Новини

Начало

 

 

в. Дневник 07.04.2004 г.
Секретно, по-секретно, Милен Велчев

Какво ще си помислите, ако разберете, че някой е поискал със заявление достъп до обществена информация и му е отговорено, че информацията не може да му бъде предоставена, тъй като съдържа държавна тайна, представляваща изследователска работа с особено съществено значение за интересите на националната икономика, поръчана от държавните органи. Може би ще си помислите, че заявителят е предявил интерес към договор, с който българската държава възлага на НАСА да конструира първата българска космическа совалка и в заданието влиза условието тя да е по-добра от всички досегашни совалки. Впрочем има продължение на обяснението защо поисканата информация е държавна тайна - защото тя е относно технически, технологични и организационни решения, чието разгласяване би заплашило с увреждане важни икономически интереси на държавата. Сега нещата изглеждат още по-сериозни - може би всъщност става дума за договор, с който НАСА мести своите производствени мощности за производство на космически совалки в България.

Нищо подобно - поисканата информация е договорът между Министерството на финансите и британската консултантска фирма "Краун ейджънтс", а цитираните страховити основания са от текста на чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация, на основанието на който поисканият договор е засекретен като държавна тайна. По този начин министър Милен Велчев за втори път категорично отказва достъп до прословутия договор с "Краун ейджънтс" и то само дни след като петчленен състав на ВАС остави в сила взетото преди това от 3-членен състав на съда решение, което отменя първото решение на Милен Велчев, с което е отказано да бъде предоставено копие от договора.

Според министър Велчев договорът си е секретен още от декември 2001 г., тоест почти четири месеца по-рано от времето, когато един централен вестник публикува скандалната стенограма за сключването на договора. Само че до момента, в който стенограмата изтече медийно, министър Велчев не беше споменавал, че договорът е бил засекретен на основание на точка 24 от действащия тогава списък на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна, която гласи: "Сведения за организационно-техническата програмна защита на автоматизираните системи за управление и информация на министерствата и другите ведомства, както и висшите органи на държавна власт и управление." С влизането в сила на Закона за защита на класифицираната информация този списък престава да действа, но договорът пак си остава секретен, както вече съобщихме на основание на чл. 25 от новия закон. Като чете човек страховитите текстове, на основание на които е засекретен договорът, ще си помисли, че в него няма делова поръчка от възложителя, ангажимент на изпълнителя и договореност за цената, а някаква тайнствена изследователско-организационно-техническа-автоматизирана и т.н. дейност, от която зависят икономическата мощ, властта и управлението, тоест от която зависи съдбата на България.

С всичко това министър Милен Велчев показа, че основанията може и да се менят, но тайната на договора остава. И че когато един договор по някаква причина трябва да бъде скрит, то винаги ще се намери приблизително и внушително основание за това.

Това обаче, което министър Милен Велчев очевидно не знае, са принципите на съвременното законодателство за свобода на информацията. Първият от тях гласи, че по презумпция всяка информация трябва да бъде предоставяна. В случаите, в които има основания тя да бъде засекретена, това трябва да се докаже. Но във всички случаи принципът за обществен интерес трябва да надделява над основанията за непредоставяне на информация. Очевидно

Министерството на финансите не е наясно и с прилагането на баланса на интереси, при който се установява дали общественият интерес от разкриването на информацията е по-голям от основанието за закриването й. И със сигурност във финансовото министерство не знаят за широкоприлагания в Европа, признат от съда и отразен в Препоръка 2002 троен тест, през който трябва да мине всяка информация, която е на границата на колебанието между нейното оповестяване или засекретяване. Основният принцип в тройният тест е, че дори когато разкриването на информацията попречи на постигането на дадена легитимна цел, тя все пак може да бъде разгласена, ако ползата от това е по-голяма.

Ако някой се съмнява в големия обществен интерес към договора с "Краун ейджънтс", то все едно се съмнява в правото ни да знаем какво правят чиновниците, макар и висшите, с поверените им от нас в техни ръце държавни пари.

На Министерството на финансите обаче им предстои да научат тези неща. Защото играта на криеница с интересуващия се от договора Кирил Терзийски от програма "Достъп до информация" очевидно ще продължи. Тъй като той се интересува от името на гражданското общество, а и явно знае как да го прави.

Веселина Седларска,
координатор на ПДИ, Сливен


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 07.04.2004• © 1999 Copyright by Interia & AIP