Новини

Начало

 

 

в. Дневник 15.10.2003 г.
Класифицираната информация: няколко сюжета по Франц Кафка

Миналата година Българският парламент прие Закона за защита на класифицираната информация, с декларираното намерение да бъде защитена информацията в името на националната сигурност. Причината за приемането на този закон бе проста: това беше условие за приемането на България в НАТО. През април 2003 министърът на външните работи Соломон Паси съобщи, че служители на НАТО са похвалили българския закон и са отбелязали, че той е най-добрият приеман от всички кандидат-членки.

Сега България прави още една крачка. През септември Министърът на вътрешните работи Георги Петканов обяви предложените промени в Наказателния кодекс, които би трябвало да въведат строги наказания в случаи на нерегламентирано разкриване на (информация представляваща) държавна тайна. Промените могат да засегнат лица извън системата на държавните органи, включително и журналисти, които публикуват информация, изнесена от държавен служител. Дали това обаче също е изискване на НАТО?

Някои изявления на членовете на Кабинета подкрепят това заключение. През септември Министър Петканов обяви, че предложените промени на Наказателния кодекс се необходими за съобразяване с "Европейските стандарти" преди приемането на България в Европейския съюз и НАТО. Напоследък дори се чуха мнения, че промените са необходими за правилното прилагане на Закона за защита на класифицираната информация, който е подкрепен от НАТО. През май 2003 г. американският Министър на външните работи също препоръча на българското правителство да засили контрола върху класифицираната информация.

Въпреки всичко, не е ясно дали тези промени наистина са изискване на НАТО.

Трудно е да се разбере с точност какви са условията, поставени от НАТО, поради възмутителната секретност, от която е заобиколен самият Алианс. Изискванията на НАТО се съдържат в документ, наречен "Опазване на тайните на НАТО", от който всяка страна-членка и е длъжна да се съобразява с разпоредбите му. Този документ не съдържа чувствителна информация и дори не е класифициран.

Въпреки това, НАТО неколкократно е отказвала да го предостави, като дори е дала инструкции на всяка страна-членка при никакви условия да не го публикува. Нито пък да го предоставя в отговор на заявление за достъп до информация в съответствие с националните закони за свобода на информацията.

Според НАТО, подобен вид политика е в съответствие с друга инструкция, наречена "Публикуване на документи на НАТО." Тази инструкция също не е класифицирана, но въпреки това от Алианса са дали указания на всички страни-членки в никакъв случай да не я публикуват или предоставят.

Миналата година НАТО обяви, че е завършила четиригодишно преразглеждане на правилата си за работа с класифицираната информация. Правителствата на Канада и САЩ вече отказаха да публикуват каквито и да е документи, които биха могли да разкрият мнението им относно евентуалната им промяна. Обяснението - подобно предоставяне на информация за документ, който вече е обявен за секретен от НАТО , би могло да навреди на международните отношения.

Подобна история би се харесала на Франц Кафка. Правилата на НАТО остават тайна, макар че самият Алианс твърди, че разкриването им не би могло да нанесе вреда. Инструкцията, която оправдава тази секретност също е тайна, а правителствата на водещи членове на НАТО отказват да съобщят причините, поради които смятат, че подобна секретност е найстина необходима.

За късмет, има и други начини да предположим какви са изискванията на НАТО към страни като България. Един от тези начини е да разгледаме наказателното законодателство на важни членки на Алианса, като например САЩ.

В същото време в САЩ тече разгорещен дебат относно нерегламентираното публикуване на класифицирана информация. Известният американски журналист Робърт Новак наскоро публикува секретна информация относно тайна агентка на ЦРУ. Журналистът получил информацията от висшестоящ правителствен служител, който искал да злепостави съпруга на агентката, пенсиониран дипломат, който на няколко пъти е критикувал политиката на Буш относно Ирак.

Според публикации в няколко вестници, има вероятност служителят, изнесъл информацията да бъде изпратен в затвора за нарушаване на законите, забраняващи нерегламентирано разгласяване на държавна тайна. Всъщност, тези твърдения са неточни. В САЩ не съществува Закон за тайната, който да предвижда наказания за нерегламентирано публикуване на класифицирана информация. През октомври миналата година, Министърът на правосъдието Джон Ашкрофт обяви пред Конгреса, че не смята за нужно приемането на подобен закон.

Наистина, в САЩ действат закони, които предвиждат наказания само в много тесни случаи на разкриване на чувствителна класифицирана информация, като например такава свързана с агентите на ЦРУ. Тези закони обаче се отнасят главно за държавни служители и в процеса на настоящата дискусия никой не е предлагал журналистът Робърт Новак да бъден лишен от свобода за публикуване на информация, предоставена му от държавен служител. Според американското законодателство такава възможност не съществува.

Америка е силна държава и би могла да си позволи да не зачита изискванията на НАТО за предвиждане на наказания срещу нерегламентирано публикуване на класифицирана информация във вътрешното законодателство. По-вероятното обяснение е, че НАТО няма подобни изисквания.

В момента американците водят оживена дискусия относно нуждата от приемането на закони, защитаващи класифицираната информация. Всички американци признават нуждата от опазване на националната сигурност, но много от тях също оценяват и нуждата от осигуряване на отчетност на управлението и насърчаване на информиран обществен дебат. Поради тази причина, в САЩ се въздържат от въвеждане на широко дефинирани наказания за изнасяне на класифицирана информация и в частност в случаи, когато журналисти или неправителствени организации публикуват предоставената им чувствителна информация.

Гражданите на всички държави членки на НАТО имат правото да проведат подобен дебат и да вземат своите решения свързани с националната политика. Освен това, трябва да подтикнем НАТО да разкрие правилата за работа с класифицирана информация, тъй като всички имаме право да знаем какви изисквания се налагат върху нашите превителства.

Аласдър Робъртс

Аласдър Робъртс е Директор на Института по обществени политики - Кемпбъл, към Максуелския факултет по политология и обществени политики, Унивеситет Сиракуза, щата Ню Йорк, САЩ. Специалист е по правителствени информационни политики и автор на множество публикации. Неговата уеб страница е: http://www.aroberts.ca. Статията се публикува със съдействието на Програма Достъп до Информация. Заглавието е на редакцията.

 


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 15.10.2003 • © 1999 Copyright by Interia & AIP