в. Пари плюс 20.04.2002 г.
Ще атакуваме отказите към гражданите казус по казус

Александър Кашъмов,
Програма Достъп до Информация:

В основата на всяка класическа драма е катарзисът. Той идва след разкриването или осъзнаването на държана в тайна истина. А драмата имитира живота. И който не търси истината, става нейна жертва. Справка ОДС, който неясно защо не прокара закона за досиетата още в началото на управлението си.

Но колкото по-дълго е пазена тайната, толкова по-мъчителна става истината. След 12 години пориви да научи истината за миналото си обществото ни днес остана безчувствено към поредния рунд на битката, наречена "досиета". Остана
безразлично дори за твърдението, че истина не съществува. А общество с култура, в която няма култ към истината, плаща жестока цена.

Комисията "Андреев" не беше закрита с консенсус, което означава, че и това не е решение веднъж завинаги. Както нищо не може да бъде забравено веднъж завинаги, когато е отменено или забранено.

И така, драмата продължава.

Новият закон очаквам да създаде хаос. От една страна,според закона за класифицираната информация гражданите имат право след изтичане на срока за секретност на достъп до информацията по Закона за достъп до обществена
информация. Но след разсекретяването документите трябва да бъдат изпращани в Държавния архив. А в закона за достъп до информация пише, че по него не се предоставя достъп до архива. Получава се затворен кръг, който ще създаде редица практически проблеми. Да не говорим, че информацията би могла да засяга трето лице, да се търси неговото съгласие. По закона за държавния архивен фонд гражданите нямат право на достъп до него. Тоест няма правен механизъм, който да задължи началника на фонда да предоставя информация на гражданите.

Правото на достъп до информация има основно значение, а държавната тайна съществува само като изключение
от това право. Като говорим за приобщаване към НАТО, в изпълнителната заповед на президента Клинтън от 1995 г.,уреждаща държавната тайна, се казва, че принцип за американския народ е откритостта на неговото правителство
и като изключение се допуска да се засекретява информация, и то само за защита на правата на обществото. Нашият Конституционен съд е дал изрични насоки в това отношение, но нашият закон, изглежда, няма да може да отговори на тази необходимост. Първо, той предвижда засекретяване на сборове от документи. Само едно документче в папка от 300 документа е достатъчно основание, за да се засекрети папката. За сравнение в САЩ например в сайта на ФБР е въведен така нареченият частичен достъп - има зачеркнати пасажи, но основната част от тях е достъпна.

Важното е гражданите не само да имат достъп до информацията, но и да контролират обема на секретността. Но няма начин те да получат достъп, ако няма публичен регистър. Как ще знаят гражданите, че има документ, който е засекретен, какъв обем информация се засекретява и когато изтече срокът й, да получат достъп до нея? Това ще създаде изключително тежки проблеми, включително в спазването на изискванията на НАТО, защото НАТО изисква ясно регистриране на документацията. А при нашия модел, при който всеки почти ще може да засекретява документи, не виждам как ще бъде организиран този регистър. Той беше залегнал в проектите и на ОДС, и на НДСВ под влияние на "Достъп до информация", но в пленарната зала 112 депутати срещу 1 гласуваха регистърът да не бъде публичен. В този смисъл ние като гражданска организация сме изключително недоволни от поведението на политиците и смятаме,
че то е насочено срещу гарантирането на правата на гражданите.

Следващият проблем е, че не се предвидиха конкретни органи по засекретяването. Това може да разшири обема на секретната информация, защото разширява кръга на имащите право да я засекретяват. От МС отговориха на
критиките ни, че това ще бъдат хора, преминали през процедура на проучване. Това не го пише в закона. В него пише, че хора,минали през проучване, могат да работят с такава информация,но кой може да я обявява за секретна, не е
определено.

Затова ще търсим всички възможни начини да защитим целите, които сме си поставили - защита на гражданите. И бездруго водим дела по Закона за достъп до информация. Затова където срещнем такъв отказ, ще го атакуваме като казус.

За сравнение с Унгария, която стана член на НАТО, информацията, свързана с него, се съхранява при съвсем различен режим от собствената им държавна тайна. Тяхната държавна тайна е подложена на много по-отворен към гражданите режим, включително съществува фигурата на комисар по правото на достъп до информация
който е независим и има право да определя дали дадена информация е правомерно засекретена. Ако прецени, че не е, може направо да я разсекрети и да я предостави на съответния гражданин или организация. Това е достатъчен отговор на наши политици, които твърдят, че НАТО изисквал да засекретим цялата си държавна тайна. Има, разбира се, информация, която интересува НАТО, но тя е твърде ограничена. Нито плановете на Гражданска защита, нито маркировката на банкнотите интересуват НАТО, както се опитват да ни внушат.

И накрая, нито една страна, която беше приета в НАТО, не е премахнала лустрационните си разпоредби. Нещо повече, там лустрацията беше доста по-сериозно застъпена, отколкото в българския модел, който е един мек модел.