в. Пари Плюс 18.02.2002 г.

Вероятно има проблем в комуникацията, защото не получихме отговор на нашето писмо. Такива съобщения се получават всеки ден в България - все едно до какви институции са отправени. Защо гражданите или институциите на развитите държави смятат, че не са получили отговор? Просто защото за тях е недопустимо и да помислят, че когато пишеш до някого, той няма да ти отговори.

А какво да кажем за всеобщата практика на държавните служители да не удостоят с отговор молбата на гражданина, както не го удостояват и с поглед, когато се наложи да го приемат? Какво да кажем за така наречения "мълчалив отказ", когато редовият предприемач търси чиновническата "благословия"?

През последните няколко години у нас се заговори усилено за достъп до информация. Създаден бе специален закон, който бе широко дискутиран и популяризиран. Но приложението му и до днес изглежда доста формално или направо популистко. Проектозаконите уж се дискутират, а Народното събрание приема първоначалната воля на правителството. Процедурите по приватизацията уж са прозрачни, а накрая се оказва, че са били обвити в истинска мъгла. Бизнесът уж има равнопоставеност, а е обществена тайна, че едни са "по-равни" от други.

За съжаление достъпът до информация в общественото съзнание се свежда едва ли не само до огласяване на приходите на политиците. Но всъщност това е обществено достояние от най-висок разред, което в развитите държави се отстоява всеки ден. Защото струва пари - много пари на почтения бизнес и неизмеримо повече загуби за цялото общество.

Господин Kашъмов, досега достъпът до информация се разглеждаше по-скоро в политически смисъл. Но той е причина и за загуби в бизнеса. В какво се изразяват те според вас?

- Преди всичко това води до корумпираност на системата, което предопределя необходимостта бизнесът да използва нечестни методи за постигане на целите си. Което винаги е по-скъпо за него и за обществото, отколкото информацията да се ползва на равни начала. Това се отнася пряко както за чуждестранните инвестиции в България, така и за българския бизнес.

За българските предприемачи е от много голямо значение поради няколко причини. От една страна, очевидно е, че всички тези процедури по търгове, конкурси, лицензиране и т.н., които, общо взето, са печално известни у нас със съмнения за корупция, биха могли да протичат много по-добре, тогава когато има пълна прозрачност. Трябва да има възможност не само в публичния регистър да се вижда кой е спечелил дадена поръчка, но и когато може да се иска цялата документация, да се види кой е бил в комисията и т. н. Разбира се, след като завърши една такава процедура, защото ако бъде преди извършване на процедурата, това пък ще бъде повод да се упражнява натиск над тези хора.

Вие споменахте, че има доста случаи, при които вече се водят съдебни дела. Има ли сред тях такива на бизнесмени, които се оплакват от липса на информация?

- Общо взето, бизнесът не е много заинтересуван да използва съдебните процедури, защото те са доста бавни. Имаше една фирма, която се обърна към нас с искане за определена информация от регистър, съхраняващ се от Главна данъчна дирекция. Случаят наистина беше интересен, но впоследствие се отказаха. Не знам дали са сключили някакво споразумение помежду си, но случаят беше такъв - фирмата, която се занимава с продажба на софтуер в тази насока, иска достъп до този регистър, който се съхранява от Главна данъчна дирекция, който не е казано, че е публичен, но очевидно в него се съдържат редица данни, които са публични, а именно данните на фирмите, регистрациите им, булстат, фирмените им номера и т. н. И тогава Главна данъчна дирекция по много интересен начин беше отказала, мотивирайки се, че по този начин се злоупотребява със закона за достъп до обществена информация, защото фирмата иска тази информация с цел печалба. Това е разумен аргумент. Аз нямам нищо против да има такива аргументи, по които да се спори, неприятното е, когато наистина човекът, гражданинът, фирмата се труди, пише заявление, проверява закона, а от другата страна няма никой. В този смисъл действа и практиката на мълчаливия отказ.

Какви са правата на бизнеса по отношение на търговската тайна?

- Това всъщност е въпрос, който тепърва ще бъде изясняван, защото няма цялостен закон, който дава пълен отговор. Цялата информация, която по силата на редица норми е публична, при всички случаи не може да бъде отказвана от търговците, защото, ако са публикували годишен счетоводен отчет, тогава откъде-накъде ще разправят, че дадена институция не може да ги дава? Аз бих отишъл и по-далече. Всяка информация, която не е свързана с нелоялна конкуренция, трябва да е публична. Защото в търговското право действа принципът за публичност, който е в основата на взаимното доверие между търговците и между гражданите и търговците. Винаги спрямо един търговец има по-висока летва на отговорност и той трябва да бъде достатъчно публичен, затова има и Търговски регистър. Особено когато търговецът е страна по обществена поръчка, когато е страна по приватизационен договор, в такива случаи очевидно може да са накърнени интересите на обществото и следователно това общество има право на пълна информация.

Възможно ли е да се изчислят финансовите щети от липсата на достъп до информация?

- Всеки факт на обществената действителност може да се измери и изчислява в пари, а това между другото е много важно, защото само ако се правят такива неща, тогава обществото има реален поглед и си дава сметка колко е важно да има достъп до информацията.