Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Труд 19.11.2001 г. "Софиянец"
Александър Кашъмов, адвокат от "Програма Достъп до Информация": Водим 50 дела срещу чиновници за отказана информация

- Расте ли интересът към информацията като стока?
- Да, през последните години определено нараства интересът към информацията. Има тенденция всяка следваща година да се увеличават делата, които граждани водят срещу чиновници, които са ги ощетили, като не са им предоставили търсена информация. От м.г. се завеждат дела и от журналисти, което по-рано го нямаше.

- Как трябва да искаме информация от чиновниците в общините и държавните учреждения?
- Законът за достъп до информация предвижда да се иска както устно, така и писмено. Това как да се по иска информацията, е въпрос на избор от този, който я иска.

- Трябва ли да се чакат 14 дни за отговор?
- В закона ясно се казва, че заявленията за достъп трябва да се разглеждат във възможно най-кратък срок. Т.е. в повечето случаи информацията може и трябва да се предостави веднага. Нелепо е да се определя срок от две седмици при всяко искане на някаква информация. Администрацията няма право да прави тълкуване за задължителен срок.

- Какви са правата на ощетения, ако не му дадат веднага исканата информация?
- Всеки има правото да се обърне към съда за защита. Достъпът до информация е въпрос на поведение на чиновническия апарат. Съденето на администрацията е лакмус за това доколко това поведение е открито към обществото и гражданите. Целта на съдебните дела е наистина да се гарантира правото на достъп до информация. Но тези дела не са единственото средство за защита, не са панацея. Много важене общественият натиск върху институциите. Гражданите трябва да си упражняват правата, медиите - също.Ако администрацията иска да се подават заявления за достъп, то тя се излага на опасността постоянно да се водят дела срещу нея. По тези дела се присъждат и плащания на суми за разноските по делата, които трябва да плати този, който губи делото.

- Колко ще струва на един данъкоплатец да заведе такова дело?
- Държавната такса за завеждане на такова дело е 10 лв. За медиите, които се водят търговски дружества, е 50 лв. Отделно са адвокатските хонорари. За административните дела хонорарите се движат в по-високи размери. Сумите варират от 200 до 500 лв. за явяване на инстанция. Първо пред районен съд, после пред градски, ако гражданинът живее в София, или в окръжен, ако е жител на областта.

- Каква е процедурата за водене на такова дело?
- Освен такса от 10 лв. трябва да имат писмени доказателства, че им е отказан достъп - от деловодствата на службите. Могат и сами да си напишат жалбите.

- Колко дела за отказана информация водите?
- В момента водим около 50 такива дела. От тях вече 11 са решени, като осем от тях сме спечелили категорично. Те са дела на частни граждани, на организации и на журналисти. Делата на журналистите се увеличават. Те не могат да стоят безучастно, когато им отнемат или нарушават правото на информация, а чрез тях и на гражданите.

- Кое е най-фрапиращото дело, по което сте се явявали?
- Делото на журналиста от в."Капитал" Алексей Лазаров срещу пресцентъра на правителството и по точно срещу директорката му Цветелина Узунова. Тази сага ще продължи още 30 дни. След този срок петчленен състав на Върховния административен съд трябва да се произнесе. В края на лятото на 2002 г. Лазаров поискал копие от стенограмата на първото заседание на кабинета, който току-що е сформиран от Цветелина Узунова. Тогава тя отказала да му предостави тази информация. Алексей Лазаров ни потърси и заведохме дело срещу правителствения пресцентър. След много заседания и перипетии състав на ВАС се произнесе в наша полза и изпрати препоръки на МС за незаконосъобразното поведение на Узунова. Ние поискахме тя да бъде наказана, но кабинетът нещо се ослушва и сега ни сюрпризираха, като са обжалвали решението на ВАС. На 14 март се явихме за пореден път на дело и ще чакаме резултата. Драстични са отказите на Националната здравноо-сигурителна каса за достъп до информация и има ред дела срещу тях.

Делото на Явор Дачков срещу БНТ за уволнението му също е драстично. В едно разпореждане се казва, че журналистът е длъжен да осигури в своето предаване плурализъм. А на практика го уволняват за това, че допуснал в предаването си гледна точка, която е критична по отношение на правителството и министьр-председателя. Това дело продължава и ще се гледа на втора инстанция през месец май. Много са драстичните случаи, когато се нарушава свободата на словото и свободата на информация. Това е една битка, която се води във всяка една страна, не само в България. Но тука става въпрос за нашата битка и затова трябва да държим на практиките в България.

- Докъде може да стигне журналистът в търсене на информация според закона?
- Това, което е-международно призната практика и стандарт, е, че информация може да се откаже само тогава, когато държавата докаже, че би се засегнал определен защитен интерес и би произтекла реална вреда. Това е поставено в норма в нашия закон за защита на класифицирана информация. Например отказът на директора на пресцентъра на Министерския съвет да ни даде правилника за работа с държавната тайна през 1980 г. Този правилник тогава е приет с постановление на Министерския съвет. Нямаме информация после през годините този закон да е актуализиран.

- Не е ли смешно да се работи по правилници отпреди двайсет и кусур години?
-Смешно е да се работи по правилник от 1980 г. - такъв документ има само историческа стойност, без реално приложение. След влизането на Закона за класифицираната информация този правилник трябваше да бъде разсекретен.

- Не е ли парадоксално да не се знае какво точно включва този правилник. Така всеки чиновник може да твърди, че всичко е държавна тайна. Как журналистите ще се ориентират кое е и кое не е?
- Това трябваше да направи Законът за класифицирана информация - да очертае ясно границите и да определи какво е държавната тайна. Разгласяването на такава информация трябва да води до реални вреди за националната сигурност.
Към закона има списък на фактите, сведенията и предметите, които са държавна тайна. Списъкът е публичен. Друг е въпросът, че е прекалено широк и в него останаха много обекти и забрани от времето на социализма. Особено за икономическа информация. Тенденция при сегашното правителство е да се прибягва до лозунга за национална сигурност, когато става въпрос за икономика. Говорят, че приватизационните сделки били свързани с националната сигурност. Дали да има, или да няма съдебен контрол също би било национален въпрос и т.н. Нелепо и анахронично е до ден днешен да обвързваме икономиката с националната сигурност. В САЩ и други държави нациналната сигурност са въпросите за отбраната и някои въпроси от външната политика. Икономиката обаче не е. През новото хилядолетие да говорим за секретна икономика е смешно.

- Само това ли е смешното в тоаи закон?
- Не, има и други категорий, с които ние не бяхме съгласни. Например регистьрът на секретните документи да бъде вкаран в закона. Ние искахме този регистьр да бъде публичен.

- Как гражданите могат да бъдат стимулирани да водят повече дела, когато им отказват достъп до информация?
- Трябва да им се обясни, че процедурата не е толкова скъпа. ПДЙ работи вече 6 години за тази кауза, опитвайки се да помага по различни начини. Имаме възможност да поемем някои дела на наша издръжка. Много е важно да се обучи държавната администрация да работи с този закон.

- Имате ли данни как се приема Законът за достъп до информация от чиновниците?
- Парадоксално е, че у нас сега има повече служители, които са наказани за това, че са давали информация, отколкото за това, че са отказали. Социологическо проучване, направено от нас, сочи, че повече информация дават общините, отколкото държавните структури.

- Кога ще се нормализира достъпът до информация у нас?
- Много години са нужни за това. Например в САЩ ежегодно вече се водят хиляди дела за отказана информация във федералните съдилища. Техният закон обаче е приет още през 1866 г.

Аделина Дeлийска

 


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване:23.03.2003 • © 1999 Copyright by Interia & AIP