Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. "Компас" - Бургас 26.07.2001 г.
Институциите длъжни да предоставят информация


Година след приемането на Закона за достъп до обществена информация /ДВ бр.55 от 7.07.2000 г./, врамките на проект "Кампания за регулиране и прилагане правото на информация" "Програма Достъп до Информация" разработи доклад на тема "Състоянието на достъпа до публична информация в България". Законът регламентира ползването на този основен ресурс-информация, който облагодетелстваше основно държавните служители, поради правото да разполагат с нея. И макар че новата Конституция /юли 1991г./ за първи път уреди правото на гражданите на информация - чл.41, едва през 1996 г. с решение N7 Конституционният съд препоръча създаването на закон за достъп до информация.

Дейността на учредената на 23.Х.1996 г. в София от журналисти, юристи, социолози и икономисти фондация "Програма Достъп до Информация" изцяло е подчинена на реализиране правото на гражданите на информация, заложено в чл.41 на Конституцията и последвалото решение на Конституционния съд. През годините ПДИ-организация без аналог в страните на Централна и Източна Европа - работеше по различни проекти, с които поддържаше публичната дискусия за необходимостта от достъп до информация и неговото правно уреждане. На базата на конкретни, реални случаи на търсене и отказ от информация, съобщавани от граждани, неправителствени организации, журналисти, ПДИ правеше анализи и конкретни коментари, ползвайки правната уредба, пръсната в някои от съществуващите вече закони. След като систематизира тази уредба и изучи законодателството в областта на информацията в други страни, ПДИ разработи концепция за уредба на правото на достъп до информация, която предизвика интереса на обществото. Така "Програма Достъп до Информация" осъществи широко застьпничество за закон за достъп до информация в България. Екипът на ПДИ активно участва в обсъждането на проектозакона за достъп до обществена информация. Направи конкретни препоръки, част от които бяха приети. Работата на ПДИ по популяризирането и коментирането на закона продължава, точно затова докладът "Състоянието на достъпа до публична информация в България" започва с конкретни препоръки в областта на законодателството и в улесняване прилагането на съществуващия вече Закон за достъп до обществена информация.

Особен интерес в доклада на ПДИ "Състоянието на достъпа до публична информация в България" представляват таблиците, свързани с практиките по търсене и предоставяне на информация преди и след приемането на Закона за достъп до обществена информация. /-Таблица на 19 стр. "Мотиви за отказ на информация до приемането на ЗДОИ" и таблица на стр.22 - "Мотиви за отказ на информация след приемането на ЗДОИ"/.

Сравнението на двете таблици показва стесняване на мотивите за отказ на информация, но се запазват характерните и за предходния етап: немотивирани, по преценка на ръководителя или на служителя. При подаване на писмени заявления се наблюдава по-голяма ангажираност на задължените органи. След приемането на ЗДОИ се променят нагласите както на търсещите, така и на предоставящите информация. Все още в работата на журналистите преобладава устната форма на търсене на информация - от 80 случая, свързани с нарушаване правото на достъп до информация, само осем са стартирали с писмено заявление. Граждани и неправителствени организации обаче се насочват към искане на информация със заявление. Наблюдава се промяна в поведението на администрацията след приемането на ЗДОИ за нея искащият информация е поставен в ситуацията на молител. Сега тя започва да приема предоставянето на информация като свое законово задължение, а не като израз на добра воля. Преди приемането на Закона в съдилищата на страната - по сведения на ПДИ - са разгледани шест дела по откази на различни ведомства да предоставят информация и нито едно от тях не приключва с решение на съда, предоставящо достъп до информация на жалбоподателя. След приемането и влизането на ЗДОИ в сила практиката по прилагането му поставя проблеми, които следва да бъдат решени от съдилищата.

Въпросите са различни-информация се отказва понякога без посочено конкретно основание. Не се спазва предвиденият от закона срок, а впоследствие, когато е заведено дело срещу отказа. Или пък се проявява стремеж към водене на преговори с търсещия информация, след като въпросът е поставен за разглеждане в съда. Това поведение на институциите обаче показва, че съдебният контрол е ефективен не само заради крайното решение на съда, но и заради превантивната си функция. Практиката показва, че въпреки предвиденото в ЗДОИ административно наказание за виновното длъжностно лице, което не се произнесе с решение в предвидения в закона срок, такива случаи са рядкост. Причината е в това, че все още в институциите липсват определено звено, достъп до информация, определени лица, които да разглеждат тези заявления и др.

Пилотното проучване на "Програма Достъп до информации", проведено в периода 1.XII.2000 г. -9.111.2001 г. в 26 областни града в страната, показва и другите причини - все още в централни и местни административни структури не е определено място, където да се четат документите, поискани по реда на закона, не е определено мястото, където могат да се подават заявления по ЗДОИ, не е определен служител, който да отговаря за предоставянето на достъп до информация по закона и др.

Радка Белева,
координатор на ПДИ

 


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 31.10.2001• © 1999 Copyright by Interia & AIP