Публикации за ПДИ

Начало

 

 

Успешните практики по ЗДОИ трябва да се популяризират

Интервю на Росица Райчева, ФРМС с Гергана Жулева, Председател на ПДИ

- Г-жо Жулева, защо е важно приемането на ЗДОИ ?

- - Не само за България, но и за всяка една демократична държава е важно приемането на закони, които уреждат правата на гражданите. Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) урежда една част от правото на информация, заложено освен в международни документи, също така и в Българската Конституцията. Когато се развият практиките на свободата на информация в България явно ще има необходимост да се приемат закони, които да уредят и другите взаимоотношенията на властта и гражданите. Мое лично убеждение е, че законите имат смисъл тогава и тогава се прилагат, когато те предварително са станали норма в отношенията на хората с администрацията или институциите. П

Проблемът за свободата на информацията се поставя още в началото на реформите в България. Едно от основните искания на "Екогласност", да речем, за нов Закон за опазване на околната среда беше свързано и с искане за включване на разпоредби за достъп до информация относно околната среда. През 1992 г. е била сформирана работна група за подготовка на проектозакон за информацията, както е наречен тогава. Различни групи в българското общество на различен етап са разбирали необходимостта от правно регулиране на правото на информация.

Проектозаконът за достъп до обществена информация беше предложен за обществено обсъждане преди да бъде внесен в МС и одобрен от МС, преди да бъде внесен в НС. Ние от Програма Достъп до Информация (ПДИ) приветствахме това начало и е хубаво то да стане традиция: когато се приемат закони гражданството и заинтересовани групи да имат възможност на по-ранен етап да се запознават с текстовете, за да могат да внесат и своите предложения за промени и допълнения.

Какъв е смисълът от Закона за достъп до обществена информация? Преди всичко в това, да се създадат възможности за гражданите за контрол над институциите, защото гражданите избират тези институции и контролът върху тях следва да бъде осъществяван непрекъснато. От друга страна, гражданите имат възможност да използват процедури по упражняване на правата си и съответно, когато правата им са нарушени, да търсят съдебния контрол. Това по отношение на законите, свързани с правата на гражданите, е изключително важно.

Приемането и прилагането на закон за достъп до информация е свързано с преход към едно по-открито общество. Ако всички сме съгласни, че искаме да отидем към такова общество, да преодолеем културата на закритостта, както я наричат някои експерти, на секретността, и да вървим към действителна прозрачност на управлението. Това е възможност за обществено участие, за което говорим всички напоследък, но само информираният гражданин би могъл да участва в решаването на проблеми, които са свързани с неговия ежедневен живот.

- За какъв съвет обикновените граждани се обръщат към вас?

- Хората срещат големи затруднения в контактите си с администрацията и най-често искат тя да направи максимално достъпни за тях документи, както и записи, които се държат от държавните органи. А вече на един по-следващ етап осъзнават, че тези документи, както и цялата информация, която съхранява държавата, ги засягат лично. Именно затова е важен достъпът на гражданите до информацията, както е важно и личната им информация да бьде защитена. Разбира се, различните групи български граждани търсят различна информация. И така, стигаме до журналистическата гилдия, максимално заинтересувана от закона. защото той регламентира информа- цията, свързана с институциите, с властта, с по-важми събития в мом ента Затова и ние, когато класифицираме случаите, посочващи при нас, раз- деляме правото на информация от правото на изразяване. Защото обикновено гражданите трудно имат достъп до неща, които се съдържат в публичните регистри или са депозирани а различни институции. Никой абстрактно не търси информация.

- България изостана ли с приемането на ЗДОИ?

- Не, не може да се каже това. Унгария беше първата от страните в преход, която прие Закон за достъп до обществена информация и защита на личните данни през 1992 г., т. е. това което в България ще бъде в два закона, при тях е в един. Те имат и тази институция, за която настоявахме в нашата концепция за законодателно уреждане на достъпа до обществена информация в България , а именно омбудсман по правото на информация и защита на личните данни.

ЗДОИ беше включен още през 1998 г. в законодателната програма. Не смятам, че е лошо, че почти две години той се обсъждаше в различни кръгове, в медиите. Напротив, това спомогна за по-широко опознаване на бъдещите норми, на информиране на общественото мнение какво представлява това законодателство. Смея да твърдя, а и случаите, които са постъпили при нас, показват, че хората вече знаят за какво става въпрос. Словакия почти едновременно с нас прие подобен закон, Чехия - малко по-рано, в Албания от две години законът съществува, но все още няма практика по прилагането му. Което означава, че законът може да е много хубав и съответстващ на определени стандарти, но ако обществото не знае за правата си по него, ако администрацията не знае за задълженията си по него, той ще си остане само една норма на хартия.

- Приемането на ЗДОИ дали е свързано с определен вид натиск от страна на европейските демокрации или нашето общество вече узря за идеята за необходимостта от такъв закон?

-ЗДОИ беше един от законите, включен в законодателната програма на правителството, свързана с административната реформа. Ако говорим за натиск, беше необходимо да се извърши административната реформа и в този смисъл ЗДОИ като свързан с нея е закон, необходим за евроинтеграцията ни. От друга страна, няма документи - европейски или международни, които да задължават страната да приеме този закон (за разлика от Закона за защита на личните данни, където има и конвенция, и директива). По отношение на достъпа до обществена информация съществува само препоръка, така че бих казала, че това е един общ процес: обществото ни явно е стигнало в развитието до необходимостта от нормативно уреждане на взаимоотношенията "граждани - власт". Самият факт, че съществува и организация като нашата, също не е случаен. Когато създавахме организацията, смятахме, че откликваме на определени обществени интереси. Нещата се развиват и интересът все повече нарасна през тези годините, в които ние съществуваме и наблюдаваме практиките и обществения интерес към проблематиката и това какво се прави в институциите в това отношение.

- По отношение на ангажиментите на местните власти по ЗДОИ, кои според вас са най-големите препъникамъни при прилагането на закона?

- Първо искам да отбележа, че в общините и на местно равнище се създават много добри практики. В резултат на различни проекти и работа с неправителствени организации местната власт има много добри инициативи. Ако сравняваме постъпилите в ПДИ оплаквания от органи на местното самоуправление с оплакванията от държавните органи на централно равнище, то първите са незначително количество. Добрите практики по места трябва непрекъснато да се поддържат и мултиплицират. Смятам това за много важно. Когато хората виждат, че нещо работи добре, че е добре за тях и за гражданите, има стремеж да го възпроизвеждат или да го правят по-добро.

Препъникамъните, които могат да възникнат или вече възникват, могат да бъдат в няколко направления. Ако държавният служител (употребявам този израз не като юрист, а в най-широкото му значение на "служител в администрация"), който е определен да отговаря по ЗДОИ в общината или в областната управа, няма подробни инструкции, неяснотата на някои определения в закона би го затруднила.

Първият препъникамък са не съвсем ясните определения в закона, като се започне дори от основното понятие "обществена информация". Когато трябва да се определи даден документ обществена информация ли е или не, законът не дава ясни критерии: "това, което ще помогне на гражданина да си състави собствено мнение". Как би могъл чисто практически държавният служител да преценява това във всеки един момент? А и други определения в закона според мен предполагат по-богата практика, за да може държавният служител да се ориентира.

Другото, което ми се струва важно като проблем, който би могъл да възникне, е това, че в законa не е предвиден административният контрол, а направо се отива към съдебния контрол. Наличието на административен контрол от моя гледна точка има дисциплинираща роля по отношение на служителите, на администрацията. Ясно е, че при доста сложната, тромава съдебна процедура, която съществува не само в България, хората трябва да са много амбицирани и мотивирани, за да водят дела. Случаите, постъпили при нас след приемането на закона, показват, че все пак такива дела ще се водят и се водят. Но ми се струва, че това ще бъде проблем за прилагането на самия закон, тъй като може да изиграе деморализираща роля по отношение на администрацията.

Препъникамък би могъл да бъде и правният контекст на ЗДОИ, т. е. нормативните или ненормативни актове или документи (например етичният кодекс на държавния служител), които са свързани със средата на действие и създават контекста на действие на ЗДОИ. Все още не са готови другите два закона, които ще дадат ясни определения и процедури за държавните служители: Законът за защита на личната информация и Законът за държавната и служебна тайна. Вече имаме заповедта на министъра на финансите относно заплащането на таксите, които са свързани с получаването на информация по ЗДОИ. Струва ми се, че самата заповед създава проблеми и ще изисква тълкуване: имам предвид например заплащането на устна справка - как ще се изчислява времето, за което е дадена тя.

Според мен много важно за прилагането на един закон е самата социална среда, в която работи държавният и общински служител. Например етичният кодекс на държавния служител е свързан с желанието да бъдат създавани нови нагласи, но, от друга страна, в него се включват някои правила, които противоречат на Закона за достъп до обществена информация. От една страна, държавният служител трябва се ръководи единствено от закона и обществения интерес да предоставя цялата информация. От друга страна, държавният служител (съгласно кодекса) не разгласява факти и сведения, до които е получил достъп при изпълнение на служебните си задължения - т. е. става дума за буквално цялата информация. Нормите, които определят средата и нагласите, всекидневната мотивация на служителите - държавни или общински, следва да не създават противоречие в самата мотивация на служителя

- Все пак етичният кодекс на държавния служител се отнася само за хората, които по закон са държавни служители.

- Да, този кодекс не е нормативен акт. Затова го разгледах като част от контекста, защото мотивацията е важна за всички. Служителите в една община или държавна институция също трябва да имат ясна представа до къде се простират техните права и задължения. Разбира се, че законите са важни за тях, но във всекидневната им практика единият мотив е спазване на закона, но другият е спазване на определени въведени правила. Ето за тези правила според мен трябва да се говори и те също следва да се обсъждат, като е важно те да не противоречат на законите.

- Какви стъпки следва да предприемат общинските администрации, за да са на висотата на задълженията си по ЗДОИ?

- Не е необходимо на всеки документ да се слага гриф "обществена информация", напротив - трябва да се обозначават само онези документи, които попадат в ограниченията и по тяхното засекретяване има процедура. Всичко друго, което не попада в този гриф, трябва да бъде свободно за достъп. На второ място е създаването на ред по регистрация на заявленията и това се прави вече на доста места. Нашите срещи в Смолян с представители на общините от АРО и на областната управа показаха, че вече е в ход създаване на регистър по заявленията. Макар да няма много заявления, представителите на администрацията вече имат предвид, че тези заявления трябва да бъдат регистрирани, защото на определен етап ще бъдат длъжни да изпращат доклади по постъпилите заявления или по решенията за отказ по ЗДОИ.

От друга страна, вече от три общински центъра за информация и обслужване на гражданите ни съобщиха, че заявленията, които бяхме включили в нашия наръчник, са вкарани като формуляр в компютърните бази данни. Т. е. ако гражданин се обърне към информационния център с искане за някаква информация, която спада към ЗДОИ, а не към административното обслужване на гражданите, от там са готови да му предоставят този формуляр за заявление.

Процесът е започнал, въпросът е сега да има по-активно търсене и да се види къде ще възникват проблемите и да се търси възможен начин за тяхното разрешаване. Постепенно с натрупването на практики може би ще се наложи някаква промяна на текстовете на закона.

Постъпилите в ПДИ случаи показват, че в досегашната практика от страна на администрацията най-често се отказваше немотивирано, което говори за пълен произвол, или пък винаги се питаше началника дали да се направи нещо. Граждани или журналисти невинаги знаеха къде точно да търсят дадена информация, предпочиташе се да се получи информацията на основата на лични познанства. След приемането на ЗДОИ самото заявление за достъп до информация се възприема като стъпка да се скараш с администрацията. Това е абсолютно неправилен възглед: подаването на заявлението не е начало на скандал с администрацията. Напротив. Нагласите, че стартирането на процедурата е нещо лошо в отношенията между организация, журналисти, граждани и администрация трябва постепенно да се преодоляват. Защото това са нормалните пътища, по които можем да упражняваме правата си. Друг начин няма. Едно от най-важните неща, което ПДИ прави при разясняването на закона на обучителните семинари и на срещите, е да представяме процедурата и да обясняваме, че тази процедура трябва да използва.

- Имат ли общините и финансови ангажименти при прилагане на ЗДОИ?

- Това, което ЗДОИ предвижда като активни задължения на органите, предполага заделянето на средства в общинските бюджети за следващи години, защото иначе те няма да могат да изпълняват своите задължения. При нашите срещи с местни управи в Шумен или с родопските общини за мен приятна изненада беше, че за това се мисли. Също така бях приятно изненадана от страна на участниците в семинара в Смолян, които вече имат задачата да отговарят по ЗДОИ. Те споделиха, че ако разполагат с документа на материален носител, не виждат проблем да не го предоставят на гражданите при устна справка. Няма нужда да бъде обяснявано на служителите в общински администрации, които ще работят по ЗДОИ, че те трябва, когато имат в наличност документите и информацията, която се търси, да я предоставят веднага, а не да чакат срока от 14 дни. Има определени практики в общините, които са вече по-напред даже от предвиденото в закона, и служителите действат на тяхна основа. Просто тези практики трябва да се популяризират. Мисля, че много други организации, включително и ФРМС, могат да се включат в разпространението на добрите практики. Стига да има желание от страна на отговорните за това служители и те да са убедени, че това е правилна политика, свързана с основните стратегии на работа на общинската администрация, успехите няма да закъснеят.

- - В кои случаи ПДИ предлага правна помощ?

- Предлагаме правна помощ в случай на отказ на достъп до информация. Правната помощ се изразява в консултации: след приемането на ЗДОИ консултираме дори къде трябва да се търси дадена информация. Даваме консултации и по стартиране на процедурата, а след това, ако човек е решил да обжалва решението за отказ, предлагаме и безплатни адвокатски услуги. Предоставяме адвокатска помощ в тези случаи, но не водим делата от наше име. Делата са срещу органи на централната власт. До сега нямаме срещу местната администрация. Интересното е, че към нас се обръщат за съвети и представители на администрацията. Вече от няколко общини звъняха за консултация с нашите юристи как да подходят в конкретни случаи.

- Как гражданинът ще може да контролира дали е получил цялата информация, която е поискал?

- Ние сме в самото начало на процеса и ЗДОИ е един от законите, които ще регулират всички тези отношения. Като се има предвид, че в САЩ например, където законът е приет през 1967 г. и оттогава има много практика по него, има няколко организации като нашата, които информират обществеността каква информация произвежда и пази институцията, изпълнителните органи. За да може да знае човек дали му е дадена само част от информацията, той трябва да знае каква информация има в институциите. Започна и подреждането на самата документация в държавните органи: голяма част от нея беше разпръсната, дублираше се. Сега се формират и определени структури, които ще бъдат задължени по ЗДОИ. Това ще бъде един доста продължителен период на подреждане на нещата. Като казвам процес, не искам да кажа, че трябва да се размива във времето. Редица общини и преди приемането на ЗДОИ публикуваха информация за структурите, функциите на отделите, актовете, въведоха регистър на актовете. Цялата тази практика е свързана с по-голямата откритост на работата на администрацията. Това ще помогне и на гражданите.

- Можем ли да кажем, че местните управи, които са приели тези принципи за водещи и вече са предприели някои стъпки (публикации на актове, интернет-страница и др.), няма да имат проблеми при прилагане на ЗДОИ?

- Смятам, че няма да имат. Разбира се, административните актове на органа не бяха толкова голям проблем за получаване. Проблеми възникваха там, където общественият интерес се съсредоточаваше върху определен проблем или върху проведена дискусия по него. Хората искат да знаят как се е стигнало до дадено решение.

Из практиката на ПДИ: любопитни случаи на отказ на информация

Говорител на Областна управа не казва на никоя от медиите в града за визитата на посланик на страна от Европейския съюз у нас. Мотивът: "В 18 часа вече е късно да казвам каквото и да било, на когото и да било."

На брифинг в сградата на кметската администрация градоначалникът отказва да съобщи размерът на парите, похарчени за подготовката и реализацията на тържествата по повод празниците на града. Мотив: калкулацията още не е направена, а сумата може да предизвика напрежение сред гражданите.

Началник на отдел "Общинска собственост" към общинска аадминистрация "редактира" пред журналист от местен вестник информация на общинското звено за защита на потребителите. Той задрасква с химикал сумата, която се превежда на централата в София, заличава и сумите, които трябва да се съберат (планираните глоби и такси). На въпрос "какво прави и защо?" отговаря: "Има информация и информация."

Новоизбран кмет на областен град отказал да даде информация на репортерка от местното радио за това какво е обещал на ромите от местната махала по време на тайно негово посещение там. На въпрос: "Вярно ли е, че сте им давали пари на ръка?", отговоря: "Е, хайде да не навлизаме в подробности."


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 31.10.2001• © 1999 Copyright by Interia & AIP