Промените в ЗДОИ

Начало

 

 

в. Дневник, 12.04.2007 г.
Да ограничаваш на инат

Оказа се, че основният аргумент за промяната на действащия закон също се разминава с истината. ОТ ДАИТС твърдят, че България е задължена да приеме тези поправки с Директивата за повторно използване на информация от обществения сектор на ЕС от 2003 г. и че страни като Унгария, Словения и други вече са го направили.

Христо Христов

Въпросът в заглавието не е подвеждащ и е време да се зададе, защото опитите през последния месец да се посегне върху един от най-демократичните принципи е повече от показателен. През март съвсем случайно стана ясно, че тихомълком трима депутати от БСП, НДСВ и БНС са внесли в парламента изменения на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Неправителственият сектор реагира веднага - от "Програма достъп до информация", доказал се лидер в тази област през последните 10 години, обобщиха последствията от приемането на предложенията:

- въвежда се по-рестриктивен режим на достъп до обществена информация

- изисква се доказване на интерес за достъп до публична информация

- по-дълги срокове за отговор от държавните и общинските институции

- оскъпява се получаването на информация

- отменя се частичният достъп, предвиден в действащия закон.

Резултатът от приемането на подобни поправки е повече от ясен - ще бъдат орязани и малкото завоевания, постигнати благодарение на сегашния закон, и се отваря широко вратата за произвол от страна на държавната администрация. Законът за достъп до обществена информация беше приет през 2000 г. и през изминалите години се утвърди като един от малкото ефективни механизми за граждански контрол на държавните институции и средство за реална борба с корупцията във властта. Тъкмо това го направи обаче

трън в очите на много министри, кметове и държавни служители

които бяха принудени да се съобразяват с него от последвали осъдителни съдебни решения за неспазването му.

Затова предложените поправки не само еднозначно погазват утвърдената практика, но и са напълно неприемливи за страна - член на Европейския съюз. Скандалът придоби още по-големи размери, след като стана ясно, че депутатите са само вносители на законопроекта, а негов реален автор е Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Тя беше създадена от кабинета "Станишев" още в началото на мандата му през есента на 2005 г. и погълна тогавашната Агенция за развитие на съобщенията, информационните и комуникационни технологии, която беше в структурата на Министерството на транспорта. В края на 2005 г. към ДАИТС премина и дирекция "Държавна мрежа за сигурност и отбрана", наброяваща 950 служители. За председател на мегаагенцията, отговаряща за държавната политика в областта на информационните технологии, беше назначен специалистът по електроника Пламен Вачков (член на ВС на БСП, син на главния прокурор Иван Вачков от времето на Живков, както и бивш генерален директор на Стопанско обединение "Микропроцесорни системи" в Правец в периода 1984-1992 г., посочено в доклад на правителството на Димитър Попов през 1990 г. за разследваните инвестиции в задгранични дружества с отказа на ръководството да предостави информация).

С внасянето на промените в ЗДОИ в парламента агенцията си позволи да действа

през главата на отговарящия за този сектор в правителството

- министъра на държавната администрация Николай Василев, както на целия Министерски съвет, към който се води. Може да се предположи обаче, че премиерът е бил запознат с тази законодателна инициатива. Разразилият се скандал не попречи на инициаторите да прегрупират бързо своето лоби. В резултат на това в парламента беше проведено експресно обсъждане на проекта в няколко комисии - по гражданско общество и медии, по европейските въпроси и незнайно защо в транспортната комисия (и тримата депутати, вносители на промените, са нейни членове). Лобито на агенцията в транспортната комисия се оказа толкова силно, че тя организира в парламента и кръгла маса по проекта, обявена ден преди провеждането й на 21 март. Там пък се стигна до комичната ситуация министърът на държавната администрация Николай Василев, обявил първоначално, че е против предлаганите изменения, публично да се извинява на председателя на ДАИТС Пламен Вачков, че не е имал достатъчно време да се запознае с тях. В крайна сметка единствено комисията по държавна администрация отхвърли проекта, а в останалите комисии някои от депутатите от мнозинството се отнесоха с

неприкрита насмешка към протеста на гражданските организации

и внесените от тях подписки срещу промените.

Оказа се, че основният аргумент за промяната на действащия закон също се разминава с истината. ОТ ДАИТС твърдят, че България е задължена да приеме тези поправки с Директивата за повторно използване на информация от обществения сектор на ЕС от 2003 г. и че страни като Унгария, Словения и други вече са го направили. Справка в тяхното законодателство обаче показва, че директивата е приложена, но с оглед на подобряването на достъпа до обществена информация по електронен път - нещо, по което агенцията би следвало да работи, но не предлага. И накрая самата директива изрично предупреждава, че не следва действащото законодателство в тази област да се влошава.

Затова, докато се очаква поправките да влязат в пленарната зала на първо четене, депутатите, и най вече тези от мнозинството, не е лошо да си помислят по-сериозно дали не биха загубили повече, печелейки поредната победа над гражданите с приемането им.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 16.04.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP