![]() |
![]() |
|
в. Телеграф, 18.04.2007 г. - Законът за достъп до информация беше приет през лятото на 2000 г. след една продължителна обществена дискусия. Основно се обсъждаше как да бъдат уредени проблемите за ограничението на този достъп. Оттогава следим какво се случва в тази сфера и предоставяме безплатна правна помощ на граждани, журналисти, организации, на които им е отказан достъп от държавни органи - и централни, и на местно равнище. - Кой се занимава у нас с прилагането на ЗДИ? - Интересното е, че в повечето европейски държави са създадени специални комисии или се назначават отделни комисари, които да се грижат за това - те контролират достъпа, как се прилага закона, дават препоръки за изпълнението му. У нас за това никой не се грижи, което е основен проблем за България. Въпреки че министърът на държавната администрация е задължен да изготвя ежегодно доклад и да дава основни изводи, никой не обръща внимание на препоръките му, защото никой не е директно задължен да го прави. Няма никаква ефективност на контрола - няма никакви санкции. - Какви са проблемните случаи, с които сте се сблъсквали? -През последните три години изключително много се увеличиха делата, водени от разследващи журналисти, на които е била отказана информация от държавни органи, които обикновено не са посещавани от гражданите. Например Националната разузнавателна - От тези две институции ли най-често се отказва информация? - Проблемите идват, защото търсещите се интересуват главно от архивите им. Оттам пък се оправдаваха, че достъпът до документите не е уреден със закон. Но пък според общия закон може да се иска информация от всички служби, - Как стои въпросът с публикуването на данните в интернет? - Там е най-евтино и удобно да се публикуват нормативните актове, приети както от министерствата, така и на местно равнище. Някои институции го правят, други не все още. Според наше проучване от миналата година, направено сред 411 институции, 281 имаха уеб сайтове. От тази година са се увеличили с 36. Това обаче не означава, че в тях се пуска цялата информация, която вълнува гражданите. - В другите европейски страни аналогиите на българския "Държавен вестник" публикуват ли се в интернет? - Да, разбира се. Това го има като предложение и в нашия Парламент, внесено преди пет месеца от депутата от СДС Мартин Димитров. То обаче просто си седи там и никой не му обръща внимание. - Има ли нужда да се променя ЗДИ сега? - В този план, в който е предложен в момента проектозаконът, не само, че няма нужда, но е и вредно. Това не е въвеждане на директивата 2003/98/ЕО, както твърдят вносителите. Негативните последици за България са, че ще се развали съществуващият режим за достъп. Това е недопустимо по тази директива. В I нея е казано, че не трябва да се отменя съществуващият режим за достъп. Такъв в България има. Защо трябва да се прави - Като участник в акцията "Чисти гласове", оптимист ли сте за отварянето на досиетата на бившата ДС осигуряването на достъп до класифицираната информация? -Тази информация не би трябвало да бъде класифицирана изобщо вече. Тя е архивна. Като всеки архив, граждани, учени, журналисти би трябвало да имат свободен достъп до нея. Всички тези различни закони, регулации, обсъждания, конфликти само забавиха момента на отварянето на досиетата. Моето мнение е, че това трябваше да стане много отдавна. Но вече просто няма как да не стане. Няма как да бъде засекретена една информация с векове. Това е "ритане преди оттегляне" - смешни действия на хора, които вече с последни усилия се опитват да му се противопоставят. Всичко зависи от обществото в края на краищата, ако хората имаха желание да научат истината за миналото си, това щеше да стане по-бързо. Сега трябва да се окаже натиск върху политиците. НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ Българска версия Последно обновяване: 18.04.2007 © 1999 Copyright by Interia & AIP |