Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Шуменска Заря 11.03.2003 г.
Достъпът до информация срещу рационалното невежество
Резултати от годишния доклад на фондация "Програма Достъп до Информация" за изпълнение на задълженията на органите на изпълнителната власт по Закона за достъп до обществена информация

В края на 2001 и 2002 г, регионалните координатори на Програма "Достъп до инфор мация" (ПДИ) и анкетьори извършиха проучвания с цел да се очертае развитието по прилагане на Закона за достъп до обществена информация, който бе обнародван на 7 юли 2000 г. в бр. 55 на "Държавен вестник". Необходимо е припомнянето, че ПДИ има за цел именно да подпомага упражняването на правото на информация и насърчаването на търсенето й чрез гражданско образование, като в крайна сметка се очаква увеличаване на прозрачността в работата на институциите на централната и местната власти.

За представителността на проучването от октомври 2002 г. свидетелстват фактите, че бяха обхванати 101 сред най големите места в страната от всички 263. Молби за участие са отправени към 394 институции, а са реализирани 308 интервюта. Липсващите 86 са попълнили графата "мълчалив" или открит отказ за отговор. Сред анкетираните в Шуменска област са ТУДА, РЗОК, РДВР, ХЕИ, НОИ, община Шуmen, obобщина Нови Пазар и др. задължени по закона да обслужват конституционното право на българските граждани да бъдат информирани в предвидени от закона срокове.

За съжаление трябва да признаем, че като цяло за страната се очертава негативна тенденция. Докато през 2001 г. отказалите да участват в проучването институции са 16,5 %, то през 2002 г. отказалите са 21,8 %. В конкретния случай за област Шумен част от отказите бяха продиктувани от смяната на ръководителите на някои от институциите. Те бяха обстойно запознати със Закона и задълженията по прилагането му, бяха оторизирани съответни служители за работа с граждани, но смяната на екипите за съжаление винаги води до започване на "ограмотяването" отначало. Липсата на приемственост води до враждебност към анкетьорите и поканите за участие в семинари, защото сме склонни да отричаме това, което не познаваме. Тази реакция се вписва в понятието "рационално невежество" и в случая почти го изчерпва.

Нещата се усложняват в известна степен и от приетите и обнародвани през 2002 г. два закона, които регулират ограниченията на правото на достъп - Законът за защита на личните данни и Законът за защита на класифицираната информация. Неясните формулировки и липсата на готово вторично законодателство, според юристите на ПДИ, правят еднакво непознати нормите на тези закони както за администрацията, така и за гражданите. Понятията "държавна тайна" и класифицирането на информацията за прилагане на ЗДОИ изискват подготвеност на служителите и ръководителите на организации, които обявяват списъците на категориите информация, представляваща тайна, достъпът до която следва да бъде ограничен.

Може би именно тук се сблъскват интересите - от една страна Съветът на министрите на Съвета на Европа препоръчва от февруари 2002 г. държавите членки да се чувстват длъжни да гарантират правото на всеки да получи достъп до информация, от друга страна - зад "държавна" и "служебна" тайна може да бъде "скрит" голям масив от информация, която касае гражданите и журналистите. Своеобразен "арбитър" и балансьор в този сложен казус е текстът на преобладаващия обществен интерес. При него се претегля кое е по-значимо - общественият интерес от узнаване на дадена информация или евентуалната вреда от узнаването на определена информация и по падането й под защита!

ЗДОИ предвижда като механизъм за отчетност годишен отчет на всеки ръководител на административна структура, на чиято база се изготвя обобщена информация от министъра на държавната администрация ежегодно. Според априлския отчет за 2002 г. министър Калчев е изнесъл данни, че по ЗДОИ има подадени 15 000 заявления, като броят на отказите от информация е 309. Този факт, както и работата на ПДИ и координаторите по места показват, че макар и бавно, общественият интерес към упражняване правото на достъп до информация, се засилва.

Това веднага засилва и необходимостта от постоянно обучение по новите регулации. Тогава ще се избегне практиката да се хаби енергия за обосноваване на отказ при анкетиране и времето за това може да се използва за попълване на анкетните листи от призваните да служат на народа си служители в учреждения. Тук е редно да отчетем и положителния факт, че въпреки пречките, в сравнение с 2000 г. броят на администрациите у нас, които осъществяват дейност по ЗДОИ е нараснал от 38 на 84 през 2001 г. Най-много заявления са подадени към Центъра за масова приватизация - 9444. За съжаление активността в повечето области и общини е ниска. Броят заявления не превишава 5. Все пак най-простите задължения по чл. 15, ал. 1. т. 1 от ЗДОИ са изпълнени от 73,6 % от интер вюираните административни структури, 47,2 % са оповестили звеното, което отговаря за приемането на заявления за достъп до информация, 66 % твърдят, че е определен и служител за работа със заявленията. Сред тях експертите са се увеличили от 10,3 на 20,4 %, а юрисконсултите от 5,3 на 11,4 %. През обучение са премина предходната година процен тът е бил едва 16,7%. Препоръките показват, че служителите се нуждаят от специализирани обучения според спецификата на институцията и информационните масиви, които тя съхранява. Това се налага от факта, че в момента служителите не разграничават дори молбата за административната услуга от заявлението за достъп до информация! Ако трябва да търсим положителна тенденция в употребата на ЗДОИ, неминуемо трябва да се позовем на факта, че според проучването, от постъпилите през 2002 г. 32 857 заявления решение са получили 94 % и това е категорично в полза на развитие на отчетността! Отрицателната тенденция прозира във факта, че отказите от информация през същатагоди на в 91 случая се позовават на държавна тайна, в 97 от случаите на служебна тайна, в 27 от тях на засягане на лична тайна и в 32 от случаите - на засягане интересите на трети лица. Отново опираме до тълкуването и подготвеността на страните в ползването на ЗДОИ. Тук безспорно роля ще изиграе и по ясната регламентация и увеличаването на санкциите по неизпълнение на задължения та към закона. С всичко това се цели да се изгради култура на прозрачност и отчетност на работеща в услуга на гражданите администрация.

Божидара Димова,
регионален координатор на "Програма Достъп до Информация"


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 24.03.2003 • © 1999 Copyright by Interia & AIP