Новини

Начало

 

 

в. Дневник - 16.04.2004 г.
Юристът от програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов: Няма наказан чиновник, отказал информация
"Администрацията в България твърде често не изпълнява съдебни решения."


Интервю на Катя Михайлова

- Г-н Кашъмов, колко дела се водят в момента чрез вашата организация заради отказан достъп до информация?

- Десетки са. Това, което ние имаме като данни, е за делата, водени с помощта на програма "Достъп до информация". За 2003 г. са посочени 29, но понастоящем те са повече, тъй като за 2004 г. сме подкрепили нови. Извън тази цифра има поне още толкова дела на хора и юридически лица, които се водят отделно, без да прибягват до нашата помощ. Това, което прави впечатление като извод, е, че съдебната практика се развива. Докато за периода 2001-2002 г. бяха характерни въпроси от типа може ли да се обжалва мълчалив отказ например, сега преобладават решения по съществото на спора. Такива, които разглеждат конкретния въпрос - да се даде ли информация на гражданина, а чрез него и на обществото, или не. Много важен пробив е обстоятелството, че съдът даде "червен картон" на ограничението, свързано с държавната тайна. През 2003 г. в цялата административна практика се констатира свръхкласифициране, свръхизползване на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Появиха се откази на основание държавна тайна, въпреки че през 2001 г. няма нито един такъв отказ. В делото "Краун ейджънтс", което водим, съдът ясно каза, че за да бъде приложена държавната тайна, отказът трябва да е мотивиран с посочване на фактическото основание за него. Това е много важно, защото в противен случай само с едно позоваване на закона министерството може да употребява това ограничение.


Александър Кашъмов е роден през 1971 г. Завършил е право и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Адвокат от Софийската адвокатска колегия. От 1997 г. работи в програма "Достъп до информация".

Една от целите на програмата е да следи за правото на журналистите да бъдат осведомявани. Кашъмов е сред инициаторите на фондация, която ще оказва юридическа помощ на журналисти, съдени за клевета заради свои публикации.

Преди дни програма "Достъп до информация" обобщи съдебната практика при изпълнение на Закона за достъп до обществената информация.

Снимка: Алексей Димитров


- Означава ли това, че Законът за защита на класифицираната информация не е достатъчно добър?

- Нещо повече, той се явява изключително опасен, защото овластява всеки държавен служител да засекретява с най-високото ниво на сигурност документа, който подписва. Вътре в него няма норма, определяща служители от какъв ранг могат да засекретяват определена информация. Има и друга линия - нещо, заради което съдът заслужава да бъде критикуван. Все още се гледа на тези дела и на правото на информация като на едно екзотично право. Тогава, когато се разглеждат случаи от важен обществен интерес, се обръща внимание на казуса, но когато става въпрос за дребни неща като достъп до акт за общинска собственост, съдът не гледа със същата сериозност и обективност. и това води до формиране на недотам добра практика. Тя пък позволява на администрацията да се държи недисциплинирано в случаите, когато малкият човек се сблъсква с несгодите на административното обслужване.

- Има ли промяна в отношението на хората към информацията - страхуват ли се те да търсят информация, свързана с решения на различни власти?

- Струва ми се, че да. Първо, обективно се увеличава слоят от населението, който знае за съществуването на ЗЗКИ и упражнява правото си. Част от гражданите, които търсят документация, започнаха успешно да прилагат закона до степен, в която като ефект цели институции променят практиката си в положителна насока. Има граждани, които самостоятелно атакуват ограничения, свързани с този закон. И печелят. Сега се сещам за случая на един гражданин - Караиванов. Той се обърна към нас още през 2002 г. и сега, през февруари, спечели дело срещу Държавния резерв. И там отказът е бил свързан със ЗЗКИ, но не е било уточнено дали става въпрос за държавна или за служебна тайна. Той спечели делото тъкмо на това основание. Това означава, че гражданите добиват смелост да търсят правата си и да отправят предизвикателства към области, дълго време считани за територии на държавната тайна.

- Не смятате ли, че много хора се страхуват да поискат информация поради факта, че се налага да бъдат проучвани - не само те, но и техните семейства, личен живот и т.н.?

- Тук има едно разграничение, което дори и юристи пропускат да уточнят правилно. Проучване се иска тогава, когато гражданинът се съгласява предварително, че тази информация е класифицирана. Но ако той не е съгласен, води дело срещу самото засекретяване. Отделен е въпросът, че в много случаи институциите злоупотребяват със засекретяването на дела, по които страна са гражданите. Това са дела, свързани например с уволнения от системата на МВР и Министерство на отбраната. Именно в тези дела ответникът - МО или МВР, тормози противника си с неоснователни засекретявания на цялото дело. Има случаи, в които юрисконсултът на МВР отива да иска от съда удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от МВР, че даден документ представлява класифицирана информация. Има и такива абсурди. В ЗЗКИ се допусна да се позволи на служби, които се занимават традиционно със защита на обществения ред и на отбраната, да извършват ритуали по силата на правни норми. Тъкмо това налага спешни промени в този закон. За това настояваме ние.

- Законът беше приет пред 2002 г. - две години не са ли твърде малък срок един такъв закон да просъществува в този вид?

- Точно така. Той е бил несъвършен от самото начало. Ако сме прецизни, имаше сериозен напредък - държавната тайна трябваше да бъде установена от закон, за да не се позволява на изпълнителната власт да я измисля. Но има много слаби моменти, които променят режима дори към по-лошо в сравнение със системата на социализма. И един от тях е даването на право на всеки служител на администрацията да засекретява. Практиката показа и че отделни дирекции в министерствата злоупотребяват с документация. Това е недопустимо в едно демократично общество. Докато преди въпросите за засекретяването са били в ръцете на службите за сигурност. Освен това, заради един документ, който е секретен, се засекретява цялата папка. И това се дължи на недомислиците по формулирането и тълкуването на разпоредбите на закона. Доколкото знам, Държавната комисия по сигурността на информация ще изготви специална препоръка за отделянето на секретните от несекретните документи.

- Всъщност този процес, освен че натрупва излишна "секретна" информация, води до натрупването на огромно количество дезинформация. То пък създава у гражданите усещането, че държавата крие нещо?

- Това е много опасно, но то вече е въпрос на политическо схващане. Политиците трябва да съзнават априори необходимостта да се дава колкото се може повече информация. Това ще създава много по-малко подозрения в тяхната работа.- Като юрист смятате ли например, че информацията, свързана с обстановката в Кербала, е достатъчна и че не се злоупотребява с понятието "държавна" или "военна тайна", за да се лиши обществото от нея?- Очевидно е, че има такъв елемент. Все пак важното е, че комуникация има. Но това е и типичен случай как под натиска на обществото МО започва да променя начина си на работа. Те не само отказват информация, а започват и да я подават. И това ще рефлектира в бъдеще върху самото поведение на институциите. Важно е те да покажат как се предоставя информация, а не да пречат на този процес. Нека не се лъжем - към дела, каквито водим в момента, трябва да се пристъпва само в крайните случаи. Доколкото те засягат обществения интерес, трябва да има човешки, а не юридически отношения.

- И все пак, знаем колко е тежка бюрократичната машина и как се затваря в себе си при всеки опит да бъде променена. Как хората да бъдат убедени, че няма да им се наложи да подкупят някой чиновник, за да получат даден документ?

- Мисля, че пътят за промяна на нагласите е да се използват всички средства за това - да има обществен дебат и политиците да разберат, че вотът за тях на следващите избори зависи в голяма степен от това доколко те дават информация. Защото информацията в тези институции всъщност принадлежи на нас, гражданите.

- Как се изпълняват решенията на съда за предоставяне на информация от чиновниците? Те подчиняват ли се или търсят допълнителни пречки?

- Това е особено болезнена тема. Изглежда, в България има проблем с изпълнението на съдебните решения от администрацията. Именно затова трябва да се предвидят по-адекватни механизми. Ние смятаме, че са нужни и обезщетения за гражданите, на които е отказана информация. Такъв прецедент има например в румънския Закон за достъп до информация. За да бъде една държава демократична, съдебната власт в този случай трябва да бъде максимално авторитетна.

- Има ли случай на наказан чиновник, който не се е подчинил на съдебно решение?

- Няма такъв случай. Ние искахме да инициираме такава процедура, но съдът застана на позиция, че няма основания за налагане на административно наказание. Извън този случай дори не ми е известно да е поставян въпроса, а трябва. Все още имаме доста висок процент мълчаливи откази, което означава, че някой, на когото плащаме заплатата, вместо да си свърши работата, си е почивал. Не ми е известно в някоя институция да е потърсена сметка от такъв човек.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 21.04.2004• © 1999 Copyright by Interia & AIP