в. Капитал 17-23.11.2001 г.
Подготвят промени в Закона за достъп до информация

Велислава ПОПОВА

Царският депутат Борислав Цеков ще внесе през тази седмица законопроект за изменение на Закона за достъп до обществена информация. “Основните промени са свързани с нова дефиниция на понятието обществена информация, въвеждане на административен ред за обжалване на отказа за достъп, отпадане на членове 18 и 19 и задължения за назначаване на длъжностно лице, което да отговоря за достъпа до информация”, резюмира поправките Борислав Цеков. Разпоредбите на чл. 18 позволяват да се иска информацията за медиите - например за лицата, които участват в управлението, във формирането на редакционната политика, икономически свързаните лица, за гаранциите за достоверност и обективност, както и за финансовите резултати на собственика. Тези текстове създават възможности за контрол и натиск върху медиите. Те бяха критикувани от чужди и български юристи още при обсъждането на законопроекта, но така и не отпаднаха. С отхвърлянето на членове 18 и 19 новият парламент може да демонстрира по-голямо уважение към четвъртата власт. Идеята за промени е на Борислав Цеков, но е съгласувана и обсъдена с други депутати.

Той е консултирал предложенията си с програма “Достъп до информация”(ПДИ). За поправките се говореше и по време на конференция на неправителствената организация миналия петък. “Добре е да се натрупа повече практика по закона и тогава да се обмислят по-сериозни редакции, за да не се искат промени твърде често”, коментира председателката на ПДИ Гергана Жулева. Тя оценява, че повече от едногодишното действие на закона е имало възпитаващ и образователен ефект за администрацията. С помощта на адвокати на ПДИ се водят 20 дела за неспазване на закона.
“Едно много интересно дело в момента е в защита на говорителката на РДВР - Кърджали. Тя е съобщила на медиите, че се подготвя медицинска експертиза на задържания Ерджан Рашид-Роко и след това прокуратурата започва производство срещу нея за издаване на тайна. Информацията, която тя е разпространила, не тайна, това е намерение, а не материал по делото. Този случай обаче създава опасен прецедент за достъпа до информация”, коментира юристът от неправителствената организация Александър Кашъмов.

ПДИ представи и своите становища по двата законопроекта за защита на личните данни и за класифицираната информация. Според тях дефиницията на лични данни в проекта е неясна и съдържа двусмислици, освен това не могат да бъдат предмет на защита данните на лицата, които участват в органите на управление и контрол на юридически лица. ПДИ предлага и разпоредба, според която за лични да не се считат данните на лицата, свързани с дейността им при изпълняване на служебни задължения, при осъществяване на държавна власт или местно самоуправление.

В проекта за защита на класифицираната информация ПДИ смята, че трябва да се редактира списъкът на категориите информация, определяни като държавна тайна. “Необходимо е изчистване на списъка от противозаконните и широко определени или неясни категории. Например каква тайна са средствата от бюджета за специални цели или научни разработки, свързани с националната икономика, коментира Гергана Жулева. ПДИ настоява да отпадне и категорията служебна тайна, каквато липсва в законодателствата на демократичните страни, и за публичност на регистъра, който описва секретните документи. Според тях контролът по закона не може да се поверява на Националната служба сигурност към МВР, а трябва независим орган, за да се гарантира правото на информация.