Публикации за ПДИ

Начало

 

 

 
в. Дневник 09.01.2003 г.
Александър Кашъмов: Все още има тенденция съдията да съчувства на чиновника



В: За първи път ли журналист ще съди държавата в Страсбург?

- През 1997 година е имало едно дело, което е обявено за недопустимо. То е било по повод публикация от началото на 90-те години, свързана с престъпленията на предишния режим - бутане на хора от Черната скала в Самоков.

Що се отнася до случая с Катя Касабова, аз виждам сериозен потенциал в това дело, то достатъчно разбуди духовете тук и съвсем основателно. Свободата на словото в едно демократично общество не може да бъде ограничавана с подобни решения.

Делата, свързани с изнасяне на информация за корупция, досега не са разглеждани задълбочено от Европейския съд по правата на човека. На практика посланието на бургаските съдилища по делото “Касабова” е: по-добре мълчете, когато става въпрос за корупция на държавни служители.

В: Защо съдът не взе под внимание факта, че по случая, описан от Касабова, има следствие?

- Съдът не обсъди тези доказателства и не направи правилните изводи от тях - че са налице основателни предположения за корупция, че в статията е използван изразът “уличените в корупция”, а не “корумпираните” - нещо, което един съд трябва да разграничи. Не е обърнал внимание на основни стандарти на Европейския съд за правата на човека като наличието на добросъвестно журналистическо разследване, наличието на обществен интерес от отразяването на информацията и най-вече наличието на общественополезен ефект от разгласяването й.

В резултат на статиите е реализирано наказание, налице е публично знание какво е било извършено, оттук нататък е налице много голяма внимателност при назначаването на тези комисии. Освен това имаше становище на международната организация Article 19, запитване от страна на Организацията за сигурност и сътрудничество. Дискусията, която се събуди, е много сериозна, налице са данни за усилия на министерството за промяна в нормативната уредба, която позволява привилегирован прием на деца със заболявания, тъй като в нея има празноти. Всичко това е благодарение на публикацията на Касабова.

Тези стандарти не бяха взети предвид от нашия съд. Напротив, той си позволи да констатира, че вярно - има обществен интерес, журналистката го е защитила - в частност защитила е интереса на 74 деца със заболявания, които са били изместени от техни другарчета, и въпреки това съдът си затваря очите и казва - да, но тук става дума за четирима други хора.

В: Съдът защити четиримата държавни служители?

Така излиза. Това, че са държавни служители, е било взето предвид, макар е Наказателният кодекс не е в синхрон с Европейските стандарти. Конституционният съд в решение No. 7 от 1996 г. казва, че държавните служители и публичните фигури са длъжни да търпят по-висока степен на критика и на интерес на обществото за това какви са те и с какво се занимават. Нелепо е при това положение в НК да съществува квалификация на престъпленията обида и клевета срещу длъжностно лице.

В: Какъв е ефектът върху журналистиката след такива дела?

- Всеизвестно е, че високите наказания за обида и клевета, особено когато се налагат на журналисти, оказват смразяващ ефект върху свободата на словото. След промяната в НК през 2000 г., въпреки че отпадна наказанието лишаване от свобода, повечето журналисти смятат, че сегашните наказания много по-ефективно пречат на свободата на словото.

В: На какво да разчитат разследващите журналисти?

- Необходимо е нашият съд да започне да прилага европейските стандарти. Те са неделима част от вътрешното ни право и имат предимство пред нашите закони. Европейската конвенция за правата на човека има предимство пред Наказателния кодекс. Решението на Конституционния съд също създава такъв стандарт. Зказва се, че редица съдилища не познават практиката на собствения ни Конституционен съд и не я прилагат.

В: Как може да се реши този проблем?

- Решението е в консолиди-шето на медиите като общ-юст. Взаимната поддръжка на журналисти и на медии е от изключително важно значение, защото медиите имат възможност за реално оказване на натиск в обществото. Инициативата на Българката медийна коалиция да се Създаде фонд за подобни глоби и обезщетения е много до-5ра идея.

Следващото, което трябва да стане, е по-широка кампа-шя за образоване на съдиите, за създаване на възможности
се запознаят с достиженията на Европейския съд за правата на човека. Затормозяването на съдебната реформа от законодателната и изпълнителната власт рефлектира и върху качеството на съдебните решения. Когато НПК се изменя непрекъснато, когато съдебната система не разполага с достатъчно материална база, когато съдиите са затрупани с дела, тогава те не могат да отделят нужното време, за да огледат внимателно и от всички страни едно дело.

В: Излиза, че българските журналисти биват съдени по закон, който противоречи на европейското право?

- Да, но проблемът не е в закона. Защото ние имаме достатъчно източници на правото, които ни казват какво да правим в такива случаи. Бургаският съд дори сметна, че тежестта на доказване ца неистинността на твърдяното била върху Катя Касабова, което изобщо не е така, включително и според нашия закон.

Струва ми се, че има една консолидация в делата за обида и клевета между хората, които са на държавни длъжности. Те си съчувстват едни на други и гледат с лошо око на журналистите. Това е едно доста плоско виждане на нещата, защото журналистите и медиите са необходимо присъщи на демократичното общество и единствено благодарение на информацията, която те дават, е възможен публичният дебат. Медиите са много сериозен източник и на информация, и на идеи. Оттук се ражда информираният гражданин и качествената демократична система.

Явно е, че пред България има още дълъг процес. Преди 2000 г. обидените и оклеветените бяха все прокурори, защото тогава прокуратурата преследваше тези престъпления и злоупотребяваше с правата си. Все още го има отзвукът от тази тенденция длъжностните лица да се подкрепят едни други, съдията да съчувства на чиновника от министерството на образованието и т.н. Това е доста опасно. В една демокрация хората трябва да са критични. Това е напълно нормално и всеки трябва да бъде критичен към поведението на всекиго, а не да се ръководи от някакви криворазбраг ни виждания за достойнство на длъжността. То е белег на отминала епоха. Вече се живее в едни съвсем други времена, в които гражданинът има много повече власт, той е много по-свободен и му е позволено да е много по-критичен към своите политици, защото това е смисълът на демокрацията.

В: След журналистите и вие влязохте в битката с капсулираната информационна политика на правителството. Защо Цветелина Узунова отказа да ви даде достъп до документ от времето на "зрелия социализъм"?

- Не сме напълно наясно, защото аргументите й са много лаконични. Тя просто казва, че документът притежавал гриф "секретно". Само че някой не е прочел закона - там е казано, че старите грифове "секретно" по новому са поверителни, а срокът за пазене на тази информация в тайна е 5 години. Смешно е да се отказва един правилник от 1980 г. Той дава най-общи правила как да се опазва държавна тайна по онова време.

Самото виждане, че един нормативен акт може да бъде секретен, е от периода на "зрелия социализъм". То е напълно несъответно на конституцията и на принципите на правото. Имам чувството, че се борим с някакви мумии в тази битка, защото аргументите и почвата, от която те черпят соковете си, принадлежат на едно безвъзвратно отминало време.

В: Този отказ не е ли знаков за отношението към правото на гражданина да получи информация?

- Министерският съвет формира политиката на цялата държавна администрация. Пресцентърът му очевидно дава пример на останалите. В закона за достъп до информацията е казано, че информация се дава веднага. Информация се дава и при устно запитване. Писменото запитване и 14-дневният срок са по изключение. Подаването на информация за обществото не е процес на вземане на решение, на едно постоянно преценяване да се дава ли тази информация, да се отказва ли, а е въпрос на политика. Откри-тостта е въпрос на поведение. Това означава, че трябва да се дава всичко освен някакви изключителни случаи, когато е налице изключение.

Щом прозрачността не е изведена до ниво политика на правителството, тогава наистина ще има проблеми и съдебната власт е единственото средство за натиск върху правителството. Само с дела нещата не могат да се оправят, но благодарение на делата всички, търсещи информация, оказват натиск върху тези, които трябва да я дават. Така се създава обществена нагласа за нетърпимост на отказите и непрозрачността. Гражданите държат в ръцете си собствената си свобода.


Интервюто взе Светлана Георгиева



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 03.02.2003 • © 1999 Copyright by Interia & AIP