Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Политика, 15-21.01.2005 г.
В историята "на чисто" са започвали само варварите
Достъпни в Интернет документи у нас са тайна с национална значимост

Тенденцията е Към свръхкласифициране, въпросът е кой има интерес от това

Новата 2005 година започна с непредизвестено приемане от Министерския съвет на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Според публичните изявления на председателя на Комисията за сигурност на информацията Цвета Маркова промените били работени дълго време. Интересно е обаче, че те не бяха подложени на задължителното обществено обсъждане със заинтересовани обществени организации съгласно чл.2а от Закона за нормативните актове и чл.15 от Указа за прилагане му. Не може да не се отбележи в това отношение разликата с обсъждането на проекта на самия ЗЗКИ /2002/, което започна още в началото на 2001г. Тогава работната група знаеше и за изискването на НАТО законът да бъде приет с обществена подкрепа.

Докато сега, след като членството ни в пакта е факт, отговорните за проекта или не знаят, или нехаят. Изводът е, че управляващите упорито отказват да признаят връзката на закона с конституционното право на гражданите на достъп до информация от държавата.

Още по-интересно е, че в текста на промените, с който не сме запознати иднес, не се чува да е включено нещо за всепризнато най-наболелия проблем при прилагането на закона - тенденцията към свръхкласифициране, т.е. засекретяване на информация, която не е свързана по никакъв начин с националната сигурност и не подлежи на засекретяване. След приемането на ЗЗКИ през 2002г. възникнаха казуси със секретността, каквито не бяха познати от предишните години. Класифицираха се административни и дори граждански дела. Министерският съвет упорито брани в продължение на 2 години правилника си за опазване на държавната тайна в НРБ от 1980г. Министър Велчев пък непреклонен се е вкопчил в договора си с британската фирма "Краун ейджънтс" и трескаво сменя грифовете, като за последно се позова на категорията " изследователска работа с особено съществено значение за националната икономика". Общодостъпни в Интернет документи се класифицират прилежно от някои институции. Спецслужбите и президентът отказват да предоставят дори части от доклада за евентуалното участие на БСП в т.н. Иракгейт, независимо че техните колеги от ЦРУ публикуваха своя доклад на уеб страницата си.

В обществения дебат преди приемането на ЗЗКИ стана ясно, че законът създава сериозни възможности за злоупотреби с класифицирането, защото всеки служител, имащ право да подписва документ, е овластен да го засекрети, и то без ограничение в нивото на класификация. Тогава се прие списък с категориите, подлежащи на класисрикация като държавна тайна, два пъти по-голям от списъка от 1990 г. Третият проблем, който се създаде, е заради един секретен документ да се отказва достъп и до всички други документи от папката.

Вместо да се занимае с решаването на тези проблеми, Министерският съвет е предприел изменения в закона, способстващи за бързо и безпрепятствено унищожаване на документи.

По начало въпросът за срока за съхранение на даден документ не се третира от законодателството относно държавната тайна. Решаваща е ценността на документа, а не това дали е секретен или не. В чл.ЗЗ от Наредба № 1 от 1982 г., издадена от Главно управление на Архивите, са посочени четири категории дела, съдържащи документи, обособени с оглед срока за съхранение. Три от тях са: за постоянно или дългосрочно запазване или за унищожаване, като в последния случай се определя временен срок за запазване 1, 3, 5 или 10 години. В четвъртата категория попадат делата, които евентуално са "за постоянно запазване", но подлежат на оценка от експертна комисия за окончателното определяне на ценността им.

Липсата на изискване в закона да се публикуват разсекретените документи, определени за унищожаване, създава риск те да бъдат унищожени преди обществото да узнае за тяхното съществуване. Въвеждат се изключения от правилото за запазване на документ, подлежащ на унищожаване, с цел той никога да не бъде четен от гражданите. Цвета Маркова публично заявява, че решение на Комисията за унищожаване на документи досега няма. Какво тогава е наложило тези изменения?

С предлаганите изменения не се решава изкуствено създаденият проблем относно достъпа до документите на бившите служби за сигурност. В другите страни със сходна с нашата история те се четат от учени и по-рядко - граждани, анализират се в нарочно създадени институти, а в Словакия ще се публикуват в Интернет. У нас обаче това се оказва някакъв грамаден проблем, включително - къде ще ги съхраняваме. Чуват се и гласове за това, че тоталното унищожаване на архива решавало проблема. Очевидно по тези въпроси все още се съобщават субективни хрумки, вместо да се мисли в рамките на стандартите, зададени от Съвета на Европа. Впрочем, белег на цивилизованост е да се пазят документите, свидетелстващи за един исторически период. Единствено така се дава възможност за неговото изследване и проучване, а така една нация гради и визия за бъдещето си. В историята "на чисто" са започвали единствено варварите.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 19.01.2005 • © 1999 Copyright by Interia & AIP