Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Дневник, 02.02.2006 г.
Мисленето „абе к'ви сте вие, че да ви давам отчет"
До ден днешен няма публикуван списък на служебната тайна в държавната администрация въпреки законовото задължение
Все още е устойчива тенденцията да се крие информацията за МВР, без да е сигурно, че това води до резултати
Във ВАС тръгна дело срещу отказа на МВР да съобщи с какви пари бившият министър Петканов е купувал подаръците, раздавани с благотворителна цел

Някои от приетите от Народното събрание през миналата седмица на второ четене разпоредби от новия Закон за Министерството на вътрешните работи предизвикаха разгорещен дебат. Освен текстовете, свързани с правото на полицията да проверява помещения без съгласието на собственика и одобрение от съд, както и с използването на физическа сила и помощни средства спрямо малолетни и бременни жени, предмет на обсъждане беше и чл.155 от внесения правителствен законопроект, който се отнася за класифицираната информация в министерството. За разлика от другите текстове този е съвсем нов и не кореспондира с никоя разпоредба от сега действащия закон. Според първата алинея на чл.155 фактите, сведенията и предметите, свързани с функциите на МВР, са класифицирана информация, а според втората алинея списъкът на фактите, сведенията и предметите, които са служебна тайна, се определя от министъра. Първата алинея е отхвърлена от Народното събрание, а втората е приета. Наистина е налице повод за радост от това, че не беше превърната в пълна тайна цялата работа на водещата институция в борбата с престъпността. Още повече че предложената разпоредба не само не кореспондираше с никакви европейски изисквания или на нуждите на промяната в МВР, но беше откровено противоконституционна и щеше да допринесе за отглеждане на корупция и безконтролност в системата. С оставането на втората алинея от текста обаче естествено възниква въпросът - а тя съответна ли е на закона и ще създаде ли проблеми.

В двата предходни закона за МВР - първия от 1991 г. и сега действащия от 1997 г, понятието служебна тайна не се употребява. Това обстоятелство по естествен начин налага да се потърси обяснение какво наложи въвеждането му през 2006 г.

За съжаление в приложените към законопроекта мотиви на Министерския съвет не се открива нищо по въпроса. Тъй като не е проведено и обществено обсъждане на проекта съгласно чл.2а от Закона за нормативните актове (каквото впрочем у нас изобщо се случва рядко), не можем да проследим и евентуалното официално становище на вносителя по въпроса.

Другата възможност е да видим дали в текста на приетата алинея втора, овластяваща министъра да определя списък на фактите, сведенията и предметите, представляващи служебна тайна, се съдържат опасности за прозрачността на институцията. Тук има две възможни гледни точки. Според първата със закона за МВР не се предоставя никаква друга власт на министъра, освен да прегледа какви категории информация се създават и съхраняват в неговата институция и да провери дали те не са обявени за тайна от някой закон (да речем, защитени от общодостъпност са събираните лични данни). След това той трябва да прецени общодостьпността на кои от тези категории информация би повлияла неблагоприятно на нечие право или защитен интерес и на тази основа да одобри списък на категориите информация - служебна тайна. Тази процедура бездруго е записана в Закона за защита на класифицираната информация, заради което, ако нововъведението в закона за МВР просто я преповтаря, особени проблеми не би трябвало да възникнат.

Илюстрация Иван Кутузов

Втората възможна гледна точка е някой (не дай боже, това да е самият министър) да смята, че като е дадена на министъра власт да определи списъка на служебната тайна, значи може самостоятелно да си решава какви категории информация да включи в него. Всъщност, изглежда, това е първоначалният замисъл на отхвърлената от Народното събрание алинея първа на чл.155, според която цялата информация за функциите на МВР щеше да е класифицирана. Тогава ръцете на ръководителя щяха да бъдат развързани да определи безпределно широк кръг информация като служебна тайна.

Кой от двата подхода да очакваме да се случи?

Контекстът е следният. Без съмнение служебната тайна е поизживяло времето си понятие Самият езиков израз означава, че тайна е какво се случва в „службата". По тази причина съжителството на този вид тайна с демокрацията, където управлението трябва да бъде отчетно и прозрачно и достъпът на гражданите до информация да се ограничава само по изключение, е доста съмнително. Затова при обсъждането на Закона за защита на класифицираната информация преди приемането му през 2002 г. имаше колебание дали служебната тайна да бъде включена в него. В крайна сметка тя беше включена със съображението да не би оставянето й извън полето на закона да доведе до развиването на стари и недемократични практики в администрацията. Затова и надделя виждането, че информацията, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със закон, а не просто с нормативен акт, каквито предложения имаше. След приемането на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) в институциите се зачака закон, който да уреди и служебната тайна. Понеже такъв не се появи и стана ясно, че по начало не се предвижда, политиката на изчакване бе преустановена и в отделните ведомства се започна съставянето на списъци с категории служебна тайна. Прегледът на списъците, които са получени в Програма „Достъп до информация" по реда на Закона за достъп до обществена информация през 2005 г. показва, че тенденцията е да се определят като тайна по-голям обем данни от законово допустимите. До ден днешен не е констатиран нито един случай на публикуван такъв списък в държавната администрация, въпреки че задължението е записано в ЗЗКИ.

Втората съставка от контекста е, че на МВР е отделена значителна част от раздел втори на Списъка на категориите
информация, подлежащи на класификация като държавна тайна съгласно ЗЗКИ. Освен че през 2002 г. набъбна списъкът с категориите информация -държавна таййа в сравнение със списъка от 1990 г, се увеличи и броят на класифицираните съдебни дела, по които институцията е страна. Оттук отново възниква въпросът защо за МВР възникна и нуждата от служебна тайна.

Илюстрация на ситуацията дава и една случка от тази седмица, показваща как от министерството гледат на желанието за граждански контрол чрез прозрачност. На 30 януари Върховният административен съд разгледа жалба на неправителствена организация срещу отказ на ведомството да даде информация за това колко струват и с какви пари ексми-нистърът Петканов е купувал подаръците, раздавани с благотворителна цел. Въпреки смяната на ръководството и очевидната липса както на законно основание за ограничаване на достъпа, така и на личен мотив на новия министър Петков да продължи да защитава мълчаливия отказ, МВР не променя позицията си по делото. Дали този стил на поведение не е индикация за това, че мисленето „абе к'ви сте вие, че да ви давам отчет?!" още стои там, където всички очакваме промяна, ефективност, преборване с корупцията и прозрачност.

Отговор на този въпрос вероятно ще ни даде списъкът на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна в системата на МВР, който ще утвърди министърът.

Авторът е юрист в Програма "Достъп до информация"


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 30.11.2005 • © 1999 Copyright by Interia & AIP