Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Новинар 06.04.2004 г.
Дори при социализма нямаше толкова тайни

Фани Чоджумова

Александър Кашъмов е адвокат. Специализирал е "Права на човека" във Великобритания и "Международно застъпничество" в САЩ. Работи за неправителствената организация "Програма Достъп до Информация".

- Господин Кашъмов, застрашена ли е личната свобода на гражданите, които се подлагат на разследване за достъп до класифицираната информация?

- Този закон създава много пречки за гражданите. Даже и по времето на социализма нямаше толкова сериозни проблеми със секретността, колкото сега. Причина за това са процедурните недомислици в закона.

Основният проблем, от който страдат хората, е свързан с делата в съдилищата. Стана практика да се засекретяват цели дела поради факта, че в тях има един документ от МВР или МО с гриф "секретно". Оттук нататък се изисква да се засекрети всичко. Така човек, който може например да е ищец по имотен спор или уволнен служител, трябва да моли да му бъде издадено разрешение за достъп до делото, което пък предполага проучване от НСС и забавяне с месеци на процеса.

А самото проучване пък е свързано с подаването на една много обширна декларация, в която човек трябва да разкаже всичко за личния си живот, включително и за близките си.

- Тази декларация не може ли в даден момент на направи гражданина зависим от спецслужбите?

- Всяка информация, която държавата събира за даден човек, може да доведе до злоупотреби.

Фактът, че държавата разполага с подобни данни, предполага, че до тях може да получи достъп и някой, който не би трябвало да го има. Така информацията винаги може да бъде използвана срещу личността.

- Или срещу близките на даден човек, защото и те се проучват.

- Да, а близките нямат нищо общо с това, дори не ги уведомяват, че са обект на проучване.

В редица случаи те могат да останат много изненадани, че се знаят определени данни за тях. Затова си има европейски стандарт за закрила на личните данни. Те трябва да бъдат защитени от неправомерно събиране, неправомерно обработване и прехвърляне в други бази данни.

Лично аз съзирам голям конфликт между между Закона за защита на класифицираната информация и този за защита на личните данни. Проучването, което се въведе, беше ненужно за всяка една категория класифицирана информация.

- Как може да се злоупотреби със секретността на информацията?

- От една страна, са злоупотребите със секретността, а от друга - с правото на достъп до информация. Ние се занимаваме по-скоро с втория кръг проблеми.

Това, което основно ни занимава, е опитът на държавните институции да се крият зад класифицираната информация.

Едно от делата, които водим, е за достъп до договора на правителството с "Краун ейджънтс". Миналия петък министърът на финансите Милен Велчев отново отказа достъп до документа. Този път е посочил текст от отменения вече списък на държавните тайни. Според Велчев обаче договорът е засекретен, когато списъкът е бил още действащ.

Втори път пък договорът попадал под закрила на сегашен списък за тайни.

Велчев твърди, че класифицираната информация в договора била свързана с научни изследвания. Странно е, ако този договор наистина има такова съдържание.

- Отказахте ли се от това дело?

- В никакъв случай! Ще искаме едновременно да се отмени и този отказ на министъра, а освен това ще настояваме и да бъде глобен за отказа да ни предостави договора. Министърът злоупотребява с изпълнението на решението на съда.

- Каква е глобата?

- Тя за съжаление е символична - от 100 до 300 лв. Въпросът обаче е да се реализира санкцията.

- Вие сте юристи и въпреки това попадате в подобни капани. Ами ако това се случи с обикновен гражданин?

- Това е истинският проблем. След две седмици ще огласим нашия годишен доклад за 2003 г. Една от констатациите ни е, че работата на програма "Достъп до информация" е по-ефективна, отколкото защитата правата на отделните граждани, ако сами се заемат с подобни проблеми. А право на информация има всеки. Би трябвало хората да могат да се защитят без да ходят при адвокати.

Друга наша констатация е, че държавната администрация вече по-добре познава законите и има воля те да бъдат спазвани. Отбелязва се обаче и процес, започнал още от 2002 г. - да се набляга на защитата на държавната тайна. И 2003 година е тази, в която се наблюдава свръхсекретност на информацията.

Затова са нужни промени в закона, като се дадат ясни указания на администрацията, че правото на обществото да се информира е приоритет. Защитата на тайните е само изключение от правилото, а то пък е пълна прозрачност за информацията.

 


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 06.04.2004 • © 1999 Copyright by Interia & AIP