Публикации за ПДИ

Начало

 

 

"Преглед на стопанската политика" - Седмичник на ИПИ 27.07.2001 г.
Приватизационни сделки и държавна тайна

Събитие: През изминалата седмица Агенцията за приватизацията удължи с 80 дни срока за сключване на договор за продажбата на Лагерния завод, ВМЗ Сопот, с шведската фирма SKF (по БТА). Проблемите се дължат на кадастралния план, които като засекретен не може да бъде предоставен като скици на терените на купувача. Засекретяването на плана е станало края на 30-те години от стопанското министерство заради военните поръчки на завода.

За да се разсекретят плановете, трябва Министерството на икономиката да се произнесе, което се очаква да стане тези дни. За момента промените в сроковете ще се използват за изготвяне на оценки за причинените от военния завод екологични щети. След направените консултации с Министерството на околната среда се очаква докладите да се допълнят и одобрят от Висшия екологичен съвет до 80 дни. Около сделката се очаква да бъдат определени и възможностите за прехвърляне на търговската марка на ВМЗ Сопот на купувача, като за това трябва да се произнесе Министерството на икономиката. Заради добрата работа на Агенцията за приватизация сделката няма да бъде провалена.

Коментар: Възникват два основни въпроса - относно достъпността на кадастъра и относно обхвата на държавната тайна.

Съгласно чл.8 от Закона за кадастъра и имотния регистър кадастърът е публичен. Той представлява съвкупност от определени данни относно недвижимите имоти на територията на Република България /чл.2 ал.1 и 2/, които се отразяват в кадастрална карта и регистри /чл.2 ал.3/. След като данните са публични, то и начина им на отразяване в носителите - карта и регистри, са такива. Глава седма, озаглавена Предоставяне на кадастрални данни, регламентира специално процедурата, по която всяко лице може да получи достъп до тези публични данни.


За тайна в този закон споменава единствено чл.20 ал.1 т.2. Той създава задължение за лицата, правоспособни да извършват дейности във връзка със създаването на кадастрална карта и регистри, да пазят "като служебна тайна данните, станали им известни във връзка с осъществяваната дейност". Тези данни очевидно са изцяло различни от данните, които образуват кадастъра, тъй като последните са публични и е безсмислено да бъдат пазени от някого в тайна.

Ако се насочим към уредбата относно държавната тайна от друга страна, забелязваме, че т. 13 от Списъка на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна, обявява за държавна тайна кадастралните планове с мащаб 1:2 000 до 1:5 000 и копията от тях, които имат цифрови стойности на координатите от Държавната координатна система, нанесени в извънрамковото им оформление. Тази точка би трябвало да се счита обаче за отменена, след като понастоящем:
1/ изрична законова разпоредба обявява същата информация за публична;
2/ понятие кадастрален план в новия закон липсва, а кадастралната карта и регистри само отразяват данните, които са публични;
3/ където са засегнати законните интереси на отбраната и сигурността, законът предвижда съответните мерки /чл.27 ал.3/ - част от данните да не се отразяват.
На следващо място уредбата относно секретността поставя въпроса относно принадлежността на ВМЗ към т.н. стратегически обекти от значение за националната сигурност. Списъкът на тези обекти бе приет с необнародвано реш. на МС № 457/1995г. във връзка с Наредбата за дейността на НСС по осигуряване защита на стратегически обекти и дейности и по опазване на държавната тайна в РБ. "ВМЗ" ЕООД - Сопот фигурира под № 25.1. в този списък, като оглавява групата на търговските дружества, извоювали си такъв статут.

Въпросната наредба обаче бе отменена изрично с новия Правилник за прилагане на закона за МВР /бр.113 от 1998г./, с което юридическият живот на споменатия Списък бе прекъснат поради правилото на Закона за нормативните актове, че с отмяната на един нормативен акт се отменят и актовете по неговото прилагане. Тъкмо поради това все пак е било възможно да се изготвят всички необходими за приватизацията на ВМЗ анализи, без натъкване на държавна тайна.

Без съмнение абсурдът на случката се завършва с твърдението, че е необходим някакъв срок за разсекретяване. Един от най-изтъкваните проблеми на българската уредба на държавната тайна е, че тя не предвижда срокове и детайлно регламентирана процедура за разсекретяване. При това положение твърдението за изискване за 80 дневен срок е измислица.

Тази случка, по повод която можем да си припомним между другото и едно скорошно твърдение на председателя на Народното събрание, че относно неговия разговор с Главния прокурор имало "степени на секретност", показва още веднъж, че докато не се постигне единна и детайлна уредба на засекретяването, "държавна тайна!" ще бъде един безконтролно използван израз на безконтролно неясно по съдържание понятие.

Александър Кашъмов
юрист, ПДИ

 


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 31.10.2001• © 1999 Copyright by Interia & AIP