Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Дневник, 30.11.2005 г.
Публичната информация: времето сякаш е спряло
Пета година управляващите усърдно разглеждат темите за прозрачността и борбата с корупцията като две несвързани помежду си неща
Основният проблем у нас беше и си остава порядъчността на управляващите и предвидимостта на управленските действия
Вместо разширяване на публичността държавните мерки за борба с корупцията предлагат „милитаристичен" план

С внесения през септември тази година правителствен проектозакон за МВР се предложиха две проблематични за свободата на информацията разпоредби - според едната цялата информация в министерството ще бъде класифицирана (чл. 155), а според втората то ще може да събира чувствителни данни за гражданите (чл. 158). Веднага можем да се запитаме с необходимата доза ирония така ли силовото ведомство ще се бори с корупцията. Ако се замислим още малко по симптоматиката, ще стигнем и до извършваната вече години наред подмяна на понятието „прозрачност на управлението" с понятието „борба против корупцията". И главният въпрос, който обобщава останалите, е дали е налице тенденция нашето управление да се развива от тайна към откритост или обратното.

Опити за промяна в режима на достъпа до информация

Лесно можем да започнем отговора на последния от въпросите, като се огледаме какво се случва. От сформирането на правителството насам в Народното събрание бяха внесени освен проекта за закон за МВР още и проекти за изменение на Закона за защита на личните данни и на Закона за публичност на имуществата на висши държавни служители и фигури. С първия се предложи освен проблематичната за правото да се търси и получава информация разпоредба на чл. 5а още и промяна, според която достъп до публични регистри и до обществена информация може да има само ако третото лице е съгласно. Най-възмутителното е, че тези текстове бяха внесени дебелоочно и без промяна дори в някоя буква, независимо че през пролетта бяха широко критикувани от медиите и гражданските организации. Що се отнася до публичния регистър на имуществата на народните представители, министрите и другите фигури, заемащи висши държавни длъжности, опитите за неговото обезсмисляне са системни. През 2004 г. по правилото „крачка напред, две назад" се разшири кръгът на публичните фигури, които декларират имущества по този закон, но пък се въведе забрана да се разгласява без тяхно съгласие информация, конкретизираща имуществата. По същата схема със сега внесения проект за изменение на този закон се предоставя право на всеки гражданин на достъп до регистъра, което е добре, и се разширява споменатата забрана за разгласа на имуществата им за минал период (2000 - 2004), та да не би нещичко случайно да стане обществено известно. А ролята на този закон все пак е да могат гражданите да сравнят настъпилите промени в имущественото състояние на управляващите.

Откритост и борба с корупцията

Поне пета година управляващите усърдно разглеждат темите за прозрачността и борбата с корупцията като две несвързани помежду си неща. Това се изразява ясно в обстоятелството, че нито в миналия, нито в настоящия парламент комисията по борба с корупцията се занимава със законите за достъп до информация и ограниченията на достъпа (класифицирана информация, лични данни). Стратегиите за борба с корупцията също не включват темата достъп до информация, нито се търсят обществени дебати по тези проблеми.

Когато започнаха промените у нас и в другите страни от Централна и Източна Европа, на дневен ред беше поставен въпросът за отчетността и откритостта на държавните институции. Този въпрос стоеше особено остро в България след тежката криза през 1996-1997 г., довела до фалити на банки, хиперинфлация и масово обедняване на населението до ниво на заплати от по 2-3 долара месечно. Иначе казано, основният проблем у нас беше и си остава порядъчността на управляващите, предвидимостта на управленските действия, прозрачността на управленските политики и публичното обяснение на всяко отклонение от тях, наречено отчетност.

Решаването на тези проблеми може да стане единствено по пътя на ежедневното публикуване на максимална информация от публичните институции и посредством положителни промени в не много напредничавия ни Закон за достъп до обществена информация (впрочем някой продължава системно и упорито да лъже Европейската комисия, че законът е изменен през 2003 г.).

Вместо разширяване на публичността държавните мерки за борба с корупцията предлагат „милитаристичен" план за война - посредством закона „Петканов" и полицейски активности. Вместо привличане на гражданите в този процес се създават привилегировани групи служители (комисии за отнемания на имущества, за борби с корупцията, полицейски структури), които да"освободят" обществото от лошата, едва ли не персонифицирана Корупция. Едва ли не се забравя, че всъщност държавните институции трябва да освободят обществото не от някоя чужда и демонична, а от собствената си корупция, което може да стане само чрез тяхното собствено отваряне и откриване пред гражданите.

Режим на държавната и служебната тайна

Още през 1990 г. списъкът на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна, беше публикуван в Държавен вестник. За пръв път тогава списъкът е приет от Народното събрание, което свива държавната тайна, свързана с външната политика и вътрешната сигурност, до 5 категории информация (т. 17 - 21). Такова е положението до приемането на Закона за защита на класифицираната информация през 2002 г., когато списъкът на сведенията, свързани с външната политика и вътрешната сигурност, набъбва до 33 категории информация (т.е. увеличава се близо 7 пъти). С този закон обаче за пръв път се въведе правилото, че информацията се класифицира от компетентен служител след преценка дали от разгласяването й би произтекла вреда за националната сигурност, външната политика или отбраната.

Други важни моменти от тази реформа бяха публикуването на процедурата по защита на държавната тайна (1994 г.) и изваждането на режимните офицери на контраразузнаването от секретните обекти, някои от които са фирми и институти (1997 г.), т.е. демилитаризацията на администрацията и бизнеса.

Предлаганите промени в МВР-публичността

От гледна точка на Закона за достъп до обществена информация МВР е просто една от държавните институции, която като всички други е длъжна да предоставя информация на гражданите, освен ако не е налице ограничение, което може да бъде само изключение от правилото. Обръщането на съотношението "достъп към ограничение на достъпа" поставя въпроси за съобразност с конституцията, а пълното премахване на достъпа не подлежи на коментар. Подобно нещо противоречи и на Закона за защита на класифицираната информация, с който се поставя изискването категориите информация, представляваща държавна или служебна тайна, да са описани в закон, което явно не се е случило в проекта.

Това, което е по-притеснително обаче, е, че времето сякаш спира да тече. Собствената логика на историческите промени у нас, които обхващат години на обществени дебати и усилия на различни обществени групи, в това число гражданство, медии, политически групи и хора от трите власти, се оказва нещо незначително при коването на промени тук и сега.

Самозабравили се експерти и управляващи се държат така, сякаш животът на планетата е възникнал вчера, и така поднасят на обществото своето собствено неуважение към неговата история и актуални проблеми. А така не може да се управлява, особено с претенцията за финален спринт към съюза на Европа.

Александър Кашъмов,
Ръководител на правния екип на програма "Достъп до информация"


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 30.11.2005 • © 1999 Copyright by Interia & AIP