На фона на същия контекст се полага и най-чувствителният в момента дебат относно свободата на словото - този за промените в Наказателния кодекс на текстовете за разгласяване на държавна и служебна тайна. В този дебат е налице опит на отслабващите в количеството и стремителността си, но настоятелни поддръжници на предлаганите промени, да представят предложенията като безобидни, а регламентацията - като необходима и хармонична с приоритетите на страната.

Поради известно компрометиране на втората част от аргументите на преден план излезе първата - за безобидността. Тук трябва да се споделят няколко важни неща.

Известно е, че основното безпокойство, свързано с промените, е предвиждането на наказателна отговорност за лица, които не са натоварени със задължения да опазват и работят с класифицирани документи, когато съобщят информация, съдържаща се в тях. Очевидно е, че наказателното преследване в тези случаи застрашава най-вече журналисти, опозиционни политици, обществени деятели. Опасността за обществото пък е в обедняването на обществения дебат по управлението поради дефицит на информация, която и сега е трудно достъпна. Опасността за индивида е в безпардонното му принуждаване да се въздържа от разпространяване и коментари на информация, за което не е давал съгласие за разлика от държавните служители.

Контекстът на този дебат е широко разпространена корупция във всички сфери на властта, която е естествено явление за страните в преход и не е изключение за България. Тя е придружена от неефективност на обичайните средства на държавата за борба с нея поради ред причини. При това положение ролята на общественото мнение, а следователно и на информирането му, нараства - то остава единственото ефикасно средство за борба с корупцията. Затова и стремежите за посегателство срещу правото на обществото на информация стават по-драстични. Достатъчно е да си припомним делата за клевета - именно в случаи на разкрити закононарушения или евентуална корупция. През 2003г. при такива разкрития бяха осъдени журналистката от Бургас Катя Касабова, журналистката от В. Търново Нели Сукова. В началото на годината в България са висящи 131 дела за клевета или обида - повече от делата висящи през 2001г. и 42% от тях са заведени от длъжностни лица /изследване на Българския хелзинкски комитет/. При това текстовете в НК за обида и клевета бяха подобрени през 2000г. - делата са вече от частен характер, а наказанието затвор - заменено с глоба. Държавната и служебна тайна също са удобни ограничения на свободата на изразяване и информация, зад които лесно може да се прикриват закононарушения и корупция. Можем да си представим в такъв случай при утежняване на санкциите и широка наказателна отговорност, които се предлагат, какъв ще е аналогичният ефект!

Безпочвено е и успокоението, че новите тектове няма особено да променят съществуващото положение. Проучванията на Програма Достъп до Информация /ПДИ/ показват, че според данни от самата администрация броят на отказите на информация, основани на държавна тайна, е скочил от 0 през 2001г. на 91 през 2002г., т.е. след приемането на ЗЗКИ. Председателят на ДКСИ Цвета Маркова потвърди данните за над- или свръх-класифициране, като сподели публично, че не повече от 10-20 % от информацията, която се класифицира като държавна тайна, действително представлява такава тайна. По две искания за информация - за правилника, за който стана дума и за договора с "Краун Ейджънтс" държавата отказа достъп с мотивите, че са държавна тайна, без да посочи към коя от категориите на ЗЗКИ спадат. Да не говорим за скандалното засекретяване на дела, по които страна е МВР, до които жалбоподателите или ищците имат достъп само с разрешение на своя опонент - МВР. Всичко казано води недвусмислено до извода, че 1/ когато е приет нов закон, той се изпълнява усърдно, за разлика от случаите на заварено законодателство, чиято синхронност със съвременните стандарти е неясна и 2/ когато нямат необходимите познания, служителите естествено предпочитат да демонстрират усърдно изпълнение на закона. В светлината на тези факти е ясно накъде ще бъде тласнат служителят, поставен във възможността да избира между абсолютно никаква отговорност /при незаконосъобразен отказ на информация/ и затвор до 15 години за разгласяване на държавна тайна. Да не говорим за ефекта на цензура и авто-цензура при отговорност на третите лица за същото.

Що се отнася до приоритетите на обществото ни. Изясни се, че в САЩ - най-застрашената от гледна точка на националната сигурност държава, нито преди, нито след 11 септември 2001г. има отговорност за разгласяване на държавна тайна от трети лица /случаят Новак/. В демократичните страни има ясно установени стандарти в тази област, унифицирани от съдебната практика на Европейския съд за правата на човека по чл.10 от ЕКПЧ. Обратно, единствените световно известни случаи са за репресивно прилагане на наказателния закон в тази насока, и то в страни със съмнителен демократичен път на развитие като Русия /случаят Никитин/. Дори и там в скорошната оправдателна присъда по делото срещу журналисти от в."Звезда" Пермският областен съд приема, че журналистите не са наказателно отговорни за разгласяване на държавна тайна /22.07.2003г./
Друг аспект, който остава недостатъчно осветлен. Премахването на отговорността на трети лица за разгласяване на държавна тайна има пряка връзка с ефективното опазване на тази информация. То може да се основава само на ясни отговорности за ясно определени лица. Отговорност на държавата е да подбере качествени и отговорни служители, които доблестно да й служат като поемат съзнателно и доброволно задължение за това. Недопустимо е освобождаването й от тази отговорност посредством третирането на гражданите като послушни поданици.

И последно, секретността е потенциално мощно оръжие. Злоупотребата с него води до монополизъм /включително в икономически измерения/, моно-логизъм и невярна представа и у самите управляващи, и у обществото, за действителността. Така се застрашават пазарната икономика, плурализмът и доброто управление. Истинският приоритет на нашето общество е утвърждаването на тези ценности, което върви ръка за ръка с борба с корупцията посредством прозрачност и освобождаване от сянката на секретността.

Александър Кашъмов
Програма Достъп до Информация