Публикации за ПДИ

Начало

 

 

сп. Обектив бр. 101 - 07.2003 г.
Делото Чорни - правосъдие и секретност!

Дебатът около прозрачността и достъпа до документи през тази година обхвана една не много дискутирана досега тема - достъпът до съдебните решения. Той възникна във връзка с два конкретни повода: единият бе засекретяването на делото по забраната на Майкъл Чорни да влиза в България, а вторият - забелязаната вълна от секретни дела в съдилищата и особено във Върховния административен съд. Важен, но не особено засегнат остава въпросът за изначалната липса на общодостъпност на съдебните решения, която стои в основата на проблематиката.

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба № 28 от 1995 г. на министерството на правосъдието делата се дават за справки само на страните. Съдебната администрация ревностно ги пази далеч от погледа на "незаинтересованите" трети лица, като при всяко приближаване на гражданин до гишето със свъсен поглед се пита "А вие какъв сте по това дело?"

Срещу този текст от наредбата бяха подадени няколко жалби до Върховния административен съд от адвокати. Според съда обаче нямало противоречие между наредбата и Закона за адвокатурата, както може да се прочете в две сравнително скорошни решения по въпроса. В по-скорошното от тях дори се разсъждава по въпроса за защитата на личните данни в съдебните дела, без обаче да се прецизира разликата между данни, свързани със страна в делото и лични данни. Така се оказва, че дори дела, по които страни са търговци и държавни институции, съдържат "лични данни".

Липсата на общодостъпност на делата и решенията в някои случаи се разширява дори до т.н. азбучни и срочни книги. Изключение от тази традиция е Върховният административен съд /ВАС/, на чиято уеб страница могат да се прочетат решенията и протоколите по всички висящи пред него дела. Тази практика на откритост обаче не се схожда с отказа на ВАС да признае задължението за останалите съдилища да постъпват по същия начин.

Всички описани проблеми се полагат върху основата на ниско доверие в съдебната система и непрозрачност, посочена изрично като проблем в миналогодишния Индекс на съдебната реформа, издаден от Правната инициатива за Централна и Източна Европа на Американската асоциация на юристите. Иначе казано, проблемът се разпростира и отвъд пределите на достъпа до информация и навлиза в сферата на ефективното правосъдие и доверието в него.

Едва след щрихирането на този контекст следва да се премине към обсъждане на въпроса за приложението на Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ към съдебните дела. Този проблем е привнесен от системата на МВР, тъй като засекретяването на делата се дължи на включването в тях на секретни документи. Особено след приемането на ЗЗКИ тази институция бързо схвана ползите от своеобразната реабилитация на културата на секретност /под благозвучния термин "класифициране"/ и се насочи към употребата на закона. Естествено, секретни документи попадат тъкмо в делата, по които МВР е страна, поради което е напълно очевидно предимството, което
получава в съдебния процес страната, която единствена може да засекретява. По този начин засекретяването по ЗЗКИ се явява пречка не само пред правото на достъп до информация, но и пред правото на справедлив процес. Попълването на обширния въпросник с лични данни, за да се получи т.н. допуск и евентуалната насрещна проверка за тяхната истинност поставят гражданина, който е страна в подобен процес, в условията на едно неоправдано вмешателство и в сферата на личния му живот и данни.

В случая Чорни ефектът на засекретяването на делото се прояви в сферата на правото на информация. Обществото не само бе лишено от предварително уведомяване за факта, че делото е в съда, но получи и отказ да се огласи съдебното решение и състава на съда. С този акт пасивната и инертна непрозрачност на съда се актуализира в активна заявка, че оттук нататък и той ще се ползва от предимствата, които предлага ЗЗКИ. Очевидно е в случая какви са тези предимства - анонимност при вземане на отговорно решение, липса на възможност за обсъждане на правилността на това решение от обществото, в чието име се правораздава, и създаване на прецедент за бъдеща практика в това отношение. А съзнаването на факта, че аргумента "секретност" може да се използва в бъдеще, има за последица по-големи възможности за безотговорност, корупция, несправедливост, нарушаване на правото на честен процес и не на последно място - поредното намаляване на общественото доверие в съдебната система. Особено обезпокоително е, че бе засекретено дело от очевиден обществен интерес.

Обезпокоително е на следващо място, че хора с политическо влияние, незаинтересовани понастоящем от делото, като бившия вътрешен министър или бившия ръководител на НСС, заявиха публично, че съдебни решения според тях могло да се засекретяват, макар и частично, и че адвокатът на жалбоподателя не е трябвало да получава разрешение за достъп до делото. Явно не се разграничават въпросите "добър човек ли е Майкъл Чорни?" и "може ли да се отказва уважаването на основно право като това на достъп до правосъдие, включително до материалите по делото?"

Общественозначимият въпрос е как да се излезе от тази ситуация. Първата стъпка би трябвало да бъде отърсването на съдилищата от първоначалното вцепенение от получаването на секретни документи. Законът ясно изброява категориите информация, която може да се засекретява, и въвежда за първи път принципа на вредата като критерий за засекретяване. Иначе казано - секретна може да бъде само информация, от чието огласяване може да се очаква обективна вреда за обществото. В тази връзка трудно може да се види каквато и да е вреда в узнаването на едно съдебно решение с мотивите му. Явно е необходимо и да се обсъдят широко и задълбочено още много въпроси, свързани с правото на информация и секретността. Във всеки случай най-важно е да не се забравя, че секретността е един от основните врагове на съвременните общества от 50-те години насам и че нейната роля на пречка пред обществения дебат и свободния информиран избор надделява над прокламираната й функция на страж на обществената сигурност.

адв. Александър Кашъмов
Програма Достъп до Информация


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 02.08.2003 • © 1999 Copyright by Interia & AIP