Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Новинар, 14.02.2006 г.
Александър Кашъмов: Не е редно МВР да се финансира от частници

Интервю на Фани Чоджумова

- Господин Кашъмов, запознахте ли се вече с новия закон за МВР, който бе приет от парламента миналата седмица?

- Не, защото се опитах да вляза в сайта на парламента и там видях, че срещу Закон за МВР пише "приет", но останах безкрайно очуден, че това беше първоначалният вариант от миналата година, който бе предложен за обсъждане на две четения в парламента. Българска странност е парламентът да публикува веднага след като приеме закон в суровия му вид, а не крайният продукт. Новият Закон за МВР ще бъде известен на обществото едва след като бъде публикуван в "Държавен вестник".
- Програма достъп до информация бе един от основните опоненти на закона. Какво ви притеснява най-много в него?

- В обществения дебат излязоха три основни пункта, които визираха нарушаването на човешките права. Те са следните: достъпът на обществото до информация от МВР, другият беше защитата на личните данни и третият - правата на гражданите, свързани с персоналната им неприкосновеност и неприкосновеността на жилищата им. Новото предложение в закона бе в тази институция да съществува служебна тайна. В двата предходни закона за МВР - този от 1991 и от 1997 г., не фигурира понятие "служебна тайна". След приемането на Закона за класифицираната информация през 2002 г., който изисква категорията "служебна тайна" да бъде определена само със закон, не сме съзирали възможност МВР да създава служебна тайна. Може да се подчертае като успех на гражданското общество, че отпадна разпоредбата, според която функциите на министерството щяха да бъдат класифицирана информация. Това наистина би създало сериозна възможност за злоупотреба. Сега трябва да следим много внимателно какъв списък с факти и сведения ще определи министър Румен Петков като класифицирана информация, защото този списък трябва да отговаря на категориите, които са посочени в Закона за класифицираната информация.

- Говорите за допълнителна разпоредба, която трябва да изготви министър Петков?

- Да. Според Закона за МВР министърът посочва служебната тайна. Например по Закона за защита на личните данни, които се събират за някого от МВР, не могат да бъдат давани на трети лица. В този смисъл това може да бъде служебна тайна. Не може да бъде служебна тайна какви разходи се правят за дейността на министерството, какви планове и стратегии за борба с престъпността са приети и т.н.

- В закона бе записано, че то може да се финансира извън бюджета по предложение на МС. Това редно ли е?

- Това, което важи като общо правило и гаранция за гражданите, е, че няма да има корупция във ведомството, ако финансирането бъде публично. В този смисъл всяка възможност за частно финансиране е напълно нередна. Това противоречи на всякакви норми, свързани с антикорупционност.

- Ще бъдат ли засегнати правата на гражданите, ако полицията може да влиза в техните домове в екстрени случаи без разпоредба на съда?

- Този текст го имаше и в предходния закон. И в другите страни е допустимо - за да се предотвратврати тежко престъпление и да се спаси човешки живот, полицията да има достъп до жилищата на гражданите без съдебно разрешение. Въпросът, който в нашия закон бе предмет на обществен дебат, бе не дали да влизат или не органите на МВР в жилищата, а дали след това се налага тези техни действия да бъдат одобрени от съд. Аз мисля, че е демократично да има съдебен контрол над действията на полицията, защото така би се позволило и на гражданите да имат по-висока гаранция, че правата им са защитени.

- А трябва ли в закона да се впише, че щетите, които е предизвикала полицията при нахлуването в домовете, се поемат от МВР?

- Законът за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, уреждат тази материя. Струва ми се, че се налага този закон да бъде също осъвременен.

- Шефовете на различните звена в МВР няма да имат право да назначават свои роднини. Ще се избегне ли по този начин шуробаджанащината?

- Една от идеите е законът да има все пак някакъв антикорупционен заряд. Изглежда, че този е смисълът на тази разпоредба. Оттук нататък доколко това ще се случи и доколко такива конфликти на интереси ще бъдат избегнати в практиката е въпрос, който ще се реши от приложението на закона. Това, което има огромно значение, е да има по-голяма прозрачност как се назначават хората. Това, което виждаме през последните години, е, че законодателството, насочено срещу конфликт на интереси, в същото време съжителства с непрозрачност. Типичен пример е декларацията на държавните служители за липса за конфликт на интереси или за техните икономически обвързаности, която не бе направена публично достояние тогава от министър Димитър Калчев.

- Защитени ли са личните данни на гражданите в закона?

- Има възможност едно лице да не получи информация, че за него са събирани и обработвани лични данни в МВР. Според текста такива данни се сбират, ако има опасност за националната сигурност или обществения ред или за опазване на класифицираната информация. Тази грешка беше направена и в Закона за класифицираната информация. Ако една информация създава опасност за националната сигурност, тя трябва да бъде класифицирана като държавна тайна. Ако създава опасност и за обществения ред, трябва да се класифицира като служебна или държавна тайна и не може толкова широко да се разглеждат ограниченията спрямо правото на едно лице да получи достъп до своите данни. Очевидно неадекватно с оглед европейските изисквания е, че дари когато има подобна опасност, след изтичането на определен период от време лицето трябва да бъде уведомено, че за него са събирани данни в МВР. това в закона го няма.

- Регламентирано ли е как точно ще се извършват тези проверки на личните данни?

- В закона се казва, че се забранява да се проверяват лица по расов признак. Ами ако е расов плюс още някакъв друг, излиза, че е допустимо. Необходимо е парламентът да подобри редакцията на този текст, защото това би създало много сериозни проблеми за синхронизацията на българското законодателство с евпропейското.

- Предвижда се следователите да бъдат назначавани като дознатели в МВР без конкурс. Това добре ли е?

- В случая се извършва един преход от преминаване на следствието към дознание. Допустими са изключения. Не е нелогично това, че професионалисти се назначават да вършат своята работа. Друг е въпросът как тези следователи са защитили качеството на работата, която са извършили.

Александър Кашъмов е адвокат от неправителствената организация "Програма достъп до информация". Специализирал е права на човека във Великобритания и международно застъпничество в САЩ.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 15.02.2006 • © 1999 Copyright by Interia & AIP