен ред две министерски постановления, с които всъщност са разпределени средствата по програмата. Сред основанията за оспорването е именно липсата на прозрачност и достъп до информация до методиката на разпределяне на средствата. Тази битка за прозрачност беше изгубена и достъп до информация не беше получен.

Гражданско наблюдение и оценка на конкретни сфери на управлението

През изминалата 2014 година отбелязваме случаи на „кампанийно търсене на информация“. Това са случаи, в които най-често неправителствени организации изпращат еднотипни заявления до различни институции с цел наблюдение и граждански контрол на определени административни практики. Ще посочим два примера за илюстрация.

Първият от тях е на международна благотворителна организация, работеща в сферата на защита на животните – Фондация „Четири лапи“. Организацията работи активно за намаляването на броя на безстопанствените животни по хуманен път чрез прилагане на разпоредбите на Закона за защита на животните (ЗЗЖ). През 2014 година организацията си поставя за цел да направи оценка за състоянието на популациите на бездомни животни във всички общини, както и за изпълнението на задълженията на местните администрации в тази област по ЗЗЖ. Ето защо организацията изпрати еднотипни заявления за достъп до обществена информация до всички общински администрации, с които поиска информация за това има ли приета програма за овладяване на популацията на безстопанствените животни от общинския съвет по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗЗЖ, както и справка по години за извършените дейности от съответната община по тази програма. В отговор на заявленията, въпреки наличието на откази – изрични и мълчаливи, е получен голям обем от информация, която позволи на организацията да извърши желаната оценка и да отправи препоръки към новата национална програма за овладяването на популациите на бездомни животни.

Вторият подобен случай е на екологичната неправителствената организация Фондация „Блулинк“, която планира изготвянето на пълна картина и оценка на гражданското участие в работата на централната и местната изпълнителна власт. За тази цел организацията изпраща еднотипни заявления за достъп до обществена информация, отправени до всички централни органи на изпълнителната власт и местни органи на самоуправление, с които иска предоставянето на информация за броя на гражданските обществени съвети, работещи към съответната администрация, както и нормативното основание, на което тези съвети работят.

Подобни целеви подавания на заявления за достъп до обществена информация с цел установяване на определено състояние на конкретна сфера на управление добиват все по-голяма популярност в дейността на различни НПО и се използват за подпомагане на работата на организациите.

Търсене на информация от обществения сектор за повторно използване

С изменения на Закона за достъп до обществена информация през 2007 г. в българското законодателство беше въведена европейската Директива 2003/98/ЕС относно повторно използване на информацията в обществения сектор. Това беше направено чрез въвеждане в ЗДОИ на нова глава, уреждаща достъпа до тази информация. Въпреки че през изминалите седем години случаите, в които сме търсени за консултации по искания по реда на тази глава, бяха рядкост, през 2014 г. отбелязваме повишен интерес към този вид информация. С помощта на ПДИ беше заведено и първото дело срещу отказ да се предостави информация за повторно използване. Заявлението по случая беше подадено през април 2014 г. до Народното събрание, като с него бе поискано копие на технически носител в отворен формат на цялата структурирана база данни, използвана от интернет страницата на Народното събрание, с изключение на защитените от законодателството данни. В искането си Петко Циков от неправителствената организация „Общество.бг“ посочи, че желае да получи информацията с цел създаване на нов продукт, насочен към подобряване на гражданската информираност за дейността на Народното събрание. Според заявителя посредством подходящо визуализиране на дейността на парламента ще се улесни включването на гражданите в политическия процес. Тъй като в законоустановения срок председателят на Народното събрание не се произнесе по подаденото заявление, отказът беше обжалван в съда. С решение [3] на Административен съд – София-град, мълчаливият отказ беше отменен, като съдът посочи, че председателят на Народното събрание е бил длъжен изрично да се произнесе по заявлението в законоустановения срок, което той не е направил, поради което му върна преписката за изрично произнасяне.

В друг случай отново беше отказана информация за повторно използване, този път от Националната агенция за приходите, по заявление на Божидар Божанов от Фондация „Общество.бг“, отправено по електронен път. С него той поиска предоставяне в отворен формат на списък на имената и адресите (и/или географските координати) на бензиностанциите в страната, които са свързани с НАП. Целта на искането беше информацията да бъде използвана за сайт, в който се събира информация за всички бензиностанции на територията на България и предлаганите от тях горива. Първоначално от НАП изрично поискаха заявлението да бъде подписано с електронен подпис – изискване, което, въпреки че е в противоречие с разпоредбите на ЗДОИ, от години е част от практиката на агенцията по предоставяне на информация по електронен път. Впоследствие информацията беше отказана с мотив, че същата би могла да представлява търговска тайна на лицата, осъществяващи търговска дейност чрез бензиностанции, поради което е необходимо да бъде отправено запитване до всяко едно от тях дали с предоставянето на данните ще бъде нарушена такава. Същевременно в отговора на НАП се посочваше, че това е обективно невъзможно поради големия брой лица, до които следва да бъде отправено посоченото запитване. В допълнение, информацията беше отказана и на основание, че е необходимо влагане на усилия и ресурс, излизащи извън рамките на обичайната операция по предоставянето на достъп до наличната в агенцията информация (чл. 41а, ал. 2 от ЗДОИ).

Пример за успешно упражняване на правото на достъп до информация за повторно използване е дейността на „WWF-Дунавско-Карпатска програма – България“ по създаване на единна платформа на реките в България, която да подпомогне опазването и възстановяването на речните екосистеми. Чрез подаване на десетки заявления по реда на ЗДОИ организацията успя да събере пълната база данни на всички реки в България с информация за тяхното екологично състояние. Заявленията бяха отправени до басейновите дирекции в страната, регионалните инспекции по околна среда, изпълнителната агенция по околна среда, както и до Държавната агенция за устойчиво енергийно развитие. Събраната информация беше анализирана, преработена и подготвена за повторно използване чрез създаване на интернет базирана ГИС платформа за реките с отворен обществен достъп (http://gis.wwf.bg/rivers/). Платформата предоставя възможност на всички граждани да получат детайлна онлайн информация за местоположението, състоянието, ползването и заплахите за всяка една река в България, могат да бъдат правени справки за всички съществуващи и одобрени МВЕЦ, както и за техните технически характеристики. Платформата с базата данни за реките беше открита за обществено ползване през август 2014 г. и има за цел да предостави възможност на гражданското общество да участва по-активно в опазването на реките в България.

Журналистически разследвания по теми от обществен интерес

Консултираните от екипа на ПДИ случаи на журналисти показват, че използването на закона в журналистическата работа е особено ефективно, когато целта на търсене на информация е разследване на непрозрачни практики на институциите; когато са налице сериозни съмнения за злоупотреба с власт или е нужно да се осветли тема от обществен интерес. Невинаги журналистическите разследвания по ЗДОИ дават ясни отговори, не е задължително също така да променят съществуващите практики, понякога по-важното е, че поставят „неудобни“ въпроси и ги правят обществено достояние.

С помощта на ЗДОИ беше спряно строителството на завод за хлор в Горна Оряховица

В един от случаите на търсене на информация благодарение на разследване на журналистката Здравка Маслянкова от в. „Янтра ДНЕС“ – Велико Търново, направено с помощта на Закона за достъп до обществена информация, беше спряно изграждането на завод за хлор в Горна Оряховица. Новината за строителството на завода доведе до ескалация на напрежението в града, своевременно беше сформирано протестно движение „Антихлор“ и беше изпратена петиция до отговорните институции, а протестната подписка събра подкрепата на над 3000 граждани.

Фирмата инвеститор планираше да направи производствена база за огромно количество течен хлор – близо 15 000 тона годишно, като съгласно Закона за опазване на околната среда това прави предприятието с висок рисков потенциал. Опасното производство трябваше да бъде разположено на по-малко от километър от две училища, болницата и жилищни квартали в града.

Документите, получени по ЗДОИ, показаха, че години наред дружеството е осъществявало дейност в собствената си складова база за химикали в Горна Оряховица с множество нарушения на действащото законодателство. Оказа се, че базата е работила незаконно, без да е била въвеждана в експлоатация и въпреки проверките на редица институции.

В резултат на разследването и публикуваната информация за разкритите нередности на страниците на в. „Янтра ДНЕС“, както и благодарение на активните граждански действия срещу строителството на завода, в края на 2014 г. фирмата инвеститор оттегли инвестиционното си намерение.

Публикация за инцидент на жп линия в Ловеч повдигна за пореден път въпроса за безопасността на прелезите

С помощта на ЗДОИ журналистът Цветан Тодоров от в. „Народен глас“ – Ловеч, успя да събере, анализира и публикува информация за състоянието на железопътните прелези на територията на Ловешка област. Журналистическият му интерес по темата беше провокиран от съдебно дело за инцидент с човек с увреждане, който при опит да пресече жп линията на неподдържан от БДЖ прелез закъсва със скутера си на батерии малко преди преминаването на влака. В последния момент той успява да отскочи от линията, но влакът разбива возилото му. Вследствие на инцидента човекът останал обездвижен повече от година, тъй като не можел да се придвижва без скутера си, поради което потърсил правата си пред съда за нанесени материални и нематериални вреди.
По този повод журналистът решава да поиска официална информация за състоянието на прелезите в Ловешка област чрез заявления по ЗДОИ, отправени до компетентните институции – Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ и Национална компания „Железопътна инфраструктура“. От отговора става ясно, че за последните три години инцидентите в областта са общо 11, както и че това не е действителната бройка, т.е. официалната информация не е пълна. От всички прелези в областта (31) само осем са снабдени с автоматични системи с трифаров светофар с мигаща светлина, като междувременно не са закривани прелези, и т.н. С предоставената информация беше изяснена част от неясните въпроси, свързани с тази тема, но за държавните институции работата тепърва предстои, тъй като в техните правомощия е да вземат мерки за превенция на инциденти. Все още десетки хора, живеещи в близост до жп линията в Ловеч (а и не само там), са принудени да я пресичат на нерегламентирани прелези на свой риск.

Устройството на градската среда, проектирането на плановете за градско развитие, строителството на обществени сгради, паркове, детски площадки и облагородяването на знакови градски места са теми, традиционно чувствителни за граждани, журналисти и неправителствени организации, работещи в тази област. Доказателство за този висок интерес са и немалкото случаи в тази област, постъпили за правна помощ и консултация в ПДИ. Като примери за подобно търсене ще посочим заявленията за достъп до информация на неправителствената организация „Асоциация на парковете в България“, с които се искаха документи, свързани с Подробните устройствени планове на град Царево, а получената информация свидетелстваше за многобройни съмнителни промени на предназначението на земи на територията на общината. На територията на град София организациите „Група Град“, „Граждани за зелена София“, както и отделни граждани и през 2014 година търсиха информация за градоустройствените планове, ремонта на централната част на града и различни знакови места в София като „Лъвов мост“, бул. „Витоша“ и др. В този доклад отбелязваме и заключението ни от годишното ни проучване на интернет страниците на институциите – твърде малко са все още общините, които публикуват общите си устройствени планове в интернет, макар това да им е вменено като задължение от Закона за устройство на територията.

Един от интересните случаи на търсене на информация за градската среда, които бяха консултирани от екипа ни, онагледява как получена информация по реда на ЗДОИ подпомогна журналистическо разследване, разкрило разхищаване на публични средства.
Случаят е на журналиста Спас Спасов – кореспондент на в. „Дневник“ за град Варна. През 2014 година Спасов разследва разходването на средства от страна на Община Варна по повод участието на града в конкурса за Европейска столица на културата през 2019 година. Проучвайки това как са били изхарчени половин милион лева общински средства за промотирането на града като участник в конкурса, Спасов подава заявления за достъп до информация, с които иска предоставянето на протоколи от заседанията на общински комисии, протоколи от заседания на общинския съвет на град Варна, както и пълен отчет за разходите на общината, направени по проекта „Варна 2019“. След предоставяне на исканата информация Спасов публикува своето разследване в две части: „Тайният план Б на Варна“ и „Колко струва загубата на Варна в конкурса за Столица на културата 2019“ . Получените документи разкриват интересни факти, като например начина, по който са вземани решенията в общинските комисии и общинския съвет, размера на отделните разходи, както и любопитния факт, че за една рисунка на асфалт са били платени 7000 лева хонорар на автора. Всички получени документи по ЗДОИ Спасов публикува в своя интернет блог [4].

В друг случай, свързан с темата, група граждани на Велико Търново поискаха от общината да предостави информация, касаеща реконструкцията на жилищна сграда, част от групов паметник на културата „Историческо селище Велико Търново“, намираща се в старата част на града. Със заявлението си те поискаха достъп до строителните книжа относно проекта за преустройство на сградата, и по-конкретно – виза за проучване и проектиране, разрешение за строеж (преустройство); одобрен архитектурен проект (в част архитектурна и конструктивна), както и документ, удостоверяващ одобрението на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Повод за подаване на заявлението станаха строителните дейности по обекта, в очевиден разрез с изискванията за изграждане и ремонт на сгради, обявени за паметници на културата. Това породило съмнения за тяхното извършване без необходимите за целта разрешения и одобрения от компетентните институции. В отговор на подаденото заявление кметът на Велико Търново отказа информация по всички точки с мотива, че исканите документи са част от административни преписки и като такива не представляват обществена информация, а документи по административното обслужване на граждани и юридически лица, т.е. информация, изключена от приложното поле на ЗДОИ по смисъла на чл. 8, т. 1 от закона. В решението за отказ беше посочено също, че доколкото заявителите нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на Закона за устройство на територията, те нямат право на достъп до поисканата информация. Информацията беше отказана и на основание „лични данни на трети лица“ и „исканите документи не представляват носители на обществена информация“. Впоследствие делото срещу отказа беше спечелено на две съдебни инстанции – пред Административен съд – Велико Търново, и Върховен административен съд. В решенията си съдът прие, че приложимият ред за достъп до поисканата информация е този по ЗДОИ, а не както се твърди в решението – по ЗУТ, както и че исканата информация дава възможност да се повишат прозрачността и отчетността на Община Велико Търново в една чувствителна за обществото дейност – запазването на архитектурното културно наследство и изграждане на облика на града, т.е. налице е надделяващ обществен интерес. (Повече за воденото дело може да прочетете в „Съдебни дела“.) В крайна сметка, благодарение на воденото дело и решеното от съда, се стигна и до решение на кмета на Велико Търново, с което беше предоставен достъп до исканата информация.

Защита на личните данни

Няколко са по-важните моменти, които следва да отбележим в областта на правото на гражданите на защита на личните данни за изминалата година.

На първо място трябва да споменем образуването на конституционно дело № 8 за 2014 година по искане на Омбудсмана на РБ. След публикуването на решението на съда на ЕС за невалидността на Директива 2006/24/ЕО Омбудсманът на РБ отправи искане до Конституционния съд на РБ за установяване на противоконституционност на разпоредбите от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), свързани със съхранението и достъпа до трафични данни, генерирани при осъществяването на електронни комуникации. Според Омбудсмана оспорените разпоредби са приети с изменение на ЗЕС, с което се цели именно въвеждане на въпросната директива. Съгласно закона доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги се задължават да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията. Целта на съхраняването на данните е разкриване и разследване на престъпления, а срокът на съхранението е определен в закона.

По делото пред КС бяха конституирани като страни редица държавни органи, както и неправителствени организации, сред които и Програма Достъп до Информация. В началото на юли 2014 г. Програма Достъп до Информация изпрати официално становище, с което подкрепи искането на Омбудсмана и подробно обоснова позиция, че атакуваните текстове от ЗЕС не съдържат необходимите гаранции за правата на гражданите по отношение на тайното наблюдение и способстват за неоправдана намеса в личната им сфера. С Решение № 2 от 12 март 2015 г. КС обяви за противоконституционни всички атакувани текстове от ЗЕС. В решението си конституционните съдии отбелязаха, че генерираните и запазени данни за определения със закона период съдържат пълната информация за това кой, кога, с кого, как, с кое устройство и откъде е комуникирал. От своя страна тази информация дава възможност за изключително детайлно и пълно профилиране на наблюдаваните хора, включително и по чувствителни критерии. В решението си съдиите посочват още, че при транспонирането на европейската директива българският законодател е разширил недопустимо приложното й поле както по отношение на целите, за които трафичните данни се съхраняват, така и по отношение на кръга субекти, които имат достъп до тези данни. Един от основните проблеми в атакуваните разпоредби е свързан с несъразмерно дългия срок за запазване на данните – 12 месеца, както и с обстоятелството, че в една от хипотезите този срок може да бъде удължен с 6 месеца, без какъвто и да е контрол от страна на независим орган или съд.

На следващо място е важно да се спомене и публикуваното официално становище на Комисията за защита на личните данни относно видеозаснемането в контекста на защитата на личните данни. Становището има задължителен характер за всички администратори на лични данни, които поддържат регистър видеонаблюдение. В становището си Комисията приема, че за да бъде допустимо обработването на лични данни чрез използване на системи за видеонаблюдение, във всеки конкретен случай е необходима преценка на баланса на интереси на администратора и на заснеманите и записвани субекти. Компетентните държавни органи имат право да извършват видеонаблюдение с цел опазване на националната сигурност и обществения ред, но тази възможност следва да се регламентира така, че да се избегне възможността за злоупотреба със събраните данни. Винаги когато се предприемат действия за обработване на данни, събирани чрез системи за видеонаблюдение, следва да се извършва конкретна преценка за пропорционалност на целите, за които се събират тези данни, и дали тези цели не могат да се постигнат по друг начин.

През изминалата 2014 г. към правния екип на ПДИ бяха поставени 47 казуса, в които граждани считат нарушени правата им на защита на личните данни. Като важен за отбелязване от гледна точка на правилния баланс между правото на достъп до информация и защита на личните данни ще представим случая на Георги Сербезов, срещу когото бяха подадени няколко жалби до КЗЛД. Инж. Сербезов е и активист в дейността по достъпа до обществена информация – от години сам води и печели съдебни дела срещу откази на администрацията да му предостави информация. Именно тази му дейност е показала колко важно е познаването на съдебната практика, но в същото време дори признатият като най-добър в съдебната система сайт на ВАС не е достатъчно удобен за ползване от гражданите. Затова и Георги Сербезов създава специализиран сайт, който прави лесно търсенето във вече публикуваните решения и определения на ВАС конкретно и единствено по дела, водени по ЗДОИ. През 2014 година срещу инж. Сербезов в качеството му на администратор на въпросния сайт бяха подадени две жалби, в които се твърди, че е налице неправомерно обработване на лични данни, тъй като в сайта излизат имената на жалбоподателите в качеството им на страни по дела за достъп до обществена информация. Жалбоподателите не отричат, че действително първоначалното публикуване на трите им имена е направено на официалната страница на ВАС, но според тях сайтът на Георги Сербезов прави достъпни техните имена чрез търсене в търсачката Google. Ето защо жалбоподателите искат от КЗЛД да бъде преустановено твърдяното от тях нарушение. Впоследствие комисията отхвърли и двете жалби като неоснователни и след извършването на баланс между двете права – защита на личните данни на страните в публичния съдебен процес и правото на гражданите на бърз и лесен достъп до съдебната практика, отсъди в полза на второто.

Сред по-често срещаните случаи, в които граждани са се обръщали за консултации в сферата на личните данни, отбелязани в базата данни на ПДИ, са следните:

[1] Броят на предоставените консултации по постъпилите случаи е двойно по-голям – 923, тъй като по някои от случаите са предоставени повече от 1 консултации.

[2] Из официалното становище, изготвено от ръководителя на мисията на МВФ, посетила страната ни в периода 6 – 11 юни 2014 г.

[3] Решение № 7832/15.12.2014 г. на Административен съд – София-град.

[4] http://spasspasov.com/?p=1621#more-1621

Докладът се издава в рамките на проект „Граждански център в подкрепа на прозрачността в обществения живот”, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".