Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Дневник, 05.04.2005 г.
Цялата документация за магистрала „Тракия" трябва да е общодостъпна

Александър Кашъмов, юрист от „Програма достъп до информация":

• Днес изтича срокът, в който досието по договора за магистрала „Тракия" трябва да бъде предадено в публичен регистър към Министерския съвет
• Не може да има ограничения поради търговска тайна
• Големият юридически въпрос е защо беше заобиколена процедурата за търг или конкурс

Дебатите около концесионния договор за магистрала "Тракия" повдигнаха много въпроси за прозрачността на сделката. "Дневник" се обърна за коментар към Александър Кашъмов, юрист от фондация "Програма достъп до информация". Неправителствената организация - която наскоро беше отличена с престижната международна награда "Темпълтън" за активната си дейност - работи по въпросите, свързани с правото на достъп до общетсвена информация.

- Може ли преговорите за отдаване на магистрала „Тракия" на концесия да бъдат определени като прозрачни?

- Това е труден въпрос - за да може да се говори за прозрачността на един процес, е необходимо на достатъчно ранен етап да е поискана тази прозрачност. Това, което ние от „Програма достъп до информация" забелязваме по случая с концесията на магистрала „Тракия", е, че имаше сериозни подозрения към сделката и преговорите по нея от много отдавна, но искания в строгия смисъл на думата за достъп до информация не са подавани официално. Не е използван Законът за достъп до обществена информация (ЗДОП) в периода, когато се обсъждаше решението на Министерския съвет, взето през декември 2004 г. досега. Сигурно е обаче, че на питанията на представители на медиите Министерството на регионалното развитие и благоустройството даваше отговори, които са смущаващи. Неотдавна се спомена, че документите, които са свързани с тази сделка, са имали гриф „За служебно ползване". Това поначало е невъзможно от юридическа гледна точка, тъй като означава, че става дума за служебна тайна, а за да има служебна тайна, трябва да бъде приет и да бъде публикуван списък на министерството, какъвто не е публикуван. Този списък трябва да се основава на закон, който въвежда конкретни категории служебна тайна, а такъв закон в областта на концесиите няма.

- Къде другаде според вас в цялата процедура може да се говори за нередности?

- Друго изключение, което се сочеше в медийните дебати, бяха самите преговори за сключване на договора със смесената българско-португалска фирма „Тракия" АД. Поначало в ЗДОП съществува основание (чл. 13, ал.З, т.2), което предполага, че самият ход на текущи преговори може да попада в ограниченията. Това обаче по никакъв начин не оправдава непредоставяне-то на документи като петте анализа, които се изготвят, както е посочено в чл.6, ал.2 от Закона на концесиите. Бих желал да подчертая този факт, около който ми се струва, че се получи хаос. и неяснота. Тези пет анализа трябва да бъдат изготвени преди взимането на решението на Министерския съвет и те касаят неговото решение, а не самия договор. В този смисъл те не са част от преговорния процес по сключването на договора. Така че, когато се говори за тази част от документите, която беше недостъпна за обществото, от преговорния процес трябва да бъдат изключени тези анализи.

- Според действащото законодателство кои документи, свързани със сделката за магистрала „Тракия", могат да бъдат публични?

- Законът за концесиите е много интересен и трябва да се каже, че е доста напредничав в това отношение. Той предвижда да има публичен регистър, по силата на който редица данни, свързани с концесионните сделки, трябва да бъдат публични и достъпни, включително и чрез интернет. Това обаче практически не е осъществено. Изявлението на министър Валентин Церовски беше, че всички тези документи, а и това е законово задължение, ще бъдат изпратени в този регистър. Това, което е по-интересно от публичността на регистъра обаче, е, че самото досие и концесията,
което представлява съвкупност от всичките документи, е публично по силата на Закона за концесиите. И след като то е наречено публично, означава, че то е общодостъпно, още повече че вече има такова тълкуване на Върховния административен съд по друг казус на понятието публичност. Това означава, че след като беше сключен договорът, имаме готови всички документи по концесията на автомагистрала „Тракия" - решението на Министерския съвет и самия договор, а щом имаме концесия като факт, възниква задължението за изпращане яа цялата документация в публичния регистър.

- Къде се намира този регистър?

- Това е много интересен въпрос. Според мен стъпката, която в момента трябва да се извърши, е да се поиска достъп във въпросния публичен регистър до цялата документация, свързана с автомагистрала „Тракия", включително да се види дали тази документация е постъпила и ако не е, защо. Съгласно Закона за концесиите национален консеционен регистър се създава при Министерския съвет. И там трябва да се търси тази информация. До момента ние нямаме опит със справки в този регистър. Според Правилника за прилагане на Закона за концесиите (чл. 54) данните и документите следва в 7-дневен срок да се изпратят в регистъра, който се поддържа от министъра на държавната администрация, тоест този срок изтича днес.

- Може ли части от този договор да се третират като търговска тайна?

- Аз лично не разбирам в какво може да се състои тази търговска тайна. Първо, ще подчертая, че Законът за концесиите не предвижда възможност да се говори за търговска тайна, след като концесията е сключена и документацията е в публичния регистър. На второ място, Върховният административен съд през 2004 г. ясно се произнесе в две свои дела, че един такъв аналогичен тип договори на концесионните - договорите за обществени поръчки -не могат да представляват търговска тайна. Съдът посочи, че търговската тайна се изразява в заличаването на някои конкретни пасажи от договора, а не в това да не бъде представяна по-обемна документация включително договора като цяло. Ясно е, че анализите, които предхождат решението за даването на концесии, не могат да бъдат търговска тайна, тъй като не се отнасят към никой търговец. Единственото място, където евентуално може да има такава тайна, е договорът, но за да има такава тайна, първо трябва да се каже, че Законът за концесиите допуска търговска тайна, нещо, в което аз се съмнявам на този етап. Точно обратното, самият смисъл на концесията е да има максимална публичност. И второ, трябва вече конкретно да се сочат клаузи и да се постави въпросът къде концесионерът изпада в неблагоприятно положение спрямо конкуренцията. Най-важното, което трябва да се има предвид, е, че търговската тайна е способ за защита от нелоялна конкуренция. Обратното - всяка информация, която може да доведе до лоялна конкуренция, трябва да се предоставя. Не мога да разбера как един концесионер, който полу-' чава изключителните права над един обект за 35 години, ще бъде поставен в неблагоприятно положение спрямо конкуренцията чрез предоставянето на каквато и да е било информация. Концесионерът така или иначе си остава да си ползва тази магистрала за този срок и нищо не може да накърни неговите търговски интереси в договорения период.

- Какво ви направи впечатление по цялата процедура по този случай?

- Много интересно е защо в конкретния случай с магистрала „Тракия" беше избегната процедурата за възлагане на концесия. Законът не позволява в тези случаи заобикаляне на тази процедура и директни преговори с концесионер. В Закона за концесиите е предвидено само по изключение да се заобиколи процедурата на търг или конкурс, които освен еъстезателност гарантират и прозрачност. Инфраструктурата, свързана с пътищата, не е едно от тези изключения. Особено интересно е, че в самото решение на Министерския съвет са цитирани редица текстове от Закона за концесиите и Закона за пътищата, като в нито един от тези текстове не се дава възможност да бъде избегната тази процедура. И големият юридически въпрос, който продължава да чака отговор, е какви са били мотивите за това решение. Това иначе е откровено закононарушение.

От гледна точка на общественото настояване за прозрачност по сделката възникват и някои допълнителни въпроси, които не са намерили досега място в дебата. Например според решението на правителството за предоставяне на концесията трябва да е получено безусловно становище на Евростат, че инвестициите на концесионера се отразяват по неговия баланс и не се включват при измерване на дефицита на консолидираното правителство. Това е едно експертно становище, но е важно да се провери дали то е получено и да се осигури достъп до него. Друг такъв документ е получаване на писмено съгласие на Европейската инвестиционна банка. Част от автомагистралата в две отсечки е свързана .със заем от тази банка, поради което е необходимо нейното писмено съгласие за сключването на договора. Според мен тези документи трябва задължително да се потърсят, за да се види какво е становището на двете европейски институции.

- Каква би следвало да е процедурата за достъп до договора и документацията към него?

- Има две възможности. Едната е незабавно да се направи справка в регистъра. Втората е, ако материалите не са постъпили още там, със заявление за достъп до обществена информация по закона да бъде поискана от министър Церовски. Той миналата седмица направи изявление, че ще бъде изпратена преписката в публичния регистър и според мен е напълно резонно да бъде попитай в какви срокове това ще се •случи, за да може да се упражни правото на достъп до информация.

Интервюто взе Христо Христов


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 07.04.2005 • © 1999 Copyright by Interia & AIP