Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Днвник 13.05.2002 г.
Непознатите права

Христо Христов

В петък фондация "Програма "Достъп до информация" представи на семинар в столицата състоянието на достъпа до обществена информация в страната. Експертите на една от най-активните неправителствени организации направиха обзор на най-важните закони в тази област - Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) , Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). На форума беше разпространен и годишният доклад на фондацията за състоянието на достъпа до информация в България.

Какво трябва да направи човек, когато от общината или в някоя държавна агенция или министерство му откажат исканата информация? Ако гражданинът знае правата си, ще подаде заявление за получаването й, а ако не е наясно, ще трябва да се остави на компетентността на някой държавен служител. Така той рискува да не получи отговор или да бъде неправилно препратен да търси отговор на въпроса, който го интересува, към някоя друга институция. Основание за подобни изводи дава изследване на фондация "Програма "Достъп до информация", публикувано в годишния й доклад. Според него едва 16.7% от интервюираните служители в държавната и общинската администрация са преминали обучение по ЗДОИ, а само в 61% от институциите има назначен определен администратор, който да се занимава със заявленията на гражданите за достъп до информацията. Проучването показа, че служителите от администрацията не са запознати със закона.

Дори в някои от институциите, които са твърдели, че имат упълномощен служител за работа по този закон,анкетьорите са се натъкнали на трудността да го открият. Една от промените, които се подготвят в предстоящото изменение на ЗДОИ, предвижда държавните и общинските администрации да назначат такъв служител в срок от шест месеца. При отказ на информация гражданите могат да търсят правата си по съдебен път. Държавната администрация обаче не винаги се съобразява със закона, дори и когато за това има съдебно решение. Такъв е примерът с Йордан Лазов, който с помощта на фондацията е спечелил дело срещу Министерството на околната среда и водите във Върховния административен съд за достъп до наказателни актове за екологични нарушения в Дупница. Това е първото влязло в сила решение от подобно естество, но самото му неизпълнение е неуважение към държавен орган, какъвто е Върховният административен съд, коментират от фондацията.

Непознатият Закон за защита на личните данни

Според експертите Законът за защита на личните данни е абсолютно непознат както на бъдещите администратори по него, така и на гражданите. Фондацията е констатирала много случаи, при които по инерцията от практиката от предишните години незаконно се събират лични данни. По думите на юристката Фани Давидова хората например не знаят, че ЗЗЛД им дава правото на достъп до материалите, които различни държавни институции събират за тях, включително и от полицията. Гражданите трябва да бъдат внимателни, когато безцелно се иска от тях да предоставят лични данни в общината, в обменни бюра или от администрацията на телефонните оператори. Според експертите един от проблемите се крие в ЕГН, който е универсален ключ към множество лични данни на носителя му. За разлика от България в развитите страни има различни механизми за получаване на информация за съответно лице от различни бази данни.

Публичност на регистъра за държавни тайни

Гражданите в България ще имат сериозен проблем с достъпа до секретната документация в институциите, прогнозира Александър Кашъмов, юрист във фондацията. Основната причина е, че в новоприетия Закон за защита на класифицираната информация регистърът, който, трябва да създаде Държавната комисия по сигурността на информацията, няма да е публичен. По този начин гражданите не могат да знаят кои документи в дадена институция са засекретени, за колко време и кога изтича срокът на засекретяване, за да могат те да упражняват правото си на информация. Изпълнителният директор на фондацията Гергана Жулева дава за пример САЩ, където, National Security Archive към университета "Джордж Вашингтон" се занимава точно с това. Неправителствената организация следи кога изтичат сроковете на засекретени документи, за да ги изиска от институциите, след което да ги разпространява в университети и библиотеки. Затова е толкова важно до регистъра, който ще бъде поддържан от Държавната комисия по сигурността на информацията, да има някаква форма на обществен достъп.

 


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 13.05.2002• © 1999 Copyright by Interia & AIP