в. Новинар 11.05.2002 г.
Александър Кашъмов, адвокат: Договорът с "Краун ейджънтс" е в съда

"Една публична фигура, която упражнява власт, министър например, няма право да иска прекалено голяма
защита на неговите лични данни, свързани с имущество, контакти с други лица и т.н. Защото обществото трябва да знае колко е спечелил политикът, докато е бил на власт."

Александър Кашъмов e потомствен юрист. Завършил е ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски" през 1997 г. Специализирал е права на човека в Бирмингамския университет и международно застъпничество в различни университети в САЩ. Кашъмов е адвокат от 1997 г. в обществената програма "Достъп до информация", която защитава правото на всеки гражданин да получава данни, които го интересуват.

- Г-н Кашъмов, какво стана с опита на програма "Достъп до информация" да получи от Министерството на финансите договора с "Краун ейджънтс"?

- Първо ни изпратиха една справка, в която накратко ни съобщаваха размера на сделката и задълженията по договора. Заинтригува ни една много дълга част от справката, която обясняваше, че не е стартирана процедура за обществена
поръчка за контрол на митниците. Защото договорът бил свързан с националната сигурност. Ние много се учудихме на това обяснение, но по-късно разбрахме, че то е заради стенограмата от заседанието на МС, която бе пулбикувана в "Труд". Отново подадохме заявление до министерството да ни се даде копие от договора с условието да заличат секретните пасажи. Отказаха ни и преди няколко дни заведохме дело във Върховния административен съд. Очакваме то да бъде насрочено. Това дело със сигурност ще бъде интересно, защото тук не става дума за правата на отделен гражданин, на когото е отказан достъп до информация, а за очевиден обществен интерес.

- Според вас в Закона за достъп до класифицираната информация държавната тайна не е докрай дефинирана добре. Какво липсва още?

- По принцип дефиницията е уредена добре. Проблемът е в невъзможността гражданинът да има досег до държавната тайна, защото регистърът на документите няма да е публичен. Създава се възможност да се засекретяват цели
масиви от информация, което противоречи на самото определение за държавна тайна в закона. Съществува и потенциална възможност да се произвеждат много държавни тайни заради твърде многото хора, които ще могат да ги засекретяват.

- Проблем ли е това, че като държавна тайна е записано и спазването на конституционния ред?

- Държавната тайна, която защитава единствено националната сигурност, трябваше да се ограничи само до отбраната и външния ред. Включването на контрола върху конституционния ред, т.е. спазването на обществен ред автоматично налага цялата информация да се получава по определените от закона степени на секретност. Те предвиждат много дълъг срок на разсекретяване - 10-15, до 30 г. Контролът върху обществения ред е от компетенциите на служебната тайна и ако беше включен там, срокът щеше да бъде до 2 г. По силата на закона за някои операции на МВР по залавяне на престъпник например обикновеният гражданин няма да може да разбере как органите на полицията са свършили работа по случая. Тази информация става държавна тайна и ще може да се разкрие едва след 15 г. например, което е абсурд. Това означава безконтролност върху работата на полицията иследствието.

- Според вас списъкът на държавната тайна добър ли е?

- В него има все още категории информация, които не трябва да са там. Например в него фигурират бюджетни средства, които се дават за специални цели. Възможно ли е какъвто и да е разход на държавни пари да бъде държавна тайна? Очевидно законодателят е засекретявал наедро. Пак ще ви дам пример. Не мога да разбера как едно щатно разписание на службите за сигурност можеда бъде тайно. Не е ли нужно обществото да знае колко души работят там? Нима не е от съществено значение дали ще бъдат 500 или 10 000?

- На какви условия трябва да отговаря един документ, за да е държавна тайна според вас?

- За да може да е държавна тайна, той трябва освен да е формално засекретен, неговото разкриване да доведе до реална вреда на държавата. В нашия закон съдът е този, който може да се произнесе дали едно разсекретяване може да доведе до реална вреда. Но ако няма такава опасност, тази информация не би следвало да е секретна. Това за вредата. Но има и още един принцип - на баланса на интереси. Той предвижда да се прецени кое е по-вредното - да се
защити съответният интерес или да се даде право на обществото да научи дадената информация. Този принцип се прилага там, където се сблъскват правото на достъп до информация и правото на достъп до личните данни. Една
публична фигура, която упражнява власт, министър например, няма право да иска прекалено голяма защита на неговите лични данни, свързани с имущество, контакти с други лица и т.н. Защото обществото трябва да знае колко е спечелил политикът, докато е бил на власт. В този случай общественият интерес доминира над този на самия управляващ.

- Кой има право да засекретява информация?

- Тук законът е твърде общ. Казано е всеки, който има право да подписва документ. Като се има пред вид, че според нормата документ е всичко, даже и рисунки и предмети, тогава се отива до безкрайност. Становището на един младши-експерт в държавната администрация се подписва от него. То е също документ. Излиза, че няма лица, които нямат право да засекретяват това, което са подписали. Според вносителите ще има процедура, която трябва да
регламентира точно тази част от закона.