Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Марица 04.02.2005 г.
Крият кирливи ризи със законови поправки

Интервю на Веселка Венкова

- Още на първото си за годината заседание, МС прие поправките в Закона за защита на класифицираната информация. Защо е това бързане, адвокат Кашъмов?

- Доста странни бяха тези поправки и не е много сигурно, че бяха навременни. Трябва да се отбележи, че все още в уеб-сайта на Народното събрание те не фигурират като внесен проект. Още през 2002 г., по време на дебата, когато се приемаше ЗЗКИ, се разбра нещо важно. Това, което трябва да се направи като изменение в него, е да се стесни кръгът на държавната тайна, намаляване на броя на категориите, намаляване на броя на лицата, които трябва да засекретяват документи. Това, което сега се случва, е внасянето на съвсем различни промени от наложителните, които, близо тригодишното прилагане показа. Стана ясно, че има тенденция към надкласифициране на документи. Вместо да се работи по този проблем, който е констатиран и от Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ), и от гражданското общество у нас, се внасят промени, които са много смущаващи. Особено в частта, в която става дума за унищожаване на документи преди изтичане на срока на тяхната защита. Това на практика означава, че никога дадени документи няма да видят бял свят, няма Да бъдат достъпни за обществото. Това е недопустимо и в разрез с приетото по време на обществения дебат през 2002 г. Именно тогава, благодарение до голяма степен й на застъпничеството на Програма Достъп до информация, и на парламентарния дебат, се прие, дори документите, за които се реши да бъдат унищожени, да се запазват най-малко една година след изтичане на техния гриф.

- Но в промените се предвижда вътрешноведомствени комисии да решават унищожаването на документите, след като защитата им падне. По този начин не се ли обезсмисля съществуването на ДКСИ?

- Това е вторият голям проблем. Първият е допускането на възможност да се унищожават предварително, а вторият е това, че няма вече ДКСИ да решава тяхното унищожаване. Накратко искам да кажа каква беше ползата от възможността ДКСИ да дава такова разрешение. Първо, тя е независима от съответните администрации, т. е. комисията не би се опитала да прикрие нечии нередности - нещо, което не може да се гарантира за администрациите. След като един министър ще бъде овластен сам да решава да унищожи документи, които той е подписвал, значи може да прикрива с този акт свои нередности. Това е първият проблем.

И още едно решение за унищожаване, което е взето от ДКСИ, веднага ще бъде узнато от медиите и обществото, тъй като само на едно място може да се произвежда такова решение. Когато обаче тази власт се даде на един безкраен, неопределен брой ръководители и комисии в организационните единици, на практика ще бъде абсолютно невъзможно за обществото да узнае къде се подготвя и извършва унищожаване на документи.

- Значи са основателни подозренията, че това намерение се реализира, за да могат безконтролно да се унищожават документи, които ни се следват след изтичане на срока им на защита?

- Точно така. Каква е субективната цел на вносителите на предложението аз не зная. Ясно е, че тези промени само способстват за един безконтролен режим на унищожаване на документи, за безотговорно отношение към историческата памет и неглижиране на дължимата отчетност на институциите. Това може да засегне не само архива на бившите служби за сигурност. Обществото беше алармирано, че наистина има такава възможност. Онова, което е не по-малко обезпокояващо - може да бъде засегната цялата документация по отношение на работата на настоящото правителство.

Всъщност не е трудно да направим и връзката, че това предложение за унищожаване на документи се появява именно в края на мандата на това правителство, когато може би това би било едно удобно решение. Факт е, че самата председателка на ДКСИ Цвета Маркова заяви, че тази комисия не е взела нито едно решение за унищожаване на документи в рамките на почти три години.

Интересно тогава каква необходимост налага сега, вместо да се мисли как да се намалява секретната документация, как да се гарантира запазването й чрез стесняване на кръга лица, които засекретяват и стесняване на обема на секретната информация, се въвеждат промени в режима унищожаване на документи.

- Нещо повече, в тези поправки ДКСИ пак остана без правомощия да санкционира министрите, които не разсекретяват документите в срок. Странно е защо управляващите се страхуват от комисията, след като те сами си я избраха и си я назначиха.

- Трябва да се отбележи, че в рамките на изтеклото време ДКСИ доказа с редица свои действия, че действа независимо. Тя се отказа от даването на допуск до класифицирана информация, а това изглежда струва скъпо на комисията. Аз допускам, че не по нейно желание се внасят тези промени, свързани с унищожаването на документи. Още повече, че самата госпожа Маркова призна това. Тя каза, че не изхожда от самата комисия предложението за унищожаване, а е дадено в рамките на работната група. Тя спомена и нещо, което ми се струва много опасно, че тези решения за унищожаване на документи предварително щели били да се взимат по отношение на вътрешната документация в разни комисии, които взимали решения. Абсолютно недопустимо е подобна документация да се унищожава, преди да бъде видяна от обществото.

- Говореше се, че когато дойде ред да се правят поправки в зЗКИ трябва да се предвиди най-сетне и законова възможност съдебно да се обжалват отказите на ДКСИ за достъп до тайните. Защо това ограничително обстоятелство остава и вносителите на поправките не предвиждат да го променят?

- Трябва да се отбележи, че тук се вижда някаква двойственост в позицията на ДКСИ. От една страна госпожа Маркова застъпва становището, че решенията на ДКСИ трябва да подлежат на съдебен контрол и това е нормално. Тя като бивш съдия е нормално да разсъждава по този начин. От друга страна обаче тези предложения липсват в момента. За сметка на това се виждат доста опасни предложения на МС.

Освен унищожаването на документи, което е само един от въпросите, има още по-проблематично положение. В тези промени ДКСИ е предложила да отпадне изискването служебната тайна да се определя само със закон. В рамките на сегашното положение в страната това е много опасно. По данни на Програма достъп до информация има невероятна вълна на неправомерно засекретяване на документи с твърденията, че са служебна тайна. Имаше случай на списъци на категории, представляващи служебна тайна, които по закон трябва да се публикуват. Дори тези списъци бяха класифицирани като служебна тайна! В условията на толкова сериозни неизпълнения на закона да се позволява на всеки ръководител на организационна единица сам да решава какво да бъде служебна тайна и какво не, без да има каквито и да е ограничения от закона, това е преди всичко противоконституционно! Това противоречи на чл. 41 от Конституцията на РБ.

- Има ли, адвокат Кашъмов, законова възможност да се сложи край най-сетне на предизборната истерия с досиетата, избуяваща и употребявана в такива периоди?

- Становището на Програма постъп по информация е следното: цялата тази истерия се провокира от два факта в обществено-политическия живот през последните години. Първият факт е, че достъпът до тези архиви беше ограничен през последните години, вместо да бъде разширен.

Това, което изискват международните стандарти е архивът да се пази и да бъде общодостъпен, разбира се при определен ред и условия - има резолюция на Съвета на Европа, има препоръка от 2000 г. относно архивите на Съвета на Европа.

Това, което се прави у нас, е да се ограничава неговото ползване. Спомняте си, че беше отменен Законът за достъп до документите на бившата държавна сигурност през 2002 г. след като самият този закон се нуждаеше от подобрения, а не от отмяна.

И вторият източник на проблема е именно този дебат за унищожаване на документите. Искам да подчертая, че още през 70-те години, в рамките на ООН е създадена структура и проект, който работи по поддържането и подкрепата на международния стандар ДА НЕ СЕ УНИЩОЖАВА ДОКУМЕНТАЦИЯ, свързана с бивши репресивни режими. Така че международен стандарт, свързан с човешките права, е такава документация да се пази. В условията на подобна среда да се говори за унищожаване на каквито и да е документи от този архив е абсолютно неадекватно, с оглед на ориентациите, които има България и с оглед на принципите, които е приела тя - на демократична държава.

Този архив специално не би трябвало изобщо да подлежи на унищожаване, никакви документи от него не се налага да бъдат унищожавани.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 21.02.2005• © 1999 Copyright by Interia & AIP