Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Сега - 03.06.2004 г.
Служебната тайна - дебелият юрган, под който се крие властта
Близо 1/3 от отказите за достъп до обществена информация са заради вездесъщите секрети. А Министерство на отбраната се е превърнало направо в цитадела

Петър Костов

Данните от социологическите изследвания, които разкриват негативни тенденции във войската, са служебна тайна и не могат да бъдат обявявани под страх от дисциплинарна и наказателна отговорност.
Тази абсурдна разпоредба се съдържа в заповед на министъра на обраната Николай Свинаров ОХ-420 от 8 юли 2003 г., подписана и от началника на Генералния щаб ген. Никола Колев. В заповедта в 205 точки са описани нещата, които не могат да бъдат изнасяни пред обществото, защото са служебна тайна. Те са различни от 64-те точки от закона за защита на класифицираната информация, в които се определя това, което е държавна тайна. А повечето от тях са пак посветени на отбраната.

МО и българската армия се превръщат в едно от най-непрозрачните институции в държавата. Служебна тайна е всичко, свързано с финансирането, програмирането и отчитането както на военното министерство, така и на войската. Служебна тайна е например кой от имотите на Министерството на отбраната е даден под наем.

Никой не бива да знае как се разходват близо 500 млн. евро от държавния бюджет - това е бюджетът на армията.

Служебна тайна се оказват абсолютно цялата информация и всички сведения за кандидатите и техните предложения при възлагането на обществени поръчки за нуждите на въоръжените сили.

Наред с всичко, което всяка държава пази като секретна информация за армията, съвсем неочаквано са прибавени и обобщените данни за масовите заболявания и отравяния с храна на военнослужещи, както и тези за санитарно-хигиенното и епидемиологичното състояние във войската. Служебна тайна са и "обобщените сведения за травми в резултат на аварии и нещастни случаи, за здравословното състояние и смъртност на личния състав във войсковите части, подразделенията и корабите".

Тайна са дори резултатите в абсолютни числа от изследвания за кръвните групи за военнослужещи и донаборници. Ако все пак има някаква логика всички тези сведения да се крият във военно време, в мирно си е пълен абсурд.

И обзорните прегледи, съдържащи информация за интеграционните процеси с НАТО и ЕС, са голяма тайна.

Историите с МО и военните поставят отново ребром въпроса за това как властта използва разтегливите разпоредби, определящи това що е служебна тайна, за да крие почти всичко от дейността си.

Проблемът е изключително остър и защото според наскоро обявения докладна авторитетната фондация "Програма Достъп до Информация" за състоянието на обществената информация в България през 2003 г. се увеличават отказите на основание "служебна тайна".

Неправителствената организация е наблюдавала 230 случая на отказан достъп до информация. Най-много са тези, които изобщо не са мотивирани. После са случаите, в които запитаните ведомства са отказали, защото така преценил ръководителят. И на трето място е служебната тайна.

Тревогата не е толкова заради това, че може да се откаже заради служебна тайна, а поради обстоятелството, че някакви чиновници - пък било то и сравнително високопоставени, решават какво е ведомствена тайна. При това напълно формално законно. Гореописаната заповед на военния министър е издадена на основание текстове от закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и закона за защита на класифицираната информация. Тези разпоредби му

позволяват да прави служебна тайна всичко, което си поиска

И не е само военният министър, разбира се. Той поне е направил някаква заповед и списък. Докато има много ведомства, които дори и това не са сторили и си тълкуват законите, както им падне.

А конституцията е пределно ясна. Според чл. 41, ал. 2 от основния закон "гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна". Както и да се чете този текст, задължително служебната тайна трябва да бъде определена в закон, а не в министерска заповед или ведомствен списък.

Този проблем бе повдигнат преди години и от тогавашния президент Петър Стоянов при едно от наложените от него вета.

Тогава той върна закона за държавния служител именно заради служебната тайна. Стоянов твърдеше, че само със закон, приет от Народното събрание, може да се определят сведенията и фактите, които я съставляват. Не само по негово мнение всякакви други ходове нарушават конституцията, защото водят до субективно ограничаване на информацията.

Тогава се появиха куп мастити юристи, които заобясняваха, че няма начин служебната тайна да бъде определена в отделен закон, че той щял да бъде много обемен, че при всички положения ще се остави възможност на ръководителите на ведомствата да разширяват списъка на тайните.

"Аз казах повече от ясно, че конституцията изисква тази регламентация да бъде само законова. Така че

ако законовата регламентация на служебната тайна е невъзможна,

то нищо друго не остава на народните представители, освен да мислят как да променят конституцията", контрира Стоянов. И колкото и на пръв поглед думите му тогава да звучаха подигравателно, времето показва, че народните представители наистина имат нужда от поставянето остро на този въпрос.

Защото те така и не приеха нормална регламентация на служебната тайна. В закона за защита на класифицираната информация бе записано общото, че служебна тайна е "информацията, създавана или съхранявана от държавните органи или от органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес". Пак там бе вкаран и изричният текст, че информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон. Веднага след това обаче се дава възможност на началниците да си я определят в списък.

Така на практика всичко може да бъде обявено за служебна тайна. Както и започна да става. Да не говорим, че огромната част от ведомствата изобщо не са обявили списъците си затова какво считат за служебна тайна. А в някои от тях дори списъците се водят такава тайна.

И възможностите за злоупотреба са налице. Не може да има каквото и да е обяснение за отказ за каквото и да екологична информация. Но подобен отказ имаше например при унищожаването на ракетите СС-23. Тогава беше обявено, че информацията попадала в списъка на министъра на отбраната като служебна тайна. И вместо самите държавни органи да се натискат да публикуват тези данни, защото по силата на всички международни стандарти са длъжни да предотвратят заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите, те започнаха да крият сведенията.

А опитите да се крият екоекспертизи като служебна тайна продължи и с опит да бъдат въведени директни норми в закона за околната среда, като се наложи и настоящият президент Георги Първанов да налага вето.

Не може да има логично обяснение и за обстоятелството, че като служебна тайна са обявени повечето от големите договори, които се сключват от бюджетни ведомства. Няма вариант, при който да се счита за секретен договор, по който една определена група чиновници изхарчват няколко десетки милиони лева от бюджета, т.е. от данъците на хората, и на последните да им е забранено да знаят за тях. А подобни откази бяха направени на искания за достъп до договорите например с "Краун ейджънтс" и "Майкрософт". Тези откази вече се обжалват пред съда, но няма чиновник, който да даде смислено обяснение защо са служебна тайна, след като се харчат държавни пари.

Тепърва медиите и отделните граждани ще започнат да искат все по-масирано достъп до т. нар. обществена информация. Все по-често ще атакуват в съда отказите и ще печелят дела.

Може би и затова властта предпочита да се крие все повече зад дълги срокове, процедури и неясни разпоредби, надявайки се да продължи колкото се може повече да прави незаконни и неморални неща под "юргана на служебната тайна". Но то не може да е безкрайно.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 10.06.2004• © 1999 Copyright by Interia & AIP