Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Пари Плюс 18.02.2002 г.

Липсата на прозрачност породи обществено безпокойство. Аргументите срещу атмосферата на секретност съжителстваха с аргументи против цензурата и в полза на свободата на печата. Съвременната информационна икономика ни научи, че когато знанието стане публично, ще се създаде ефект, който частният сектор сам по себе си няма как да генерира. Бейжехот отбелязва ролята на информацията за свободния избор: "Демокрацията, както казват в модерните времена, прилича на гроб: взема, но не дава." Същото важи и за "дискусията". Веднъж след като се предостави на обществото, то тя вече не може да се отнеме.
Най-силният аргумент срещу секретността е, че значимо участие в демократичните процеси има само при осведомени участници. Липсата на информация намалява пригодността на гражданите за значимото участие в обществения процес. За всеки участвал в управителен орган е ясно, че силата на управлението се състои в избора на насоки на развитие и определяне на рамките за разпространение на натрупаното знание. Правителствата знаят това и често се опитват да контролират потоците от информация. Ние често казваме, че правителството е отговорно към хората.

Равнищата на ефективна демокрация могат да се достигнат, ако избирателите са осведомени:
те трябва да знаят какви алтернативи са достъпни, трябва да са осведомени за възможните резултати. Правителството разполага с много повече информация, от която зависи управлението на публичния сектор, както мениджърите във фирмите за фирмените пазари, перспективите и технологиите в сравнение с редовите си акционери.
Длъжен съм да подчертая, че информацията, събирана от държавните чиновници, за която се използват бюджетни средства, принадлежи на гражданите. В общество със свободна преса и свободни институции секретността в правителството не е голяма заплаха. В края на краищата налице са други източници, които могат да предоставят подобна информация. Неслучайно модерните демокрации признават важността на информацията за ефективното управление и се опитват всячески да защитят свободата на медиите и независимото мислене, получавано от образователните институции. Но дори и в тези общества възниква проблем, когато държавните представители са единственият, основен и своевременен източник за релевантна и актуална информация. Ако официалните власти създадат спънки, обществото няма да може да открие ефективна информационна алтернатива.
На частния пазар не е от голямо значение дали фирмата има тайни, или няма. Клиентите вземат решения в зависимост от предлаганите продукти и техните цени. И независимо от методиката на производство продажбите ще зависят от качеството на стоката и сумата, която клиентът плаща за нея. И тук стои въпросът с прозрачността.
Разбира се, фирмата няма стимули да разкрие всички атрибути на дейността си. Правителството съответно поставя редица правни изисквания, включващи реклама, изисквания за предоставяне на информация при вземането на заеми, когато увеличават капитала си като публични дружества, създава закони за измамата. Но като цяло и в частност пазарните механизми (вкл. репутация) осигуряват управлението на фирмено ниво.
Поддържането на секретност на национално ниво освен политически има и редица икономически последици.

Най-очевидни са икономическите ефекти от грешните политически решения
които бързо оказват влияние върху цялата икономическа система. Най-неблагоприятните икономически последствия са свързани с корупцията, която неизменно следва ограничаването на достъпа до информация. Изследванията на Световната банка показват, че корупцията има силно негативни ефекти върху инвестициите и икономическия прираст.
Предоставянето на информация се отразява на по-доброто, по-своевременното и по-ефективното разпределение на ресурсите. В информационната ера все повече хора се занимават със събиране и обработка на информация за нуждите на частния сектор. Иронично е, че голяма част от тези кадри събират информация за обществения сектор - информация, която по право е публична собственост. Докато предприятията имат законови причини да поддържат секретността в част от своите дейности (в края на краищата чрез познанието се печели конкурентната борба), това не важи за обществения сектор. От своя страна, държавните представители имат силни стимули от поддържането на секретност. Но за да избегнем множеството неблагоприятни политически и икономически последствия от заложеното в архитектурата на учрежденията пазене на тайна, ние трябва да имаме предвид следното: длъжни сме да изискваме от своите избраници повече откритост, отколкото те са готови да ни предложат по собствено желание.

* Публикацията е част от лекцията "Ролята на прозрачността в публичния живот", изнесена пред Амнести Интернешънъл в Оксфорд. Авторът е носител на Нобелова награда за 2001 г. и отскоро е икономически съветник на президента Георги Първанов.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 18.02.2002• © 1999 Copyright by Interia & AIP