Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Дневник 28.05.2003 г.
Секретността - способ за държавно регулиране

Александър Кашъмов, адвокат
Фондация "Програма Достъп до Информация"

Вторник следобед на 20 май е - едно след друго се отлагат дело подир дело във Върховния административен съд, зала № 3. Това са делата на военнослужещи в МО и служещи в системата на МВР, които търсят правата си срещу твърдяно незаконно прекратяване на правоотношенията им с ведомствата или с други думи - срещу незаконно уволнение. Всички тези дела имат в номера си инициала "С", което би трябвало да означава - "секретно!". Делата се отлагат, защото жалбоподателите трябва да се подложат на проучването за надеждност от службите за сигурност съгласно Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/, които да установят дали те са "благонадеждни", за да четат кадровите си дела. Ако не са благонадеждни, вероятно няма да бъдат допуснати до тях. Същото важи и за адвокатите и вещите лица. Процедурата трае поне два месеца, поради което делата се отлагат за датите 14 и 21 октомври. Хората недоумяват и се опитват да обяснят, че знаят какво има в делата им. Млад /може би неопитен/ адвокат попитва плахо не се ли нарушава така конституционното право на справедлив процес. Магистратите замълчават - какво да отговорят? И тук за пореден път следва да се приложи максимата от римското право "лош закон, но закон".

Проблемът не е затворен само в границите на този съд. В Софийския градски съд е класифицирано /т.е. засекретено/ дори и гражданско дело /спор с МВР за собственост върху недвижим имот!/. Проблеми с класифицирането срещат и в Софийския окръжен съд, а вероятно и във всички съдилища в страната. Откъде произтичат те?

Най-вероятно проблемът произтича от разпоредбата на чл.30, ал.3 от приетия миналата година Закон за защита на класифицираната информация. Според този текст на сбор от материали или документи, съдържащи класифицирана информация, се поставя гриф за сигурност, съответен на най-високото ниво на класификация на материал или документ от този сбор. Иначе казано, ако най-високото ниво на гриф върху документ в съвкупност от документи е "строго секретно", то и цялата папка ще получи този гриф и ще остане в тайна за 30 години, па макар и 90 % от съдържанието й да е общественодостъпна по дефиниция информация, не изискваща засекретяване. Неправителствената организация Програма Достъп до Информация обърна внимание върху проблема още докато законът беше в процес на обсъждане. Въпреки че през април 2002 г. в Народното събрание беше внесено предложение и за друга редакция на този текст, то не беше прието, а кой знае защо въпросът не беше поставен сред останалите в искането на група народни представители до Конституционния съд /то не че по поставените бе намерено противоречие с Конституцията/.

Вторият проблем е свързан с факта, че поставянето на гриф за сигурност върху документ, т.е. засекретяването му, е в едноличната власт на "лицето, което има право да подписва документа" - чл.31, ал.1 от ЗЗКИ. Поставянето на гриф е един абсолютно неконтролируем акт, освен ако не се смята великодушното "предложение" на закона към получателя на такъв документ, когато установи неправилно определен гриф, незабавно да уведоми класифициралия го служител и неговия началник. Какво следва да направят те обаче законодателят не е сметнал за нужно да предпише, което, съчетано с липсата на независим контрол върху засекретяването, прави засекретения документ "непробиваем" за слънчева светлина, все едно законно или незаконно е засекретен. Единственият начин да се възбуди съдебен контрол върху законността на класифицирането е обжалването на отказ за предоставяне на съответния документ по Закона за достъп до обществена информация, което предполага обаче знанието за съществуването му.

В резултат на така предприетите законодателни решения се оказва, че полицейският служител или съответно военнослужещ, имащ право да подписва даден документ, може произволно да си го класифицира, без да дължи отчет и да носи отговорност за това. Неговото административно решение обвързва съда, който е получил документа, и последният може да се защитава срещу "настъплението на секретността" като отказва да приеме подобно доказателство или като го прегледа в закрито заседание, без участието на страните. Да, но в първия случай съдът не може да откаже допускането на доказателство, което се отнася до предмета на правния спор, а евентуалното чакане да изтече срокът за класификация може да удължи делото с години в ущърб на гражданина и в полза на административния орган. Във втория случай пък се накърнява принципът на равенство на страните в съдебния процес.

Няма как при затрудняването или пълното препятстване на достъпа на страните и адвокатите по делата до тях съдилищата да изпълнят конституционното си задължение да осигурят условия за равенство и състезателност на страните в съдебния процес - чл.121, ал.1 от Конституцията. Следователно е невъзможно да се реализира и правото на гражданите и юридическите лица на защита - чл.122 ал.1 от Конституцията. Нарушено е и правото на справедлив процес - чл.6 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи /Европейска Конвенция за правата на човека/, което открива пътя към търсене на неговата защита пред Европейския съд за правата на човека.

А междувременно броят на секретните дела явно набъбва. Процедурите по споменатото проучване са тежки и тромави - според магистратите и по време на социализма режимът на достъп до секретните дела е бил по-либерален. Попълването на въпросниците от десетки въпроси за личния живот на хората без тяхното желание, по силата на вече описаната принуда, поставя въпроса и за нарушаването на правото на неприкосновен личен живот - чл.32 от Конституцията, чл.8 от Европейската Конвенция за правата на човека и на Закона за защита на личните данни, който изисква пропорционалност на събраните данни спрямо целта на събирането им.

Така нахвърляният проблем е само част от мозайката. Само по себе си рекламирането на ЗЗКИ като закон, необходим за членството ни в НАТО възкреси доскоро утихнали и изчакващи победното си възвръщане на сцената сили. В периода между 1990 - 2002г. секретността се припознаваше от гражданина като нещо нежелателно и зло. През 1998 г. режимните офицери от Националната служба за сигурност бяха изведени извън т.н. стратегически обекти от значение за националната сигурност, т.е. институциите и фирмите, в които се произвежда и работи с държавна тайна. Тайната бе поверена в ръцете на хора, които работят в институциите и са наясно с естеството на съответната информация, т.е. могат да вземат сами информирано решение - от огласяването на коя информация може да произтече вреда за националната сигурност и на коя - не. Назначаването отново на специални хора, които имат за задача да отговарят само за класифицираната информация в дадената институция, крие опасността отново тайната да се определя само по формални признаци, вместо да се преценява реалната възможна вреда от разгласата на информацията.

В ЗЗКИ се въведе за първи път изрично изискването информация да се засекретява само ако от разгласяването й би произтекла вреда - чл.25. Това изискване е същностен елемент от правото на гражданите на достъп до информация, съхранявана от държавата. Неговото прилагане има за цел осигуряването на максимална прозрачност и отчетност на органите на власт пред гражданите.

За нашето общество, както и за всяко демократично общество, е важно секретността да бъде свита максимално, за да съществуват информирани граждани, които правят свободно и информирано своя избор. В няколко публикации в чужбина вече бе обърнато внимание на факта, че стремежът към членство в НАТО и по-точно - приемането на ЗЗКИ съдържа потенциал за тласване на страните от централна и източна Европа към по-малко прозрачност и париране на законодателството им за достъп до информация. Затова трябва да се удържа в ума, че външнополитическата ориентация трябва да се балансира умело със създаване на гръбнака на демокрацията вътре в обществото. Отличник в това отношение е Унгария, в която още през 1995 г. съумяха да отделят информацията на НАТО и строгия режим на нейното пазене от другата, вътрешната за страната държавна и служебна тайна, подложени на по-лек режим. Самата дума "класифициране" не означава задължително "засекретяване" - така например в Швеция терминът означава това, което обикновено значеше и у нас - подреждане на документи в масиви. Засекретяването при тях става след задължителна преценка на вредата и баланс на интереси и се преразглежда при получаването на всяко едно искане за достъп от страна на гражданин.

Ето защо е безпокоящ този "смешен плач", който се надигна по повод т.н. доклад на МВР и въпросът дали "изтичането на информация" щяло да обезпокои НАТО. Проблемът може би нямаше да съществува, ако строго охраняваната НАТО-вска информация беше отделена от нашенската държавна и служебна тайна, ако конкретните актове на засекретяване бяха подложени на контрол за законосъобразност, ако определението "национална сигурност", която се защитава с класифицирането, не беше разлято до без-образие. Както заяви и председателят на ДКСИ г-жа Цвета Маркова - класифицираната информация трябва да се пази зорко, за която цел следва да се намали обемът й.

И още нещо е важно - разбирането, че в рамките на нашето си засекретяване е много вероятно да срещнем злоупотреба с това право с цел прикриване на нередности или корупция. А след като борбата с корупцията е основен приоритет дори и на държавната политика, е малко неадекватно ние да се плашим от публикуването на доклади за евентуално участие на високопоставени служители в подобни деяния, пък били те и обявени за класифицирани от авторите си.

Вероятно е да срещнем злоупотреба с това право и с цел осигуряване на преимущество в правен спор, както бе описано по-горе. Вероятно е да срещнем злоупотреба и там, където правителството или неговите структури не искат да има свободен пазар, обществени поръчки, обществен дебат и т.н. Или иначе казано, секретността е метод на държавно регулиране, както заявява американският сенатор Д. Мойнихан, председател на едноименната Комисия за запазване и намаляване на държавната тайна. Оттук произтича и огромната опасност от неговото често и широко прилагане в държавното управление.

 


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 12.06.2003 • © 1999 Copyright by Interia & AIP