Публикации за ПДИ

Начало

 

 

сп. Обектив (Български Хелзинкски Комитет)- бр. 74, 02.2002г.
Държавната тайна - отломки от миналото

Александър Кашъмов, адвокат
Програма Достъп до Информация

В четвъртък в Народното събрание бе приет с голямо мнозинство на първо четене законопроектът за "държавната тайна", с наименование Законопроект за защита на класифицираната информация. Според чл.1 от законопроекта целта на този закон е да бъде защитена "класифицираната информация от нерегламентиран достъп."

Подобна позиция свидетелства на първо място за къса памет. До 1990г. гражданите само бяха чували,
че съществува държавна тайна, а можеха да прочетат единствено за наказателната отговорност, която се носи за разгласяването й. Нямаше регламент за това какво е държавна тайна и беше неизвестно защо се заявява в една или друга ситуация, че гражданите нямат достъп до тази или онази информация. Абсурдът стигаше до крайността, че не беше лесно и за тези, които са длъжни да пазят държавната тайна, да разберат какво точно трябва да пазят - и днес в поделенията на Българската армия се подписват декларации за пазене на държавната тайна. Сходен е и проблемът с т.н. "служебна тайна," която и в ден днешен не е изброена в списък като държавната.

При създаването на Конституцията от 1991г. изрично се записа, че държавната и служебната тайна могат да бъдат предвидени само в закон. В решение № 7 по к.д. № 1 от 1996г. Конституционният съд установи правилото, че такива тайни имат право на съществуване само доколкото осигуряват защитата на посочените в Конституцията права и интереси.

В една демократична държава закон, който да регламентира тайните, е необходим. Това се налага не с цел по-добрата им защита, както е записано в чл.1 на настоящия проектозакон, а с цел гарантиране на правото на гражданите на информация. Тайните се пазят най-добре в условия на пълен произвол на изпълнителната власт, в пространство на вакуум и от само себе си разбиращо се мълчание. Създаването на процедури и правила на засекретяването на информация има за единствена цел гарантирането на правата на гражданите чрез ясното очертаване на полето и условията, в които държавата може да въвежда тайна.

Неразбирането на това основно положение пронизва целия текст на проектозакона. Определението "класифицирана" за ограничената за достъп информация е напълно лишено от съдържание и е синоним на "секретна." Всъщност то би трябвало да означава, че достъпът до информация може да бъде ограничен само когато тя подредена в предварително и тясно определени категории.

Процедурата по класифициране предполага и още нещо -една информация да става тайна не просто по силата на принадлежността си към една или друга категория информация, но по индивидуално решение на компетентно лице, което преценява конкретно за всеки случай. Отговорността за ограничаването на достъпа на гражданите до информация може да се носи само лично. Конкретното засекретяване на индивидуални документи води като последица: по-малък обем на "тайната информация", възможност да се знае какво конкретно е засекретено благодарение на общодостъпни регистри със засекретени документи, и оттук - контрол върху законността на засекретяването. Никоя институция не може да извършва този контрол толкова добре, колкото самите граждани, които имат право на достъп до информацията след изтичане на срока на секретността й и право да искат от съда да прецени законосъобразно ли е бил засекретен поисканият от тях документ.

Третият голям проблем на проектозакона е широтата на списъка на фактите, сведенията и предметите, представляващи държавна тайна. Този списък е с пъти по-голям от сега действащия, приет през 1990г. В него присъстват неясни и широко определени категории, с възможности за попълване по усмотрение на изпълнителната власт /прословутата фраза " и други"/. Засекретяват се цялостно службите за сигурност към МВР и отбраната, като дори щатното им разписание е обявено за тайна. Местонахождението на обектите за гражданска отбрана е тайна - по-важното е явно да не ги узнае врага, отколкото да ги знаят гражданите. Много от тези категории са рудимент от времето на студената война и са проявление на една маниакално изострена представа за "врага." Достатъчно е да споменем присъствието на цял раздел с категории информация, свързани с "икономическата сигурност на страната." Каква е тази икономическа сигурност в условията на пазарна икономика и отворено към света стопанство при зададени цели за интеграция, остава неясно.

Следователно при неправилно поставяне на целта на закона, почти пълна липса на процедура по засекретяване /класифициране/ и широко и неясно определени категории информация, до която достъпът е ограничен, гласуваният законопроект не съответства нито на изискванията на НАТО, нито на тези на Конституцията.

По начало е проблем за една демократична държава да има широко поле, в което никой освен малцина избрани не знае какво се върши. Морален проблем е да се утвърждава с фалшив патриотичен фалцет, че е нормално да се шпионират и разузнават други народи, защото са винаги една потенциална заплаха. Възгледът, че държавите се винаги в състояние на война на всеки срещу всеки, е безвъзвратно остарял и отстъпва на гледището, че държавата, като произведение, предназначено за доброто на човека, трябва да утвърждава човешките ценности не само вътре в себе си, но и навън, в отношенията с други държави, които са други произведения със същото предназначение.
Най-сетне, цинизъм е в едно общество като нашето, в което хората чувстват сигурността на личността и дома си застрашена, тяхното безпокойство да бъде използвано за утвърждаването на лъжата, че имат нужда от тайни. Истинският път за решаването на проблема "сигурност" е прекратяването на дългото бездействие на държавните институции и стриктното гарантиране на човешките права, която комбинация е напълно възможна в едно демократично общество.



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 04.02.2002• © 1999 Copyright by Interia & AIP