Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Монитор 21.02.2005 г.
Службите за сигурност стават господар на обществото

Майа Янкова

- Г-н Кашъмов, изненада ли ви внесеният в парламента проект за промени в закона за класифицираната информация и с какво?

- От миналото лято се знае, че Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) подготвя такива промени. Изненадваща обаче е посоката им, защото тя не съответства на констатираните с прилагането на закона проблеми.

- Какви недъзи показа действащият закон за тайните?

- Най-сериозният проблем у нас е тенденцията към "свръхкласифициране", когато гриф за сигурност се поставя върху документи, които нямат нищо общо с категориите, предвидени от закона. Този проблем е констатиран единодушно, включително от ДКСИ. Той дори фигурира в мотивите на сегашния законопроект. Още когато се обсъждаше приемането на закона, посочихме причините. Първо, твърде много служители се овластяват да поставят грифове за секретност. Второ, засекретява се цялата папка, когато е секретен дори един документ. И трето, няма добър контрол върху законността на класифицирането.

- Със сегашните промени предлага ли се редуциране на броя на служителите, които поставят грифове?

- Няма такова предложение.

- Решава ли се проблемът с "папките" и делата, засекретени заради един документ?

- Категорично не.

- Въвеждат ли се структури на граждански контрол в тази дейност?

- Не. Макар че отдавна бе заявена необходимостта от приоритетно поставяне на работата на службите за сигурност под граждански контрол. Има и такова изискване на НАТО. Сега виждаме промени в обратната посока - поставяне на гражданското общество под контрол на службите за сигурност.

- Какво именно произтича от внесения законопроект?

- Първият голям проблем е в унищожаването на документи, което се улеснява неимоверно. Въвежда се възможност за унищожаване на секретни документи, което досега беше абсолютно забранено. По предложение на "Програма Достъп до информация" в закона беше заложен период след разсекретяването на документа, в който той да бъде публичен, за да се знае какво и как се унищожава. Прието бе този срок да е една година. Но вместо да продължим напред, да се публикуват решенията за унищожаване, се създават предпоставки за безконтролни действия. Цвета Маркова неколкократно е заявявала, че за близо 3-те години от прилагането на закона ДКСИ няма нито едно решение за унищожаване на документи, станали публични. Тогава какво налага процедурата за преждевременно унищожаване на класифицирана информация? Наистина проектът предвижда в тези случаи да се дава разрешение от ДКСИ. Но това не е достатъчна гаранция. Получава се двоен стандарт. Хем се твърди колко важен е един документ за националната сигурност, за да бъде секретен, хем пък след това някой ще твърди колко той е маловажен, за да бъде унищожен преди изтичането на срока.

- Това не е ли предпоставка за произвол?

- Точно там е реалната опасност. По делото за договора с "Краун ейджънтс" например съдът установи, че информацията е класифицирана след отказа да бъде предоставена, което е злоупотреба с право. Предлаганите изменения дават възможност договорът да бъде унищожен, преди да е видял бял свят.

- А и съдът вече няма да се произнася?

- Това е второто измерение на проблема. Нашият съд се бе ориентирал към практиката в развитите демокрации да изисква секретните документи по дела за достъп до информация, за да осъществява контрол върху маркирането с гриф за сигурност. Не ми се ще да мисля, че една от целите на изпълнителната власт с тези промени е да се избегне съдебният контрол.

- Но именно това се предлага, включително за материалите от спецразузнавателни средства (СРС) и за оперативната информация на спецслужбите. Какво значи това?

- Унищожаването на секретни документи е предвидено като изключение, за което се изисква разрешение на ДКСИ. А в случаите със СРС и с оперативната информация се прави изключение от изключението - дори без решение на ДКСИ. В Наказателния кодекс съществува текст за незаконното прилагане на СРС. Нашумяха доста случаи на съмнително прилагане на такива средства. Подобна разпоредба прави невъзможна наказателната отговорност за злоупотреба със СРС. Ще се легализира незаконното прилагане на СРС. А спецслужбите ще придобият привилегировано положение спрямо останалите институции на власт, което не им се полага.

- Какви са промените, свързани със служебната тайна?

- От всички страни в бившия соцлагер тази категория беше възприета само у нас и в Румъния, но ограничението за достъп до служебна тайна поне бе до 2 години. По силата на закона списъците на категориите служебна тайна трябваше да се публикуват след 2002 г., но до този момент не е публикуван нито един! Вместо това се предприема разширяване на полето на тази служебна тайна и се дава възможност специални закони да въвеждат 5-годишен срок за защитата й. Тази първа стъпка може да породи норми в други закони, защото всеки ще започне да тегли към себе си чергата.

- Не са отминати обаче и сроковете, свързани с цялата класифицирана информация?

- Една от целите на закона бе да се въведат срокове за класифицирането, за да се премахне безсрочната секретност. Това е изискване и на НАТО, и на демократичните държави, където правото на достъп е правилото, а секретността е изключението. Сега с една "малка" поправка се предлага ДКСИ да разрешава удължаване на срока за защита на секретен документ - без каквото и да е ограничение. Пак по изключение. Досега максималната възможност беше срокът да се удвои. Най-дългият например можеше да стане от 30 на 60 г. Сега се дава възможност ДКСИ да удължи този срок за неопределено време. Могат да решат това да стане за 300, за 400 години, законът не ги ограничава. Това е абсолютно недопустимо и според мен е в разрез и с Конституцията.

- Депутатите скочиха срещу идеята да бъдат проучвани за допуск до тайните. Но са засегнати и други категории - министри, конституционни съдии, магистрати, адвокати. Какво означава това за правосъдието?

- Заради дълги отлагания на дела, докато защитата бъде проучена и получи допуск до секретни материали, миналата година беше прието изменение и адвокатите без проучване получиха достъп до конкретни дела. Това беше приветствано от организации като Американската асоциация на юристите, която работи у нас. Сега изведнъж с широка ръка се премахват цели категории, които имаха право на достъп без проучване. Това е още една демонстрация на контрол от страна на службите за сигурност, защото те ще решават кой да получи достъп. Ще контролират и народните представители, което е пълен абсурд. Защото, да речем, само Народното събрание има правото да реши обявяването на война, а това може да стане само въз основа на документация, която е секретна. Ще си навлечем и ново затлачване на делата. Изпълнителната власт прави много мечешка услуга на съдебната система, на която в момента трябва да се помага в най-голяма степен.

- До какви нарушения водят поправките?

- Нарушава се правото на достъп до обществена информация, установено в Конституцията, в евроконвенцията по правата на човека (ЕКПЧ), както и в цялата система от стандарти на ООН и на Съвета на Европа. Те изрично препоръчват да се въздържаме от унищожаване на документи. С възможността избраният защитник да не бъде допуснат до делото се нарушава правото на справедлив процес, залегнало в ЕКПЧ. С безконтролното унищожаване на информация, събрана чрез СРС и с невъзможността човек да се защити срещу злоупотреби се погазва правото на личен живот, гарантирано от нашето и европейското законодателство.

- Излиза, че това е закон не за класифициране на информацията, а за абсолютното засекретяване?

- По-лошо е от тоталното засекретяване. То би било преодолимо по някакъв начин. Но при възможност за сериозно унищожаване няма лек, който да реши проблема. Може би законът би могъл да се нарече по-точно за безвъзвратното засекретяване.

- Как си обяснявате логиката на желаните изменения?

- Трябва да се признае все пак, че има изменения, които опростяват процедурите по проучванията и които наистина са наложени от обществената необходимост. Може би това е била първоначалната идея за промените. Но после е настъпил някакъв устрем "Да хванем момента" и са се появили предложения, които нямат нищо общо с практиката по прилагането на закона, но имат общо с проблемите на някои служители и някои институции, свързани със снижаването на гаранциите по този закон. Прави се опит всичко добро, постигнато дотук, да бъде хвърлено на боклука.

- Какво ще предприеме програмата "Достъп до информация"?

- Ще дадем своето становище по тези промени в Народното събрание. Разчитаме и на гражданското общество да се мобилизира. Така бяха спрени други опасни изменения, които предвиждаха увеличаване на наказанията за разгласяване на държавна и служебна тайна. Надявам се искрено, че този проект може да бъде спрян, защото иначе ще се даде възможност сегашното управление да заличи онези следи от своята дейност, които не желае да бъдат предмет на равносметка, когато сдаде властта.



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 21.02.2005• © 1999 Copyright by Interia & AIP