Публикации за ПДИ

Начало

 

 

Mediapool, 07.01.2005 г.
Промените в закона за секретната информация са във вреда на обществения интерес е категоричен адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация"

- Г-н Кашъмов, отговарят ли според Вас приетите от правителството промени в закона за класифицираната информация на интереса на гражданското общество?

- Това, което се вижда от предоставената на медиите информация, е че те са категорично във вреда на обществения интерес. Още тук е много важно да се отбележи, че не беше проведен предварителен обществен дебат по предлаганите промени, което е задължително за всяка демократична държава. Нарушен е чл.2 а от Закона за нормативните актове, който изрично изисква да има обществено обсъждане при изготвяне на проектозакони. Той очевидно не е спазен в този случай.

- Как ще коментирате предвидената възможност отделните ведомства да могат да унищожават информация с изтекъл срок на секретност без разрешение от Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ), каквато е сегашната практика?

- Категорично съм на мнение, че премахването на контрола на Държавната комисия за сигурност на информацията върху унищожаването на документи или иначе казано, отпадането на изискването това да става само с нейно разрешение, е стъпка назад.

Струва ми се, че това ще създаде много голям проблем. ДКСИ е все пак институция, независима от вътрешните дела на съответните институции, независима и безпристрастна в спорните случаи, когато става дума за това дали да се унищожи даден документ или не. Комисията разглежда въпроса от гледна точка на закона, а не на базата на нечие субективно желание да се прикрият определени неща.

Искам да припомня, че едно от най-големите съмнения по време на обществения дебат при приемането на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) беше именно дали с този закон няма да се създаде възможност тихомълком да бъдат унищожени в държавните институции документи, свързани с миналото, а и важни документи, касаещи настоящото управление.

За съжаление, нашата страна върви точно в обратната посока на другите страни от бившия социалистически блок. България приема този усложнен и влошен режим за унищожаване на информация и на документи от миналото и от настоящето, а в същия този момент държави като Унгария и Словакия приемат съвсем конкретни стъпки за разсекретяване на тези документи. В Словакия става дума за 60 хил. документа на техните бивши служби, които следващите месеци ще бъдат публикувани в интернет на адрес \ллл/уу.а1р-Ьд.огд/Ьи1ейп.

- В такъв случай, при липсата на контрол от ДКСИ, каква е гаранцията, че няма да се унищожи информация от обществена значимост?

- Аз все пак се надявам, че тези промени - макар и да не сме ги видели - няма да дадат възможност за абсолютно безконтролен подход, след като ще има комисия във всяко ведомство.

Въпреки това смятам, че промените вървят категорично в посока точно обратно на това, което трябваше да се направи. Не трябваше да се премахва контрола от страна на ДКСИ.

Трябваше да се приемат конкретни разпоредби, които да задължат институциите, министерствата и другите органи на изпълнителната власт да назначат подобни комисии в конкретен срок, да се изготви конкретен план за работата им, а резултатът от работата им да бъде публичен. Необходимо е да се публикуват списъците с документи, които ще се разсекретяват и тези, които ще се предлагат за унищожаване.

Вместо това сега се създават възможности за прилагане на различни практики, прояви на субективизъм и пр. Това беше и проблемът за изпълнението на ЗЗКС през изминалите две години. Институциите и служителите трудно се ориентират в новата материя, имат нужда от унификация и от ДКСИ за методическа помощ.

А сега тази институция, която всъщност е най-наясно с прилагането на закона, е лишена от едно толкова важно правомощие като контрол и така се създава проблем именно за общественото право. Ако няма документи, до които да получаваме достъп, естествено не може да се реализира и правото ни на достъп до тази информация.

- Това не създава ли и сериозна опасност от злоупотреби, оказване на рекет и изнудване?

- Когато се дадат правомощия за унищожаването на документи на съответните институции, на практика се дава една доста значима власт, която граничи с произвола. Един ръководен служител на дадена институция, който иска да заличи следите си, вече може да прибегне до унищожаване на документи, без да бъде по никакъв начин контролиран отвън.

Това е без съмнение проблем. Проблем е и в светлината на въпроса за предоставянето на документи на Република България - процес, който не тече никак задоволително. Същевременно това не само че не се решава, но с тези промени се създават и допълнителни проблеми.
Дори и със санкцията на ДКСИ, досега имахме проблем с достъпа до документи, свързани с миналото, какъвто беше случаят с журналиста Христо Христов за достъп до информация, свързана с Георги Марков, която му беше отказана от МВР.

- Как сега гражданите ще осъществяват правото си на достъп до разсекретената информация?

- Проблемът остава същият, какъвто беше в началото. Не само че не се подобрява, но в известен смисъл върви към влошаване на нещата.

Основният проблем и по-рано беше дали след изтичането на срока на опазване на дадена държавна или служебна тайна трябва да има някакъв период на публичност. Накрая законодателят се спря на срок от една година, в който този документ да бъде публичен и да може хората, които искат, да имат достъп.

Освен това трябва да бъдат публикувани решенията за унищожаване на документи, за да може тези, които са заинтересовани, евентуално да обжалват тези решения.

В момента тези въпроси не се решават, но за сметка на това се въвеждат случаи, в които не се изчаква този едногодишен срок и така се въвежда по-голяма власт на институциите.

- Очакваше се да бъдат наложени административни санкции на министрите, които не са изпълнили задълженията си да разсекретят в срок документите и не ги предават в държавния архив...

- Наложително е първо да се окажат ясни стъпки в закона, а след това, разбира се, трябва да се въведе и отговорност, която обаче да бъде конкретизирана. Освен това върхът на изпълнителната власт - премиерът, трябва да следи за изпълнението на този закон.

Дори и да има известна търпимост към това, което досега всъщност не се случваше, трябваше да се обявят конкретни срокове за създаване на комисиите, план на действието им и конкретен резултат на работата им, да се създаде възможност за по-голяма отговорност. Простата разпоредба с пожелателен характер, подобно на тази от 2002 година, не беше достатъчно конкретна. Трябва да се разпишат тези стъпки в закона

- Зам. министърът на МВР Бойко Коцев обясни отказа да предоставят документите с изтекъл срок на секретност на държавния архив с оправданието, че нямало място за тях в сградата на архива...

- Въпросът за пренасянето на архива на МВР има съвсем конкретно решение. Това, което може да се направи, е не да се води една безсмислена комуникация дали има или няма място в архивите, а да се вземе решение за физическото преместване на архива, като се намери сграда, където той да се пази.

Това, което трябва да се направи, е да се предприемат конкретни управленски решения, а не да се прехвърля топката от една институция в друга. Няма проблем да се намери сграда. Аз съм убеден, че българската държава разполага с достатъчно недвижима собственост, за да може да се отдадат хранилища.

Прави впечатление обаче, че до ден днешен документите от миналото не са достатъчно четени дори и от българските учени.

Интервю на Босилена Мелтева


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 19.01.2005 • © 1999 Copyright by Interia & AIP