Промените в ЗДОИ

Начало

 

 

в. Телеграф, 18.04.2007 г.
Гергана Жулева, изпълнителен директор на Програма Достъп до информация: "Държавен вестник трябва да е в Интернет"

Интервю на Мирела Заричинова

- Г-жо Жулева, какви са ползите и спънките в действащия Закон за достъп до информация (ЗДИ)?

- Законът за достъп до информация беше приет през лятото на 2000 г. след една продължителна обществена дискусия. Основно се обсъждаше как да бъдат уредени проблемите за ограничението на този достъп. Оттогава следим какво се случва в тази сфера и предоставяме безплатна правна помощ на граждани, журналисти, организации, на които им е отказан достъп от държавни органи - и централни, и на местно равнище.
Според доклада на министъра на държавната администрация от миналата година, в България общо във всички институции са постъпили 56 хиляди заявления. Което е доста голям брой, в сравнение с другите европейски държави, дори от румънците. На първо място по заинтересованост са гражданите, следвани от бизнеса, журналистите и Неправителствените организации. Отказите на достъп са общо 539, което не е значително много.
В закона има проблеми и могат да се вземат някои мерки, като например, да се унифицират практиките в страната. Даде се прекалено голяма свобода на ръководителите на администритивни структури сами да решават как да го прилагат, така се създават прекалено много различни практики в институциите. Начините да се подаде едно заявление по електронен път, например, е различно навсякъде.

- Кой се занимава у нас с прилагането на ЗДИ?

- Интересното е, че в повечето европейски държави са създадени специални комисии или се назначават отделни комисари, които да се грижат за това - те контролират достъпа, как се прилага закона, дават препоръки за изпълнението му. У нас за това никой не се грижи, което е основен проблем за България. Въпреки че министърът на държавната администрация е задължен да изготвя ежегодно доклад и да дава основни изводи, никой не обръща внимание на препоръките му, защото никой не е директно задължен да го прави. Няма никаква ефективност на контрола - няма никакви санкции.

- Какви са проблемните случаи, с които сте се сблъсквали?

-През последните три години изключително много се увеличиха делата, водени от разследващи журналисти, на които е била отказана информация от държавни органи, които обикновено не са посещавани от гражданите. Например Националната разузнавателна
служба и МВР.

- От тези две институции ли най-често се отказва информация?

- Проблемите идват, защото търсещите се интересуват главно от архивите им. Оттам пък се оправдаваха, че достъпът до документите не е уреден със закон. Но пък според общия закон може да се иска информация от всички служби,
така че и процедурата, и начините за обжалване би трябвало да са еднакви. Радвам се, че повечето дела са били решавани в полза на журналистите.

- Как стои въпросът с публикуването на данните в интернет?

- Там е най-евтино и удобно да се публикуват нормативните актове, приети както от министерствата, така и на местно равнище. Някои институции го правят, други не все още. Според наше проучване от миналата година, направено сред 411 институции, 281 имаха уеб сайтове. От тази година са се увеличили с 36. Това обаче не означава, че в тях се пуска цялата информация, която вълнува гражданите.
Този проблем не трябва да се решава непременно със закон. Задължението всичко да бъде публикувано в интернет, може да бъде уредено и само с една наредба на министъра на държавната администрация. И тя е наложителна. В развитите европейски страни като Холандия над 89% от населението си набавя информацията, която го интересува от институциите, чрез интернет.

- В другите европейски страни аналогиите на българския "Държавен вестник" публикуват ли се в интернет?

- Да, разбира се. Това го има като предложение и в нашия Парламент, внесено преди пет месеца от депутата от СДС Мартин Димитров. То обаче просто си седи там и никой не му обръща внимание.
В самия ЕС се публикува "Държавен вестник", европейският правен журнал онлайн и е достъпен за всеки, на всички езици, които се използват в Общността. Дори Румъния още преди две години си приеха закона за публикация в интернет пространството. Ние сигурно сме единствената държава в ЕС, която не публикува вестника онлайн.

- Има ли нужда да се променя ЗДИ сега?

- В този план, в който е предложен в момента проектозаконът, не само, че няма нужда, но е и вредно. Това не е въвеждане на директивата 2003/98/ЕО, както твърдят вносителите. Негативните последици за България са, че ще се развали съществуващият режим за достъп. Това е недопустимо по тази директива. В I нея е казано, че не трябва да се отменя съществуващият режим за достъп. Такъв в България има. Защо трябва да се прави
точно това, което се забранява в директивата? След като в нея е казано, че най-важното е да има лесен достъп, защо не се мисли как да се улесни той, а да се прави паралелен режим? Просто ще се развали нормалният достъп, след като седем години служителите на институциите се обучават за това как да използват закона. Гражданите също ще се объркат и ще се всее хаос в администрацията.

- Като участник в акцията "Чисти гласове", оптимист ли сте за отварянето на досиетата на бившата ДС осигуряването на достъп до класифицираната информация?

-Тази информация не би трябвало да бъде класифицирана изобщо вече. Тя е архивна. Като всеки архив, граждани, учени, журналисти би трябвало да имат свободен достъп до нея. Всички тези различни закони, регулации, обсъждания, конфликти само забавиха момента на отварянето на досиетата. Моето мнение е, че това трябваше да стане много отдавна. Но вече просто няма как да не стане. Няма как да бъде засекретена една информация с векове. Това е "ритане преди оттегляне" - смешни действия на хора, които вече с последни усилия се опитват да му се противопоставят. Всичко зависи от обществото в края на краищата, ако хората имаха желание да научат истината за миналото си, това щеше да стане по-бързо. Сега трябва да се окаже натиск върху политиците.
Но аз съм против и порочния начин, по който беше създадена комисията за разсекретяване на досиетата, родена с хиляди родилни мъки в Парламента. Не одобрявам и начина, по който беше обсъждан законът - в една комисия, в която по правило заседанията са закрити. Не мога да разбера неистовата съпротива срещу прозрачността. Очевидно, че досиетата не са минало, че са сега. Зад тях очевидно съществуват някакви структури, които все още са достатъчно силни.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 18.04.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP