в. Седмица 12-18.07.2001 г.
Законът-година по-късно

Когато преди четири години създадохме "Програма Достъп до Информация" си представяхме, че нейната мисия е създаването на закон и след приемането на закон за достъп до информация програмата ще се разпадне. Истината е, че най-многото сигнали за отказ на информация в Сливен постъпиха след приемането на закона за достъп до обществена информация. Не, не защото институциите бяха станали по-затворени, а защото гражданите бяха станали по-чувствителни към темата. Впрочем вече знаехме, че приетият през 1966 година закон за свобода на информацията в САЩ бе проработил около десет години след приемането му. Нямаше значи нищо странно в това, че една
година след приемането му Законът за достъп до обществена информация трудно проработва.

Разбира се, най-трудно се променят нагласите на хората. Година след приемането на Закона за достъп до обществена
информация продължавала битува представата, че този закон урежда снабдяването на гражданите и журналистите с
информация по най-бързия, най-краткия и най-безконфликтния начин. Подаването на писмено заявление не се смята за
най-бьрзия и най-краткия начин, продължава да се предпочита устното питане. А законът е категоричен: искането за информация се прави с писмено заявление и срокът за предоставяне на тази информация е 14 дни. Всичко това е много сложно и много бавно, казват гражданите. Истината е доста по-различна: ако не е този начин, уреден със закона, няма никакъв друг начин да се получи исканата информация. По-добре е да се запишат няколко реда заявление и да се чака 14 дни, отколкото тази информация да остане завинаги недостъпна в папките на някоя държавна институция.

В последната една година в Програма Достъп до Информация са постъпили общо 80 случая от страната, свързани с нарушаването на правото на достъп до информация. Само осем от тях са стартирали с писмено заявление, в останалите 72 случая процедурата е започнала с устно запитване. Това съотношение показва ясно, че при подаване на писмени заявления задължените да предоставят информация органи се чувстват наистина по-задьлжени да изпълняват законовите си задължения. Вече са насрочени първите няколко дела в страната от граждани и неправителствени организации, на които е отказан достъп до информация.

В Сливен случаите на отказ на информация, за които се сигнализира, са средно четири на месец. Най-често те постъпват от журналисти,които са активно търсещи информация, но също така все по-чести са сигналите от неправителствени организации и обикновени граждани. Най-често сигналите са свързани с отказ на информация в прокуратурата, в отдела на главния архитект в общината, областната комисия по земеделие и гори, здравната каса. Тези, които отказват инфор мация, обикновено имат един и същ мотив - предпочитат да се подчинят на началническо разпореждане, а не на закона.Само че в няколко подобни случая чиновниците вече се срещнаха с упоритостта и отстояване на правата от страна на журналисти и активисти от гражданския сектор. И ще става все по-трудно чиновникът да се държи така, като че ли притежава монопола върху информацията в учреждението им което работи.
Гражданите вече знаят, че има закон, който им гарантира достъп до цялата тази информация - трябва само писмено да заявят желанието си за достъп, да изчакат 14 дни и ако получат немотивиран отказ да потърсят правото си в съда. Казват, че в САЩ са свикнали да го правят за десет години. Ние нямаме толкова време за чакане - и без
това сме закъснели.

Веселина СЕДЛАРСКА
координатор на "Програма Достъп до Информация"