Публикации за ПДИ

Начало

 

 

сп. Общество и право - 06.2002 г.
Напрежението стимулира усещането за отговорност

интервю с Гергана Жулева,
изпълнителен директор на Програма Достъп до Информация

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ) мина на първо четене в парламента и е възможно преди лятната ваканция т. г. да бъде окончателно приет. Той е подготвен от група депутати, в съответствие с препоръка №2 на Съвета на Европа от 2002 г. Голяма част от предвидените в законопроекта промени са съобразени и с конкретния опит на фондация Програма Достъп но информация (ПДИ) и резултатите от обществената дискусия, възникнала по приемането на сега действащия закон.

Фондацията повече от 5 подпомага упражняването на правото на всеки гражданин заложено в чл. 41 на новата българска Конституция. В изпълнението на своята основна цел организацията следва няколко направления - наблюдава прилагането на ЗДОИ, приет през 2000 г., практиките по достъпа до обществена информация, занимава се с обучения, оказва правна помощ на гражданите, подготвя и публикува брошури и доклади за прозрачността на управлението и гарантиране правото на информация, води съдебни дела.

- Госпожо Жулева, как се справя една неправителствена организация с тежкия държавен апарат?

- Проблемите преди приемането на ЗДОИ бяха много. Не съществуваше процедура и за да се докаже, че гражданите трябва да получат някаква информация, трябваше да се позоваваме на различни разхвърляни текстове. Сега, ние се стремим към практически подход и когато имаме критични бележки към държавните органи ги поднасяме под формата на позитивни предложения, съобразени със закона. Този подход кара служителите да възприемат критиките ни. В началото ни беше много трудно, понякога изобщо не получавахме отговор. В по-късен етап обаче открихме, че всички препоръки, които отправяме се вземат предвид.

Смятам, че това е един постоянен процес, при който напрежението трябва да се поддържа, защото стимулира усещането за отговорност на държавните органи. Те все по-често отговарят на запитвания, а когато отказват се мотивират, съобразно закона.

- Правото на достъп до информация ограничава ли явлението корупция или злоупотреба със служебно положение и гражданите разбират ли тази своя възможност?

- Разбира се, това е един от ефектите на ЗДОИ. Правото на медиите и гражданите да се запознаят с първичните документи по определен случай, помага за преодоляване на общото недоверие към властта. Всеки има достъп до фактите, под формата на официални документи. Създава се една спирачка за неправомерни действия от страна на служителите. Те знаят, че информацията, която съхраняват е достъпна за обществото. Но това е един развиващ се процес. Законът просто трябва да бъде прилаган.

Когато започнахме нашата работа ни възприемаха като информационна агенция, като програма на Българското национално радио, дори ни вземаха и за частна трудова борса. Сега терминът "достъп до информация" навлезе в разговорния език.
Законодателството обаче трябва да се наблюдава, защото макар законите да определят правата ни, те понякога си противоречат. Такъв е случаят с новия проектозакон за опазване на околната среда. Оказва се, че достъпът до екологична информация ще бъде по-ограничен, отколкото общия достъп до информация. Тенденцията по света е информацията за околната среда да е по-достъпна отколкото цялата останала информация, защото засяга пряко живота ни. Има и други примери - несъвместимостта между ЗДОИ и Кодекса на държавния служител, в който се казва, че държавният служител трябва да пази информацията, станала му известна в процеса на работа. Създава се противоречие в мотивацията на човека. Той не знае какво точно да следва - закона или професионалния си кодекс. Нормално е да предпочете кодекса.

- Защо се налага да бъде променян този млад закон?

- Не мога да коментирам мотивите на вносителите на проектозакона, въпреки че ние работим в тясно сътрудничество с тях. Промените са малки, но внасят една по-голяма яснота в понятията. Например определението "обществена информация" е добре изяснено в новия проект и това много ще улесни прилагането на закона на всички нива - граждани, администрация, съд. При едно от последните решения на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) по делото на Алексей Лазаров срещу министерски съвет се видя, че съдиите са се опитали да внесат яснота във формулировката на сегашното определение.

Друго важно предложение в законопроекта е оповестяването на официалния акт да води към достъпност до подготвителните документи за него. Докато сега действащият чл. 13 от ЗДОИ дава възможност за субективна преценка на администрацията в такива случаи.

В допълнителните разпоредби е определен 6 месечен срок, в който държавните органи и органите на местно самоуправление трябва да определят служител по закона. Това ще активизира процеса на прилагането му и съответства изцяло на препоръката на Съвета на Европа.

В проекта много силно е залегнал и принципът за преобладаващия обществен интерес. Той предполага възможността, една информация, която е ограничена за достъп по закона или пък нейното разкриване би увредило интереси защитени от други закони, да бъде разкрита, ако общественият интерес от узнаването й е по-голям от другия интерес. Това е особено важно за разкриването на корупционни афери.
Случаят "Краун Ейджънтс" е много подходящ пример в това отношение. Ясно е, че имаше преобладаващ обществен интерес и той излезе на преден план. За да стигне до съд обаче, този който е изнесъл стенограмата и я е предоставил на вестника за публикация трябва да бъде намерен. Ако този човек бъде открит и някои реши да го съди, че е издал служебна тайна, тогава ние с удоволствие бихме поели ангажимента да го защитаваме. Това би бил един стандартен случай, когато общественият интерес за това как е взето решението за сключване на договора с "Краун Ейджънтс" надделява над процедурата за засекретяване. Освен това след публикуване на стенограмата ясно се видя, че вътре не се пазят определени по закон интереси. Напротив. Във всички случаи практиката на европейските страни показва, че съда е този, който решава къде е балансът на интересите.

В законопроекта залегна и предложението за обжалване на т. н. "мълчаливи откази" за достъп до информация. Скоро излезе решение на петчленен състав на ВАС, че мълчаливите откази могат да се обжалват. Друг е въпросът, че обществеността не чува много за определенията и решенията на съда. Време е всички ние да свикнем с факта, че след като съда е решил един проблем по определен начин, това решение трябва да се спазва. Но в това отношение у нас има лоша практика. Дори министерствата си позволяват да не спазват съдебни актове. Това е абсурдно за едно демократично общество, което уважава своите институции.

- Как ще коментирате възможностите за достъп до информация в съдилищата?

- Практиката на ВАС трябва да стане модел за всички съдилища. Чудесно е, че всеки от нас може през интернет да се докосне до решенията на съда. Добре е, че и други съдилища вече имат подобна практика. Абсурдно е да нямаме достъп до една толкова важна информация - съдебната. Мисля, че всички съдилища трябва да се компютризират.

В момента ПДИ подготвя цялостно представяне на съдебната практика у нас по Закона за достъп до обществена информация. Оказва се, че няма как да намерим точният брой на тези дела. За ВАС статистиката е ясна, но в градски съд няма как да се изброят, в окръжните съдилища - също.

- Трябва ли всеки един от нас да свикне и с някакви нови морални норми що се отнася до достъпа на информация?

- Моралът е проблем свързан с личното действие на всеки от нас. Връзката може да се открие само спрямо някои организирани общности, които сами създават свои кодекси на работа, като журналистите например. Но там проблемът по-скоро е за запазване на личните данни и неприкосновеността на личния живот.

Държавните органи събират най-много лични данни и обикновено мотивират отказите си именно на тази база. Това не е морален проблем, защото се регулира със закон. Но границата между правните и моралните норми е тънка и вероятно в практиката ще започнат да възникват гранични случаи. Моралните норми са въпрос на личен избор, докато спазването на закона е задължително за всеки.

Законът за достъп до информация предполага промяна в начина ни на мислене.

Въпросът защо ни е тази информация просто отпада, при положение, че няма причина тя да бъде скрита. Принципът за достъпност е основен. Идеята е, този който смята, че определена информация трябва да бъде скрита да обясни защо мисли така. Говоря за обръщане на целия ни житейски стереотип. Например интересът на държавния служител не може да бъде увреден като функция от страна на гражданите. Може да бъде увреден само личния му интерес.

Журналистите са най-честите клиенти на фондация Програма Достъп до Информация. На месец към юридическия екип на ПДИ се обръщат между 30 и 50 недоволни граждани. Има обособена част от клиенти, които се интересуват от информация за да решат свои проблеми. Търсят публични регистри, за да разберат състоянието на свой имот например. Има и такива, които специалистите във фондацията наричат "активни граждани" или търсещи хора. Типичен пример за тази група е гражданинът, който изискал стенографските дневници на Народното събрание, за да разбере дали народните представители от листата, за която той е гласувал са присъствали на заседанията и какво са говорили.

Ето отговорите на някои от най-често задаваните от клиентите на ПДИ въпроси:

- В какво се състои правото ми на достъп до информация?

Правото на достъп до информация е правото на всеки да получи копия от документи, от които се интересува, без да обяснява за какво му трябват.

- Кои обществени институции са задължени да предоставят информация?

Задължението за предоставяне на информация имат органите на изпълнителната власт, на съдебната власт, Народното събрание, централната власт и местното самоуправление. Такова задължение имат и институциите приравнени на държавните - комисии, агенции и т.н. Националният осигурителен институт, Националната здравно-осигурителна каса, които представляват публичноправни субекти също са задължени да предоставят информация, както и всички физически и юридически лица, финансирани от консолидирания държавен бюджет. Средствата за масова информация са задължени да предоставят само определени категории информация.

- Има ли обществени институции, които не са задължени по ЗДОИ?

Неправителствените организации не са задължени да предоставят инфорамция, макар и да работят в обществен интерес. Всякакви търговски дружества и частноправни субекти също не са длъжни.

- Каква информация мога да искам?

Всякаква. Ако искате информация, която е обявена за държавна или служебна тайна, тя няма да Ви бъде предоставена. Имате право обаче да получите останалата информация, която е в документите, даже и те да са засекретени. Секретната част може да бъде заличена.

- Могат ли други хора да поискат информация за мен?

Да. Преди да им бъде отговорено, трябва да се получи Вашето съгласие. Ако се искат лични данни, информацията няма да бъде предоставена.

- Какъв е механизмът за искане на информация?

Може да попитате утно или писмено. За писменото заявление съществуват определени изисквания - трябва задължително да посочите трите си имена, адрес, на който искате да получите отговор, да опишете достатъчно ясно исканата от вас информация, както и в каква форма искате да я получите.

- Заплаща ли се получаването на информация?

През януари 2001 г. беше публикувана заповед на министъра на финансиите за определяне нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на носителя. Максималният размер на таксите, е 1.50 лв. за устна справка за 15 минути, 1.59 лв. за писмена справка от една страница. Ксерокопие на един лист струва 0,09 лв., а разпечатването му на принтер 0,12 лв.

- Какво да правя, ако институцията ми откаже?

Ако сте питали устно и не сте получили отговор, подайте писмено заявление. Ако не сте получили информация след като сте подали писмено заявление, обжалвайте в съда. Ако институцията откаже да даде информация в нейната пълнота, можете да обжалвате отказа в окръжния съд по седалището на органа, респективно във Върховния административен съд (ВАС). Консултирайте се с адвокат или се обадете на Програма Достъп до Информация.



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 18.07.2002• © 1999 Copyright by Interia & AIP