Промените в ЗДОИ

Начало

 

 

в. Новинар, 19.04.2007 г.
Александър Кашъмов: Не знаем кой поправи закона за достъп до информация
Eксперти на фондация "Право и Интернет" са взели 15 000 лв. за 15 дни работа

Интервю на Фани Чоджумова

Александър Кашъмов е адвокат от Програма достъп до информация. Завършил е право и философия в СУ "Св. Климент Охридски". От 1997 г. работи в областта на човешките права и достъпа до информация. Кашъмов твърди, че промените в Закона за достъп до обществената информация са опасни за свободата на словото.

- Адвокат Кашъмов, защо твърдите, че промените в Закона за достъп до обществената информация са опасни за свободата на словото?

- Първата и основна причина, за да твърдя това, е, че изобщо с въвеждането на паралелна процедура за достъп до информация се създава объркване, за което ние от Програма достъп до информация се притесняваме, че ще бъде използвано от държавната администрация, за да бъде отрязан досъпът до нея. Ще обясня за какво става въпрос. С тези поправки се въвежда нова процедура, която е прикрита под израза"информация за повторно използване". Става въпрос за предоставяне на информация от публичните институции. По новата процедура заявителите, които сега са наречени "заинтересувани лица", трябва да доказват своя интерес. На тях ще им бъде давана информация в срок от 20 дни, което е твърде дълъг период от време. С поправките в закона се въвеждат такси на мястото на безплатния досега достъп, което покриваше само материалните разходи по копирането на документите. Сега вече ще има тарифа на Министерския съвет. В проектозакона е казано, че това ще бъдат суми, които няма значително да надвишават материалните разходи, но така достъпът до информация практически се оскъпява. Друга промяна, която е притеснителна и проблематична, е премахването на частичния достъп до информация до части от документи. Става дума за случаите, в които част от документ е класифицирана информация. По сегашния закон трябва да бъде зачернена тази информация и да бъде дадена останалата част от документа за ползване. Сега с тези изменения се предлага това да отпадне, като се казва изрично, че институциите не са длъжни да предоставят достъп до части от документи.

- Потърсиха ли ви вече депутати от опозицията, за да консултират с вас това, което те смятат, че е неправилно в поправките на закона?

- Програма достъп до информация започна да действа веднага след внасянето на проекта в парламента на 29 февруари. Целия месец март ние присъствахме във всички комисии, където бе обсъждан проектът - в комисията по медиите и гражданско общество, в тази по държавна администрация, както и в комисията по европейските въпроси.

- Не ми отговорихте на въпроса дали вече са ви потърсили депутати от опозицията?

- Това, което може да се каже в тази връзка, е, че в понеделник депутатът от СДС Мартин Димитров ни покани на пресконференция, на която даде своето становище по тези промени, а именно, че не съответстват на стандартите. Той поиска да му помагаме, за да изготвим нов друг проект. По принцип имахме разговори и с други депутати от ДСБ в самото Народно събрание, когато течаха обсъжданията. Ние ще предложим да изработим конкретни текстове, ако това се наложи, разбира се, ще го направим безвъзмездно, както сме работили през всичките години. Ако проектът бъде приет в този вид на първо четене, тогава ще предложим нашия вариант на абсолютно всички политически сили, които ще са готови да го внесат.

- След като сте били поканени, имаше ли такива податки, че точно тези текстове ще влязат в проекта?

- Да, ние разполагахме на място с проекта и не става въпрос изобщо за податки! Сигурно беше, че това е предложеният текст. Той обаче до ден днешен не е качен в Интернет, така че не може да бъде прочетен от никого, който иска да се запознае с него.

- Вие казахте ли тогава аргументите си против поправките?

- Разбира се. В комисията по европейските въпроси те бяха приети с 4 на 3 гласа, в тази по въпросите на държавната администрация те бяха отхвърлени. Министърът на държавната администрация Николай Василев имаше същото становище като това на Програма достъп до информация. Той беше против приемането на поправките. Набързо бе проведено едно обсъждане в транспортната комисия, която не е отговорна за това...

- Защо пък в транспортната комисия, какво общо има тя с достъпа до информация?

- Звучи наистина доста комично и странно. В тази комисия, предполагам по единствената причина, че тримата вносители са нейни членове. Иначе този законопроект никога не е бил официално разпределян за гледане в тази комисия. Там е бил гласуван, като редиците са били стегнати. Интересното е, че тогава Програма достъп до информация беше упрекната, че манипулира общественото мнение със своите становища и забележки, и бяха посочени представители на неправителствени организации, които подкрепят проекта.

- Колко бяха те?

- Става въпрос за една-единствена фондация "Право и Интернет", която миналата седмица след получени документи по Закона за достъп до информация се оказа, че тя е хонорувана от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения за написването на поправките в закона, за който става въпрос. Имаме документи за това.

- А вярно ли е, че Държавната агенция е плащала на експерти по 1000 лв. на ден, за да съставят поправките в закона, това същите хора ли са?

- Да. За тази фондация става въпрос. Чрез справка в Интернет не може да се разбере какви експерти работят там. Това, което стана известно, е, че двама души я представляват. Единият от тях се казва Георги Димитров и той е човекът, който е подписал договора с Държавната агенция за информационни технологии. Според този договор за 15 дни е трябвало да бъде изработен проектозаконът, като общо за това време е трябвало да бъде получена сумата от 15 000 лв. По 1000 лв. на ден. Забележителното е, че в този договор не пише нито кой точно ще работи по проекта, нито дали тези хора са юристи, не става ясно как точно е определена тази сума и по какъв начин е избрана тази организация.

- Имате ли представа как гледат на проекта в Европейския съюз?

- Сериозно безпокойство от него бе изразено от представител на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

- А защо тогава вносителите казват, че са следвали препоръки на ЕС при изработването на поправките?

- Единственото нещо, с което безусловно можем да се съгласим, това е, че трябва България да приведе законодателството си в съответствие с всички директиви на ЕС, включително и с тази директива, за която говорят вносителите. Но ние сме категорично на мнение, че предлаганите поправки не въвеждат споменатата директива, те й противоречат. Тя например задължава да бъде даван частичен достъп, а поправките ни го отхвърлят. Директивата изисква да не бъдат влошавани съществуващите режими на достъп до информация от държавата, а поправките го влошават. Българският закон ще стане по-лош, ако се приемат те. В Унгария, Словения, Словакия и Чехия, това са страните, които вносителите цитираха като проучени държави, в тях директивата е въведена с един-единствен член от техните закони за достъп до информация. Този текст предвижда категорични задължения за публикуване на документи в Интернет. В България няма такава законова разпоредба.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 20.04.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP