Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Марица 01.03.2005 г.
"Дребна" поправка обезсмисли антикорупционен закон

Интервю на Веселка Венкова с Фани Давидова, юрист на Програма достъп до информация

- Г-жо Давидова, кабинетът прие допълнения към стратегията си за борба с корупцията миналата седмица. Фактът беше широко огласен. Съвсем случайно обаче се разбра, че един от основните антикорупционни закони, този за публичност на имуществото на управляващите, е „поставен на трупчета". Вярно ли е това?

- През 2000 година беше приет Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Този закон целеше да извади на светло имуществото на всички лица, които имат участие във взимането на управленски решения. Принципно целта на подобно законодателство е гражданите да имат възможност да следят промяната на имуществото на тези, които ги управляват, през периода на това управление. Такива закони съществуват в много държави и те са основно изискване за антикорупционно законодателства на страните, членки на ЕС. Такъв закон беше приети при нас. Още с приемането му основните критики по него бяха, че този регистър далеч не е публичен. Право на достъп до неговите данни имат само средствата за масова информация чрез техните ръководства. Критиките в тази посока бяха доста. Миналата година законодателят стигна доста по-далеч, като на практика изцяло затвори за достъп този регистър.

- Как се случи това?

- По един доста тайнствен начин. В края на 2003 г, бяха внесени четири законопроекта за изменение и допълнение на този закон и всички много си приличаха в две посоки. На първо място - да разшири кръга на лица, които да декларират това имущество, т. е. мотивите на всички вносители бяха, че много хора участват във взимането на управленски решения и както буквално се казва в един от мотивите: „хората трябва да знаят, да видят на светло имуществото на тези, които ги управляват, само така ще повишим доверието в институциите". Втората група на предложените изменения бяха - да се предвиди изрична санкция за тези, които не декларират имущество или подават неверни декларации. В мотивите се настояваше за пълна прозрачност.

- Как стана „скриването" от обществото?

- Обединиха тези законопроекти, тъй като те всички много си приличаха. В новия си вид законопроектът беше приет на първо четене. Любопитното е, че водеща комисия при разглеждането на този законопроект беше комисията за национална сигурност и обществен ред. Нещо, което е изключително странно, защото самият основен закон, когато се приемаше, водеща беше правната комисия. И никак не е ясно какви въпроси, свързани с националната сигурност, са свързани с този закон, че той да бъде разпределен към комисията за национална сигурност и обществен ред. Единствената причина това да бъде направено, според мен, е, че просто заседанията на тази комисия са закрити. И никой няма как да разбере какви са предложенията, направени по този закон, преди те да бъдат предложени на второ четене.

- Реакции естествено няма от никоя парламентарно представена политическа сила.

- В промеждутъка между първо и второ четене никакви реакции не биха могли да съществуват, тъй като никой не знае за предложенията. Единствено по време на второто четене това би могло да се случи, но не стана. По време на второто четене тези предложения бяха направени официално от депутатката Нина Радева, която предложи един много дребен и незабележим текст. В него се казва, че данни от публичния регистър на тези лица могат да бъдат огласявани единствено след писмено съгласие на лицата, включени в този регистър.

- Това не противоречи ли на закона?

- Това го кастрира! Този закон вече не съществува! Да си представим чисто процедурно какво трябва да направи всеки от нас, за да огласи сведенията. Трябва да подам искане до председателя на Сметната палата да ми предостави тази информация. Той пък трябва да поиска изрично писмено съгласие от лицето, за което искам данните. В какъв срок се дава това съгласие, изобщо не се знае. Ако лицето евентуално благоволи да върне това съгласие в Сметната палата, тогава тя ще ми предостави разрешение за огласяване. Ами ако аз съм един журналист, няма ли просто да се обадя по телефона на лицето, за което се интересувам, то да ми продиктува колко апартамента има и какви са му банковите сметки.

- Как коментират те тогава тази „дребна" поправка в закона?

- Единственият начин, по който мога да квалифицирам тази поправка, е подигравка с българския народ.

- Кога излезе тази поправка на бял свят?

- Тя беше публикувана през май 2004 г. и за нея се е разбрало чак по време на гласуването. Тъй като не слушаме всяко приемане на законови поправки, пък и тя беше толкова незабележима. С чиста съвет мога да кажа, че в момента никой, освен с най-високо благоволение на висш държавен служител, не може да огласи данни за имотното състояние на хората от властта.

- Добре, какъв е изходът от ситуацията?

- Разсъждавайки по въпроса, установих, че правото на достъп все още съществува, и то без изрично съгласие. Но за да огласиш, да публикуваш тези данни, което именно ги прави публични, трябва съгласие. Дали това не е един прекрасен инструмент за изнудване?


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 11.03.2005 • © 1999 Copyright by Interia & AIP