ПДИ | Състоянието на достъпа до информация в България 2014

Състоянието на достъпа до информация в България 2014

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ ПРЕЗ 2014 – 2015 г.

През 2014 г. бе предприета сериозна стъпка в посока подобряването на Закона за достъп до обществена информация. През месец август към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бе създадена работна група за изготвяне на закон за изменение и допълнение на ЗДОИ. В групата бяха включени представители на ПДИ.

Основен двигател на законодателната промяна е въвеждането на Директива 2013/37/ЕС, с която се изменя и допълва Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор. С измененията в обхвата на директивата се включват архивите, библиотеките и музеите, създават се задължения за публикуване на определена информация, за изчисление на таксите за повторна употреба в съответствие с обективни, прозрачни и проверими критерии, създава се задължение за преглед и унифициране на практиките. Част от промените в ЗДОИ са насочени към въвеждането на тези изисквания.

Междувременно през месец април ПДИ започна работа по широко обсъждане на необходими изменения и допълнения в ЗДОИ. През месеците юни, юли и октомври 2014 г. бяха проведени общо пет дискусии с различни заинтересовани групи – журналисти, юристи, представители на държавната администрация, неправителствени организации, блогъри и бизнес. След отчитането на констатираните проблеми, отправените предложения за решаването им и натрупания опит на ПДИ от мониторинга и предоставяната правна помощ бе изготвена Концепция за изменения в законодателството за достъп до обществена информация. Концепцията е основана на международните стандарти, добрите примери от чуждия законодателен и практически опит, както и на съдебната практика по прилагането на ЗДОИ от последните 15 години.

Втори план за действие по Инициативата „Партньорство за открито управление“

Инициативата за изменение и допълнение на ЗДОИ бе подготвена и от проведените през април и май 2014 г. срещи на екипа на Министерството на регионалното развитие със заинтересовани неправителствени организации, представители на бизнеса и синдикатите и Националното сдружение на общините в България по повод изготвянето и обсъждането на Втория план за действие по Инициативата „Партньорство за открито управление“ (ИПОУ). В срещите участваха представители на ПДИ, в резултат на което в плана бяха предвидени мерки, свързани с промени в ЗДОИ в посока разширяване и детайлизиране на задълженията за публикуване на информация и засилване координацията и контрола по изпълнението на закона.

Във Втория план по ИПОУ се предвиди мярка България да се присъедини към Конвенцията за достъп до официални документи[1]. Тази препоръка е отправяна в годишните ни доклади вече години наред[2] . Състоянието на законодателството позволява присъединяване към конвенцията съгласно оценката на ПДИ.

С Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета бе изменена и допълнена Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно повторната употреба на информация от обществения сектор[3] . С изменението и допълнението на Директива 2003/98/ЕО чрез Директива 2013/37/ЕС се създава по-детайлен регламент в няколко насоки:

Достъп до обществена информация и повторна употреба на информация от обществения сектор. История на проблема

Директива 2003/98/ЕО бе въведена в националното законодателство през 2007 г. при разгорещени дискусии в парламентарните комисии, в които участва и ПДИ. Като най-удачен вариант бе прието директивата да бъде въведена чрез Закона за достъп до обществена информация, но прецизирането на внесените разпоредби се осъществяваше „в крачка“. Редакциите бяха крайно необходими, тъй като в първоначалния вариант през 2007 г. редица текстове бяха в нарушение на международните стандарти относно правото на достъп до обществена информация. Поради този приоритет не бе възможно да се отдели нужното време за прецизно формулиране на разпоредбите.

Сходен подход при въвеждането на Директива 2003/98/ЕО – чрез законите за достъп до информация, се наблюдава и в други държави – членки на Европейския съюз (ЕС). В някои от тях функциите по контрол на изпълнението на законодателството относно повторната употреба на информация от обществения сектор бяха възложени на действащите комисари по достъпа до информация. Обсъждането на проблемите по прилагането на това законодателство на международни форуми показва, че в редица случаи все още има неясноти около прилагането на директивата, като правата по нея засега се упражняват по-малко интензивно от правото на достъп до обществена информация. В докладите за състоянието на администрацията на българското правителство също липсват данни за упражняване на правото на повторно използване на информация от обществения сектор.

Друг законодателен подход, който е възприет от някои държави – членки на ЕС, е приемането на отделен закон, уреждащ въпросите на повторната употреба на информация от обществения сектор. Този подход у нас е наличен при приемането на Закона за достъп до пространствени данни (обн. ДВ, бр. 19 от 2010 г.), с който е въведена Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ, L 108/1 от 25 април 2007 г.).

През периода 2007 – 2015 г. в съдебната практика въпросът е съвсем спорадично третиран[15]. В двете решения на Върховния административен съд, в които е обсъдено разграничението между „достъп до обществена информация“ и „повторно използване на информация от обществения сектор“, се подчертава, че с Директива 2003/98/ЕО „се цели да се създадат благоприятни условия за използването на икономическия ресурс на създаваната и съхраняваната от организациите в обществения сектор информация, като се акцентира върху изключителното значение на правото на повторно й използване за развитието на информационната индустрия, икономическия растеж и създаването на нови работни места...“ Според съда, с оглед на така формулираните цели на директивата, „[п]ри достъп по реда на чл. 2а, ал. 1 от закона се търси информация, която е възможно и да не е създадена от органа, като най-често тя не е във връзка с изпълнение на организационните му задължения на ръководство и контрол. Става въпрос за информация, която е била събирана, произвеждана, възпроизвеждана и разпространявана в случаите, примерно изброени в чл. 4 от Директива 2003/98/ЕО: свързана със социалната, икономическата, географската, метеорологическата област и тези на туризма, търговията, патентното дело, образованието... характерното за нея [информацията от обществения сектор за повторна употреба] е, че е във връзка със специфичната, „обществена“ дейност на административната единица, а не с организационното ръководство, контрол и организацията на работата й“.

При съпоставката, която се прави в решението на ВАС между режимите на достъп до обществена информация и на повторното използване на информация, се стига до извод, „че в случаите на достъп по реда на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ информацията е средството, чрез което се постига целта на търсещия – съставяне на собствено мнение за дейността на задължения субект. В случаите на повторно използване на информация по реда на чл. 2а, ал. 1 от закона целта е придобиване на самата информация като такава за последващо използване. Средство за постигането на тази цел е търсенето от страна на заинтересованото лице или организация и задължението за предоставянето й от организацията от обществения сектор, която я събира и/или съхранява“.

Към момента на обсъждането и приемането на Директива 2003/98/ЕО, в две от най-влиятелните държави – членки на Европейския съюз, Германия и Великобритания, все още не действа закон за достъп до обществена информация[16]. От друга страна, терминът „повторна употреба“ отива по-далече от проблемите на достъпа до информация, тъй като обхваща и въпросите по нейното използване. Доколкото уредбата се отнася до ползването на данни и бази данни, до задължения и възможности при публикуване и разпространение на информация, включително чрез интернет, освен достъпа тук се обхващат и въпросите относно условията и лицензите за използване на тази информация, тяхното уеднаквяване, забраната на монопола и изключителните клаузи в полза на отделни клиенти, още повече че в целите и разпоредбите на директивата е взета предвид и възможността за допълнителното обработване от страна на заявителя на получената информация от обществения сектор за търговски или нетърговски цели.

Разширяване на кръга на задължените субекти. Задължение за активно публикуване на информация

С Директива 2013/37/ЕС се предвижда разширяване на приложното поле на директивата за повторна употреба на информация от обществения сектор чрез включване на информация, създавана от архивите, библиотеките и музеите. Съответно и на тези организации се възлагат задължения за публикуване на условията за предоставяне на информация за повторна употреба[17].

С изменение и допълнение на чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ е разширен списъкът с категориите информация, които ръководителите на административни структури в системата на изпълнителната власт трябва да публикуват. Допълнителните 13 категории информация в голямата си част възпроизвеждат съществуващи задължения за публикуване[18], но от систематична гледна точка действително е по-правилно да са изброени в една обща разпоредба. Същевременно, наред със специфичната цел, посочена в съответните специални закони, публикуването на тези категории информация ще се осъществява и с общата цел – осигуряване на прозрачност и максимално улесняване на достъпа до обществена информация[19]. Целта на оповестяването на информацията е от значение в случаите, в които възникват евентуални спорове относно обема, който подлежи на публикуване.

Налице са и нови задължения за публикуване. Така например за първи път се въвежда задължение категориите информация, предвидени за оповестяване съгласно чл. 14 от ЗДОИ, да бъдат публикувани и в електронен вид на интернет страниците на институциите[20]. Въвежда се и задължение за публикуване на информация, която е предоставена по заявление три пъти[21]. След провеждането на общественото обсъждане на законопроекта и съгласувателната процедура, разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 16 от ЗДОИ е придобила нова редакция, според която следва да бъде публикувана „информацията, предоставена повече от три пъти по реда на тази глава“. Тъй като „тази глава“ (глава втора от ЗДОИ) се отнася до активното оповестяване на информация, то при настоящата редакция на разпоредбата в законопроекта чл. 15, ал. 1, т. 16 от ЗДОИ) се оказва, че три пъти публикувана информация ще трябва да се публикува и четвърти път, което очевидно не е първоначалният замисъл.

Възможно е целта в законопроекта да е публикуване по този начин на заявленията, постъпили по електронен път чрез платформата за достъп до обществена информация, която се създава чрез новата разпоредба на чл. 15в от ЗДОИ. Задължение за публикуване на всяко заявление, подадено чрез платформата, и съответните решение и предоставена информация се съдържа в чл. 15в от ЗДОИ. Следователно се получава противоречие – според чл. 15в задължението за публикуване се отнася до всяко едно заявление, подадено чрез платформата, и получената по него информация, а според чл. 15, ал. 1, т. 16 задължението за публикуване възниква едва след като са подадени вече три заявления по същия въпрос. Очевидно е, че задължението за публикуване на предоставената по три заявления информация трябва да се отнася до всяко заявление, подадено по реда на глава трета от ЗДОИ. Предоставената информация по заявленията, подадени чрез платформата по реда на глава втора от ЗДОИ, ще се публикува още след предоставянето й по първото такова заявление. Поради посочените от правно-технически характер причини изразът „по реда на тази глава“ е препоръчително да отпадне от разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 16 от ЗДОИ.

Задължение за периодично публикуване на информация, попадаща в повечето от посочените в чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ категории, се възлага и върху публичноправните организации, които представляват в редица случаи търговски дружества с държавно или общинско участие, отговарящи на определени критерии[22].

Въвежда се задължение за всички ръководители на органи в системата на изпълнителната власт, както и на публичноправните организации, да обявяват ежегодно списък с категориите информация, подлежащи на публикуване в интернет за сферата на дейност на съответната администрация. Това задължение дава възможност ръководителите да разширяват по своя преценка кръга на задължителната за публикуване информация в повече от минимума, предвиден в чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ.

За организациите от обществения сектор се предвижда задължение за поетапно публикуване в интернет на информационните масиви и ресурси в отворен формат. Администрацията на Министерския съвет създава и поддържа портал за отворени данни. Редът и начинът за публикуване на тази информация ще се определят с наредба на Министерския съвет[23].

Заявления и предоставяне на информация по електронен път

През последните години се разширява кръгът на хората с достъп до интернет, в това число в България[24]. Голяма част от администрациите на органите на власт са предвидили възможност в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ да бъдат подавани заявления по електронен път[25]. Същевременно в годишните проучвания на ПДИ се констатира определен процент институции, които не приемат електронни заявления. Освен тях съществуват и такива, които изискват електронен подпис в нарушение на чл. 41 от Конституцията и ЗДОИ. Правото на гражданите и юридическите лица на информация е право на всеки и съответното задължение на публичните институции е да предоставят достъп до информация. Въвеждането на неоправдани ограничения от процедурен характер ограничава правото и създава привилегии за ползващите и притежаващите съответните технически умения и способи, докато за останалите подаването на заявления по електронна поща става недостъпна форма на упражняване на правото. Едновременно с това категоричното идентифициране на всеки заявител не е необходимо с оглед естеството на правото на достъп до обществена информация, а и такова изискване не се съдържа и в сегашната разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ.

Посочените тенденции изискват съответно законодателно разрешение, каквото е предложено в законопроекта. С изменение и допълнение се въвежда забрана да бъде изискван от заявителите електронен подпис. Другата страна в процеса – предоставянето на информация по електронен път, също е обект на законовите изменения. В практиката също се срещат проблеми и различно тълкуване на закона в това отношение. Новосъздадената съдебна практика по този въпрос все още не е довела на свой ред до създаване на ясна и унифицирана административна практика[26]. Изрично се въвежда възможността достъп да бъде предоставен както по електронна поща, така и чрез посочване на интернет адрес, на който се съхраняват или са публикувани данните[27].

В тази връзка е изменен и режимът, свързан с подписване на протокол за предоставяне на информацията. В случаите на предоставяне на информация по електронен път такъв не се изисква. На предоставяне по електронен път подлежат решението и предоставеният документ/ документи, като сроковете за обжалване се броят от момента на получаването[28], а когато заявителят е посочил неверен или несъществуващ адрес – от момента на изпращането на информацията.

Със законопроекта се предвижда създаване на платформа за достъп до обществена информация[29]. Платформата ще се поддържа от Министерския съвет. Желаещите да подадат заявления за достъп до информация чрез нея ще постигнат и своеобразен ефект на публикуване. В законопроекта се предвижда задължението за съответния административен орган да публикува всяко подадено чрез платформата заявление, издаденото по него решение и предоставената информация[30]. Стои въпросът за създаването на необходимия капацитет на държавната администрация да осигури работата по публикуването на тези документи, която е в допълнение към процедирането по заявленията[31]. Същевременно е необходимо осигуряването на контрол върху изпълнението на задълженията на органите на власт, създадени във връзка с платформата.

Ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторното използване на информация

Със законопроекта се предлага изменение на чл. 31 от ЗДОИ, уреждащ искането на съгласие от трето засегнато лице за предоставяне на исканата информация. Според действащия закон информацията се предоставя в обем и по начин, неразкриващ информацията, свързана с третото лице, когато то изрично не даде съгласие или не даде отговор по искането. Следователно в настоящата редакция несъгласието на третото лице се презумпира. Според предложения нов текст липсата на съгласие се приема за съгласие на третото лице за предоставяне на информацията. Следователно презумпцията се променя – липсата на отговор се приема за липса на възражение за предоставяне на информацията.

По-съществени са измененията и допълненията в разпоредбата в глава четвърта от ЗДОИ, отнасящи се до ограниченията за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване. Броят на хипотезите се увеличава.

С Директива 2013/37/ЕС се изменя и допълва чл. 1 от Директива 2003/98/ЕО, според който извън обхвата на информацията за повторно използване остава информацията, изключена съгласно националното законодателство от достъп въз основа на:

Действително в настоящата редакция на ЗДОИ са предвидени само четири хипотези, в които не се предоставя информация за повторно използване. Същевременно горните основания обосновават легитимни ограничения на достъпа до обществена информация, включително съгласно действащото българско законодателство. Класифицираната информация, търговската тайна и защитата на личните данни са основания за отказ по заявление за достъп до обществена информация, подадено по реда на ЗДОИ[32]. Статистическата тайна представлява „друга защитена тайна“ по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, а информацията, достъп до която може да се предостави само при доказване на личен интерес, не попада в обхвата на понятието „обществена информация“[33].

В самата Директива 2013/37/ЕС е заложена идеята, че ограниченията спрямо повторното използване на информация трябва да следват режима на ограниченията на достъпа до обществена информация съгласно националното законодателство. И наистина трудно може да се обоснове разумността на правен режим, при който достъпът до информация е поставен пред повече ограничения или такива с по-широк обхват в сравнение с ползването на информация от обществения сектор. Това би означавало например достъпът до даден документ да подлежи на ограничение, а на цялата база данни с документи – да бъде свободен. Поради това е оправдано предвиденото разширяване на броя на ограниченията в глава четвърта от ЗДОИ[34].

Разбира се, от ключово значение е основанията за евентуално ограничение на повторната употреба на информация да подлежат на преценка за надделяващ обществен интерес, както е при режима на достъп до обществена информация.

Важен момент в Директива 2013/37/ЕС е задължението в евентуален отказ за предоставяне на информация за повторна употреба да бъдат изложени на заявителя основанията за отказа[35]. Изискването за мотивиране на отказите и възможността за защита по съдебен ред е предвидено в ЗДОИ още през 2007 г.[36]

Такси за повторно използване на информация от обществения сектор

С изменението и допълнението в ЗДОИ през 2007 г.[38], с което бе въведен режимът на повторно използване на информация от обществения сектор, бе предвидено таксите да бъдат определени с тарифа на Министерския съвет[39]. Такава до момента не е приета.
С Директива 2013/37/ЕС се утвърждава принципът, че таксуването за повторна употреба на информация е ограничено до пределните разходи, извършени за възпроизвеждането, предоставянето и разпространението на документите[40]. Според предложените изменения в чл. 41ж се предвижда таксите да бъдат определени до размера на разходите за възпроизвеждането и предоставянето на информацията.

Критериите за изчисляване на таксите трябва да бъдат обективни, прозрачни и проверими. Стандартните такси за повторно използване на документи трябва да бъдат определени предварително и публикувани по възможност чрез електронни средства[41]. Това се предвижда и в проектозакона.

Същевременно с проектозакона се изоставя подходът, при който се приема една обща тарифа от Министерския съвет и се овластяват общинските съвети да приемат размера на таксите за повторна употреба на информация за общините. Наистина тези размери не могат да надвишават размерите, определени с тарифа на Министерския съвет, но остава съмнителна ползата за гражданите и юридическите лица от възможността да съществуват над двеста общински тарифи за повторна употреба на информация. Целта на директивата от 2013 г. е таксите да са сведени до разходите и да бъдат обективни, прозрачни и достъпни за ползвателите. Съмнително е тази цел да се постига по-добре чрез замяната на единната до момента тарифа (макар и все още несъществуваща) с евентуално множество от тарифи, които ще подлежат на бъдеща проверка за съответствие с изискванията на директивата и закона.

С проектозакона се въвежда административнонаказателна отговорност за нарушаване на задълженията, свързани с предоставянето на информация за повторно използване. Същевременно обаче не се решава въпросът с необходимото засилване на контрола по приложението на ЗДОИ. След закриването на Министерството на държавната администрация и административната реформа през 2009 г. законите относно държавния служител и държавната администрация, включително ЗДОИ, останаха без наблюдение. Натоварването на администрацията на Министерския съвет с неприсъщи функции не може да замести тази липса. Правителствената администрация не може да прерасне в мегаминистерство. В други държави, включително в Европейския съюз, функционират специални институции – информационни комисари. В някои традиции тези функции се изпълняват от националния омбудсман и са част от правомощията му. При около 10 000 искания по ЗДОИ годишно и над 500 органа на изпълнителната власт, задължени да предоставят информация по заявления, но и активно, следенето и уеднаквяването на практиките е от ключово значение за повишаване на прозрачността и отчетността на управлението. Това се налага с оглед все по-широките задължения по публикуване на документи в интернет, новите задължения за осигуряване на достъпност в отворен формат, увеличаването на електронния достъп и електронно предоставяне на информация. Намаляването на мълчаливите откази също е необходима стъпка за цялата администрация. Затова е препоръчително след приемането на внесения законопроект да се помисли за усъвършенстване на контрола по изпълнението на ЗДОИ. Мерките за превенция на корупцията не може да се набелязват спорадично, спонтанно и без връзка с цялостната система на държавната администрация и изпълнението й по отношение основните задължения към гражданите. Работата на всяко едно правителство в посока прозрачна и отчетна администрация, способна да печели доверието на гражданите, е единственият залог за истинско и трайно решаване на тези въпроси.

[1] Приета от Съвета на Европа, открита за присъединяване от 18 юни 2009 г., вж. http://conventions.coe.int/Treaty/Commun/QueVoulezVous.asp?NT=205&CM=1&CL=ENG

[2] Препоръката фигурира във всички годишни доклади на ПДИ за състоянието на достъпа до информация в България от 2009 г. досега. За първи път е направена в доклада „Състоянието на достъпа до информация в България 2009“, стр. 7, достъпен на интернет адрес: http://static.aip-bg.org//publications/ann_rep_bg/report09_bg.pdf

[3] Според официалния превод на директивата на български език терминът е „повторна употреба на информация от обществения сектор“. В новата глава четвърта от ЗДОИ, създадена през 2007 г., се употребява терминът „повторно използване на информация от обществения сектор“. Двата термина се употребяват с идентично съдържание, поради което се ползват като синоними в настоящия текст.

[4] Изменение и допълнение на чл. 3, § 2 от Директива 2003/98/ЕО.

[5] Изменение и допълнение на чл. 9 от Директива 2003/98/ЕО. Тук е използван по-точният текст на директивата на английски език, тъй като в българския превод погрешно е посочено, че порталите съдържат връзка към „списъци с материали“, без да е ясно какви са тези материали.

[6] Изменение и допълнение на чл. 5, § 1 от Директива 2003/98/ЕО. Макар да е използван изразът „по възможност и целесъобразност“, в § 2 от разпоредбата се уточнява, че § 1 не създава задължение за създаване или адаптиране на документи или предоставяне на извадки, ако това е свързано с непропорционални усилия. Тоест, ако е възможно с проста операция да се осъществи създаване, адаптиране или предоставяне на извадка, тогава е налице задължение.

[7] Изменение и допълнение на чл. 7 от Директива 2003/98/ЕО.

[8] Изменение и допълнение на чл. 6, § 1 от Директива 2003/98/ЕО.

[9] Изключенията са уредени в чл. 6, § 2 от изменения и допълнен текст на Директива 2003/98/ЕО.

[10] Изменение и допълнение на чл. 4, § 3 от Директива 2003/98/ЕО.

[11] Изменение и допълнение на чл. 4, § 4, изр. 1 от Директива 2003/98/ЕО.

[12] Изменение и допълнение на чл. 7, § 4 от Директива 2003/98/ЕО.

[13] Съгласно чл. 4, § 4, изр. 2 от Директива 2003/98/ЕО в новата му редакция, това може да е националният орган по достъпа до документи, този по конкуренцията или съдът.

[14] Нова редакция на чл. 1, § 2 (ii), буква „в“ от Директива 2003/98/ЕО.

[15] Решение № 14206/30.10.2013 г. по а.д. № 58/2013 г. на ВАС, V о. и Решение № 3324/25.03.2015 г. по а.д. № 5619/2014 г. на ВАС, V о. В цитираните съдебни актове се прави разграничение между „достъп до обществена информация“ и „повторно използване на информация от обществения сектор“. И в двата случая е прието, че исканата информация е от първата категория.

[16] Законът за достъп до информация е приет в Германия през 2005 г., а във Великобритания е приет през 2000 г. и предвид дългия предвиден период за подготовка на администрацията за прилагането му (vacation legis) влиза в сила през 2005 г. (Закон за свобода на информацията). Директивата е приета през 2003 г., а обсъждането и съгласуването й е започнало на по-ранен етап.

[17] Чл. 15, ал. 4 от ЗИД на ЗДОИ.

[18] Т.5-17 от чл. 15, ал. 1 от законопроекта.

[19] Съгласно предвидения в чл. 15, ал. 1 от ЗДОИ текст.

[20] Практически това се прави сега в част от случаите, но за първи път се въвежда правно задължение. Същевременно онлайн публикуването не може да замести оповестяването чрез други средства, като например медиите, тъй като в случаи на бедствия, аварии и др. подобни (чл. 14, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ) е необходимо хората да се известят в най-кратък срок с всички възможни средства.

[21] Подобно задължение за активно публикуване се среща в други национални закони със сходен предмет на регулиране.

[22] В голяма степен критериите съвпадат с характеристиките, по които се определя кои организации са възложители на обществени поръчки.

[23] Вж. чл. 15г, ал. 3 от законопроекта.

[24] Процентът на ползващите интернет се увеличава ежегодно, като в световен мащаб броят доближава 3 млрд. души през 2014 г. За България ползващите интернет са около 57% от населението, а в по-развитите страни процентът е още по-висок: САЩ (86,75%), Германия (86,78%), Япония (86,03%), Великобритания (89,90%). Вж. още на адрес: http://www.internetlivestats.com/internet-users-by-country/

[25] Процедурата често е предвидена във вътрешните правила на съответната институция.

[26] Според съдебната практика по въпроса, създадена през 2014 г., предоставянето на информация по електронен път попада във формата „предоставяне на технически носител“: срв. Решение № 512 от 15.01.2014 г. по а.д. № 6659/2013 г. на ВАС, VІІ о., Решение № 1864 от 11.02.2014 г. по а.д. № 14317/2012 г. на ВАС, V о.

[27] Чл. 26, ал. 1, т. 4 от проекта на ЗИД на ЗДОИ.

[28] Чл. 35, ал. 3 от ЗИД на ЗДОИ.

[29] Чл. 35, ал. 4 от ЗИД на ЗДОИ.

[30] Чл. 15в, ал. 1.

[31] Чл. 15в, ал. 3.

[32] Подобни платформи са www.asktheeu.org, поддържана от AccessInfo Europe, и www.whatdotheyknow.com , поддържана от MySociety. В тези случаи отговорността по поддържането на платформите не е поета изцяло от държавен орган. В този смисъл в ЗИД на ЗДОИ е предложено уникално законодателно решение, което до момента няма аналог, поради което липсва и наличен опит за евентуалните предизвикателства.

[33] Вж. чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ.

[34] Тук се включва достъпът например до съхранявани данни, достъп до които е признат единствено на лицето, до което се отнасят или което би защитило свои права и законни интереси чрез този достъп.

[35] Вж. чл. 41б от ЗДОИ.

[36] Чл. 4, § 3 от Директива 2003/98/ЕО, изменена с Директива 2013/37/ЕС.

[37] Чл. 41и от ЗДОИ.

[38] Обн. в ДВ, бр. 49 от 2007 г.

[39] Чл. 41ж от ЗДОИ.

[40] Чл. 6, § 1 от Директива 2003/98/ЕО, изменена с Директива 2013/37/ЕС. Допустима е разумна възвръщаемост на инвестицията съгласно чл. 6, § 3.

[41] Чл. 7, § 1 от Директива 2003/98/ЕО, изменена с Директива 2013/37/ЕС.

Докладът се издава в рамките на проект „Граждански център в подкрепа на прозрачността в обществения живот”, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".