Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в "Черноморски фар" 08.02.2006 г.
Александър Кашъмов, юрист към "Програма достъп до информация", София: Местните съдии газят свободата на словото

Магистратите на районно и окръжно ниво по-скоро бранят тамошните велможи, отколкото обществения интерес, предупреждава международният експерт

Александьр Кашъмов е роден през 1971 година. Завършил е право и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Адвокат от Софийската адвокатска колегия. От 1997 година работи в програма "Достъп до информация". Една от целите на програмата е да следи за правото на журналистите да бъдат осведомявани, Кашъмов е сред инициаторите на фондация, която ще оказва кзридическа помощ на журналисти, сьдени за клевета заради свои публикации. Преди дни програма "Достъп до информация" обобщи съдебната практика при изпълнение на Закона за достъп до обществената информация. Член е и на етичната комисия за електронни медии в София.

Интервю на Станислава Кодева

- Г-н Кашъмов, колко дела се водят в момента чрез вашата организация заради отказан достъп до информация?

- Десетки са. Това, което ние имаме като данни, е за делата, водени с помощта на програма "Достъп до информация". За 2003 година са посочени 29, но понастоящем те са повече, тъй като за 2004 година сме подкрепили нови. Извън тази цифра има поне още толкова дела на хора и юридически лица, които се водят отделно, без да прибягват до нашата помощ. Това, което прави впечатление като извод, е, че съдебната практика се развива. Докато за периода 2001-2002 година бяха характерни въпроси от типа може ли да се обжалва мълчалив отказ например, сега преобладават решения по съществото на спора. Такива, които разглеждат конкретния въпрос - да се даде ли информация на гражданина, а чрез него и на обществото, или не. Много важен пробив е обстоятелството, че съдът даде "червен картон" на ограничението, свързано с държавната тайна. През 2003 година в цялата административна практика се констатира свръхкласифициране, свръхизползване на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Появиха се откази на основание държавна тайна, въпреки че през 2001 г. няма нито един такъв отказ. В делото "Краун ейджънтс", което водим, съдът ясно каза, че за да бъде приложена държавната тайна, отказът трябва да е мотивиран с посочване на фактическото основание за него. Това е много важно, защото в противен случай само с едно позоваване на закона министерството може да употребява това ограничение.

- Защитени ли са българските журналисти от обида и клевета?

- Действащият в момента Наказателен кодекс дава някакви защити, но по-надеждна защита дава Европейската конвенция за правата на човека. Истинският проблем е в това как се прилага тя в България. В някои съдилища я прилагат много добре, като разглеждат обществения интерес от публикацията, разглеждат добросъвестността на журналиста, ползването на различни източници на информация, търсенето на мнението на засегнатия. Други съдилища обаче за съжаление, които са локализирани на отделни места, не прилагат Конвенцията, дори формално говорят за нея в своите решения и присъди. Магистратите не разбират духа й и не го прилагат. Най-големият проблем в настоящия закон според мен е обстоятелството, че едно дело за клевета или за обида, което е от частен характер, се капсулира в района, в областта, в която журналистът е писал и е публикувал своето разследване. Затова в редица случаи, в които е засегнат местният велможа, районните и окръжни съдии не посмяват да действат в защита на свободата на словото. Другият проблем е, че нашият наказателен кодекс противоречи на Европейската конвенция и на Българската Конституция. За съжаление не всички съдилища схващат това противоречие.

- По какъв начин законотворците лобират за премахване на наказателната отговорност за обида и клевета?

- Има някои случаи през последните години, в които отделни народни представители са имали такива инициативи, но като цяло можем да кажем, че такава дейност не тече. След промяната на Наказателния кодекс през 2000-та година когато отпадна наказанието „затвор" и преследването от Прокуратурата на тези престъпления, оттогава насам повече нищо не е правено. Ако мисленето в съдилищата се промени, ако магистратите следват стриктно указанията, които конституционният съд им е дал (първо да прилагат Европейската конвенция за правата на човека, а след това Наказателния кодекс), тогава може да минем без промяна в Кодекса. Това означава сериозна работа от страна на законотворците, обучение и самообучение от страна на съдиите и гарантиране на независимостта им. Според мен не е нормално едно дело да се капсулира в съответния окръг или област. Нашият закон трябва да предвижда някакъв механизъм, който да е в защита на журналистите. Този механизъм съществуваше до 2000-та година, когато тези дела се гледаха на последна инстанция от Върховния касационен съд.

- В САЩ свободата на словото не е ограничена и тамошните ни колеги работят без страх от преследване от страна на съдии и прокурори. В Европа как стои въпросът със свободата на пишещите ни братя?

- В Щатите липсва наказание за обида и клевета. Това за тях е нарушение на свободата, на достойнството на гражданите. В Европа има страни, за които може да се каже, че са по-напреднали в сферата на обществения дебат и тласкат нещата напред. Например във Великобритания. Не трябва да забравяме, че тя е една от страните, които тласкат развитието на Западна Европа. Там липсва наказателна отговорност за обида и клевета. Това разбиране е довело до такива сътресения, каквито у нас пророкуват някои, като се противопоставят на измененията в Наказателния кодекс. Независимо от това в Западна Европа доста законодателства предвиждат наказателна отговорност за журналистите. В Европа публичните фигури са чест обект на разследване и критика от страна на репортерите. Съдилищата в Европа прилагат закона по такъв начин, че да не бъдат ограничавани журналистите в техните разследвания. Безспорно в конкретни случаи има нарушения и на европейските държави по отношение на осъдени ваши колеги, които отиват в Страсбург и печелят делата. Там Европейският съд за правата на човека се произнася, че местните съдии са погазили човешките права. Друг е въпросът обаче, че в България случаите, в които са осъдени журналисти, без да е спазен европейският стандарт, са доста повече, отколкото на Запад.

-Наказателната отговорност за журналистите остана в България, но без лишаване от свобода, само по тъжба на пострадалия се налага административна глоба. Какви санкции очакват колегите за обида и клевета?

- Най-често прилаганото наказание е глоба. Според Наказателния кодекс налаганата глоба е изклкзчител-но висока. Минимумът е З хил. лева. Това е напълно несъответно на принципите, защото всъщност 3 хил. лева в момента са повече от 10 минимални работни заплати. На практика това са около 20 заплати. Тази глоба е в несъответствие с европейските стандарти и затруднява работата на съдилищата при налагане на справедливо наказание. За сравнение някои други престъпления в Наказателния кодекс по тъжба на пострадалия, например нарушаване на режима на свиждане на дете на разведени родители, наказанието е три лева, наложено от съда. При така наложената висока глоба на журналиста, той живее в притеснение години наред, защото няма как да я плати. Колегите ви живеят с много малко пари.

- Вие сте партньор на проекта „Правна помощ за журналисти". До каква степен той е полезен за журналистите ни?

- Този проект дава една възможност, която дълги години нашите журналисти нямаха, а именно специално да бъдат мобилизирани ресурси, за да бъдат подпомогнати правно в техните проблеми, свързани с отговорността за обида и клевета. Например ние от Програма „Достъп до ин-формация"от 1997 година досега никога не сме отказвали консултации в такива случаи. Но никога досега не е имало концентрирано финансиране на тази насока. Целта на проекта е да даде едно добро качество на правната помощ за журналисти и чрез специалното концентриране по тези въпроси дава възможност да се види каква е ситуацията в страната по отношение на осъдени журналисти и по този начин да се въздейства в редица казуси.

- Запознат ли сте с делата, които се водят срещу бургаски журналисти, изключвам нашумелите съдебни процеси срещу Катя Касабова и Божидар Божков (които вече са в Европейския съд за правата на човека - б.р.) В Бургас нещата приключват с двете инстанции - районен и окръжен съд. И повечето в полза на тъжителите. Защо колегите ни не бяха оправдани?

- Случаят с колежката Ви Катя Касабова нашумя и достигна до почти всички журналисти в цялата страна. Запознах се и с делото, водено срещу Божидар Божков, кореспондент на вестник „Сега" за Бургас. Той беше осъден в Поморие от млад магистрат. Знам и за делото, водено срещу Вас и „Черноморски фар" от сина на бившия футболен бос Порточанов. На Касабова делото стигна чак до Страсбург и очаквам там да се произнесат в нейна полза. При останалите две дела мисля, че нещата не трябваше да спират само до районен и след това до окръжен съд. Трябваше да има развитие и да се разгледат от Върховния съд, а оттам да стигнат чак до Страсбург. Наясно съм, че наложените Ви глоби са непосилни за Вас, но за съжаление сегашният закон е против свободата на словото на българския журналист.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 15.02.2006 • © 1999 Copyright by Interia & AIP