Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Дневник 12.06.2003 г.
Секретността се оказа новият недъг на правосъдието

Софийският градски съд е отказал да предостави на министъра на правосъдието Антон Станков решението по делото "Чорни" и мотивите за него, съобщи в сряда министърът в Пловдив, където се проведе редовното заседание на председателствания от него Висш съдебен съвет(ВСС). Станков обясни, че няма възможност да даде повече информация по казуса с тайното решение за връщане на изгонения Майкъл Чорни. На министерството е отказан достъп до скандалния съдебен акт с мотива, че това е класифицирана информация. "В делото обаче има данни, които в никакъв случай не мога да приема за класифицирана информация", заяви Антон Станков.

По същото време министърът на вътрешните работи Георги Петканов отказа да предостави на Висшия съдебен съвет прочутата докладна записка за състоянието на организираната престъпност, в която се съдържат и данни за съмнителни контакти на магистрати. Мотивът и в този случай е Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). В отговор ВСС огласи протестно писмо до председателя на парламента и премиера с копие до вътрешния министър, в което заявява, че не приема сериозно отговора на Петканов. "Висшият съдебен съвет е върховен орган за ръководство на съдебната система. Нито един държавен орган не може да отказва предоставянето на информация, независимо дали е класифицирана или не, както и други данни на ВСС, които са необходими за осъществяване на дейността му", посочват магистратите.

Според Антон Станков е нереално да се приема, че всички данни по едно дело са класифицирана информация. "Наистина законът ясно определя, че ако по делото са представени данни, които представляват класифицирана информация, по принцип се засекретява цялото дело. Но въпросите кога е било насрочено делото, дали е било отлагано, кой е бил призован, участвал ли е съответният процесуален представител и какво е решението - трябва да получат отговор. Обществото, както и аз чакаме този отговор", заяви министърът. "Не е редно да се засекретява съдебно решение, то е публично", каза и председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров. Така и той опроверга шефа на СГС Емил Марков, който, бранейки самоотвержено от събота насам произнасянето на подчинените му по случая "Чорни", направи безпрецедентното изявление, че не само делото, но и решението на съда можело да бъде секретно. Основанията си за това той посочи в Закона за защита на класифицираната информация.

Пак в сряда с писмо до парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Георги Петканов обяви, че има служители на бившата Държавна сигурност, които работят и сега в МВР, но заради секретния характер на информацията не може да предостави на депутатите повече данни по въпроса. Писмото му е в отговор на 20 въпроса от депутата от НДСВ Мирослав Севлиевски до МВР, сред които дали във ведомството има данни за контрабандните канали преди 1989 г. и дали служители на ДС работят като офицери в МВР.

За изминалата година, откакто беше приет ЗЗКИ, зачестиха скандалите, свързани със съмнения за нередности при тълкуването и прилагането му. От хаос и произвол в прилагането на закона се оплакват и граждани, адвокати и магистрати. Според юристи не е ясен принципът и критериите, по които се прави засекретяването, а от друга страна, дори един само документ да е обявен за секретен от МВР и Министерството на отбраната, е задължително да се засекрети цялото дело. По общото мнение обаче решението и мотивите не може да се засекретяват. "Как така съдът хем се произнася "в името на народа", хем да е тайна онова, което е решил въз основа на цитирания принцип", каза Петьо Петков, зам.-председател на Софийския военно-апелативен съд, където се гледат секретни дела

Само за петте месеца на тази година в Софийския военно-апелативен съд са постъпили 23 дела, които са секретни заради съдържаща се в тях класифицирана информация, установи "Дневник". За 2002 г. тези дела са били 83. В Софийския военно-апелативен съд, който е най-висшата военна съдебна инстанция, засекретените дела възлизат поне на 120-130 на година, обясниха магистрати. По думите им засекретените процеси в 30-те граждански окръжни съдилища са наполовина по-малко и така може да се приеме усредненото число 60 до 70 дела годишно.

Тези груби изчисления са единствено възможните, защото делата се завеждат в секретните деловодства, а информацията в тях е недостъпна. Според опитни магистрати общият им брой във военните и гражданските съдилища е 2400 - 2600 за година. За да осигурят защита или представителство на гражданите в тези процеси, адвокатите трябва да получат от Национална служба "Сигурност" т.нар. допуск, за който нерядко се чака с месеци.

Здравка Калайджиева от неправителствената организация "Адвокати за човешки права" твърди, че има много оплаквания по засекретени дела както във връзка с начина на разглеждането им, така и на постановяване на решенията. Жалби са подадени и в Европейския съд по правата на човека. Във ВАС например почти всички дела за уволнения от МВР и МО се засекретяват. След това посоченият от обжалващата страна адвокат се подлага на процедурата "допуск". Според адвокати това нарушава правото на лицето да избере свой защитник и поставя обжалващия в неравностойно положение, защото на практика противникът одобрява собствената му защитата.

Като адвокат на уволнения шеф на архива в МВР Серафим Стойков бившият вътрешен министър Емануил Йорданов е чакал няколко месеца за допуск, а ВАС е отложил три пъти делото. Потърпевши твърдят, че НСС умишлено бави издаването на документа, ако прогнозата е лоша за шефовете на ведомството.

Само на 20 май например във ВАС са отложени няколко дела едно след друго заради съдържащата се класифицирана информация, която изисква страните да имат сертификат от НСС, а те не са го получили. Дори гражданско дело в СГС - спор за имот между МВР и семейство от Русе, наложило многократно жена от провинцията да идва до София, докато разбере какво точно трябва да направи. Според Александър Кашъмов от програма "Достъп до информация" големият проблем произтича от факта, че засекретяването на документ и оттам и на делото е в едноличната власт на "лицето, което има право да подписва документа". По думите му това по правило е неконтролируем акт. Което, съчетано с липсата на независим контрол върху засекретяването, прави процеса "непробиваем", все едно законно или незаконно е засекретен. Единственият начин да се възбуди съдебен контрол върху законността на класифицирането е обжалването на отказ за предоставяне на съответния документ по Закона за достъп до обществена информация. "Ако човек знае за съществуването му", коментира Кашъмов.



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 12.06.2003 • © 1999 Copyright by Interia & AIP