Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Новинар 28.08.2003 г.
Делото "Касабова" се изучава в Оксфорд

Адвокатът Александър Кашъмов (31 г.) работи към програма "Достъп до информация". Една от целите на програмата е да следи за правото на журналистите да бъдат осведомявани. Кашъмов е сред инициаторите на фондация, която ще оказва юридическа помощ на журналисти, съдени за клевета заради свои публикации. Той е адвокат на кореспондентката на в. "Новинар" в Бургас Катя Касабова, която бе осъдена да плати 7500 лв. глоба на 4-ма експерти от Министерството на образованието за своето разследване "Корупцията в българското образование". Касабова съди държавата в Страсбург. Делото й е допуснато за разглеждане.

- Как се роди идеята да защитавате журналисти, срещу които се водят дела за клевета и обида?

- Поводът беше делото на журналистката от "Новинар" Катя Касабова, която бе осъдена от чиновници от МОН за клевета. Касабова огласи факта, че четирима служители на МОН са извършили редица закононарушения и са накърнили правата на 74 деца със заболявания. Резултатът от делото, в което Касабова бе призната за виновна, е лош сигнал към цялото ни общество, че истината не трябва да бъде казвана дори тогава, когато съдбите на млади хора зависят от нея.
Решението по делото бе предупреждение към всеки, който иска да защитава правата на слабите в нашата страна, че ще бъде санкциониран максимално тежко. Този казус излезе от рамките на българската общност на международно ниво, тъй като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа защити журналистката.
От международната организация "Артикъл найтин", която работи в областта на свободата на словото, също подкрепиха вашата колежка. Делото "Катя Касабова" се преподава в Оксфорд на годишните обучения на юристи от Централна и Източна Европа.
То е част от курса за Европейската конвенция за правата на човека. Делото "Касабова срещу държавата" вече е прието за разглеждане от съда в Страсбург. Идеята да защитаваме свободата на словото даде Димитър Сотиров, изпълнителен директор на Българска медийна коалиция (БМК).

- Какви хора са във вашата формация, само юристи ли?
- Не. Това са медийни хора и, разбира се, юристи като Йонко Грозев от Български хелзинкски комитет. Освен защитата на журналистите, имаме намерение да създадем фондация, която да набира средства за финансовото им подпомагане в делата срещу тях за обида и клевета.
Комисия ще преценява всеки отделен случай и неговата значимост. Критериите ще са добросъвестност на журналиста при отразяване на фактите, пълно разследване, наличие на обществен интерес от случая. Точно тях ще заложим в устава на фондацията ни, която е в процес на учредяване.

- Колко случаи имате вече?
- Тъй като е ваканция, случаите засега са два. Единият е много интересен, на журналистката Нели Сукова от Великотърновския вестник "Борба". Тя е осъдена, защото е поставила в кавички думата бизнесмен в едно-единствено изречение.
Всъщност става дума за пункт за изкупуване на вторични суровини, от който са били продадени две камбани, произведени през 1929 г. Имало данни, че реликвите ще бъдат изнесени, но в резултат на статията й са спасени. Както често се случва, не основният замисъл на публикацията е причина за делото.

- Има ли пропуски в наказателното законодателство, които ощетяват свободата на словото?
- Както в законодателството, така и в съдебната практика има пропуски. В Наказателният кодекс (НК) обида и клевета са разписани по същия начин, както кражбата, убийството и грабежа. При втората група престъпления е очевидно, че не би могло да има обществен ефект в никакъв случай.
Когато се изкаже една истина чрез словото, тя засяга някого. Но тази истина е общественополезна и може съдбата на много хора да зависи от нея.

- Какво трябва да се направи?
- Трябва да се запише в НК, че в случаите, когато става въпрос за обида и клевета, имаме сблъсък на две права. Те са свободата на изразяване и на правото на чест и достойнство. Така е по конституция, но за съжаление тя често е пренебрегвана.
В останалите престъпления като кражба например, няма конфликт между две права.
Трябва да бъде ясно записано, че свободата на изразяване и на достъп до информация е принципът, а ограничението на свободата е изключение от него.
Необходимо е да се регламентират случаите, когато правото на свободно изразяване и на засегнато достойнство са в конфликт, за да се търси баланс между тях. Да се прецени кое е с по-голяма тежест за обществото. Дали журналистическото разкритие или вредата за отделната личност.
Няма съмнение, че от критиката винаги има засегнати. Но обществото се развива само в условията на истинския дебат. За да бъде отделено доброто от порока, очевидно някой ще трябва да пострада.

- Кой журналист няма да защитавате?
- Който не е добросъвестен. Има такива, които се стремят да уязвят личността, а не да казват истината на обществото. Има голямо значение темата, по която са говорили или писали. Ще защитаваме и журналистите от т.н. жълта преса, ако те изнасят важни за обществото факти.
Принципът е при всеки конкретен случай да се гледа как са защитени интересите на хората.
Ако е разкрит проблем, макар и за малък кръг хора и той е бил в тяхна полза, ние ще защитаваме журналиста.
А ако критиката е разновидност на уличната ругатня, тогава няма да застанем зад потърпевшия.

Интервю на Фани ЧОДЖУМОВА


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 02.09.2003 • © 1999 Copyright by Interia & AIP