Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в."Демокрация" 25.03.2000 г.
Информацията е право, а не оръжие срещу граждани и журналисти

Администрацията все още си мисли, че прави благодеяние на хората, твърди ГЕРГАНА ЖУЛЕВА, председател на фондацията "Достъп до информация"

- Г-жо Жулева, законът за информацията скоро влиза на второ четене в парламента, но за българското общество правото на информация не продължава ли да звучи като абстракция?

- Смятам, че постепенно хората започнаха да си дават сметка за правото си на информация. Разбира се, не би трябвало да правим големи обобщения и да говорим за цялото общество, Все повече хора обаче разбират какъв е смисълът на такъв закон, И тъй като при нас идват много граждани за консултация, смятам, че те вече започват да си дават сметка за това свое прaво.

- За какъв съвет обикновените граждани се обръщат към вас?

- Хората срещат големи затруднения в контактите си с администрацията и най-често искат тя да направи максимално достъпни за тях документи, както и записи, които се държат от държавните органи. А вече на един по-следващ етап осъзнават, че тези документи, както и цялата информация, която съхранява държавата, ги засягат лично. Именно затова е важен достъпът на гражданите до информацията, както е важно и личната им информация да бьде защитена. Разбира се, различните групи български граждани търсят различна информация. И така, стигаме до журналистическата гилдия, максимално заинтересувана от закона. защото той регламентира информа- цията, свързана с институциите, с властта, с по-важми събития в мом ента Затова и ние, когато класифицираме случаите, посочващи при нас, раз- деляме правото на информация от правото на изразяване. Защото обикновено гражданите трудно имат достъп до неща, които се съдържат в публичните регистри или са депозирани а различни институции. Никой абстрактно не търси информация.

- Каква информация най-често бива отказвана на хората?

- От изследването. което направихме за публичните регистри и което скоро ще бъде публикувано на уеб-страницата ни в Ин- тернет, става ясно, че най-много трудности има с регистрите за гражданското състояние. Гражданите освен това трудно получават информация за актуалното състояние на фирми, която се държи от съда. и т. н.

- Как обаче ще помогне един допълнителен закон? Нали и сега по принцип не им се отказ- ва такава информация?

-Да, разбира се, но проблемите са другаде. Един публичен регистър би трябвало да функционира така, че да не затруднява получаването на информация. А има много неща. които затрудняват гражданите. Не всички регистри са автоматизирани, за да бъде улеснен достъпът. А и в администрацията все още съществува убеждението, че те не предоставят услуги на гражданите, а едва ли не правят благоде- яние. И че гражданите трябва да са им благодарни за услугата, когато всъщност упражняват свое изконно право. Освен това, ако се вярва на администрацията, излиза, че гражданите трябва да имат едва ли не юридическо образование и да знаят точно какво търсят.

- Има ли в момента случаи на отказ на информация, които да нарушават правата на гражданите?

- Има такива случаи. И ще продължава да има, докато не е ясно какви точно са ограниченията на правото на информация. А това може да стане ясно само с приемането на закона,какви- то са и международните стандарти. При нас само държавната тайна е точно регламентирана със списък, приет от Народното събрание. Този списък очертава категориите информация, които подлежат на ограничение, но един закон за достъпа до обществена информация би трябвало ясно и точно да изброи защитените интереси. И, разбира се, тези интереси да бъдат описани в за- кон, за да не може администрацията сама да решава как да постъпи освен в някакви изключителни обстоятелства. Но дори да има такива изключителни обстоятелства, те трябва да бъдат посочени и очертани в закона. Има и други неща, свързани със защитата на интересите на националната сигурност, на обществения ред и личните данни, които трябва да бъдат посочени в закона. Според програ- мата на правителството още докато се подготвяше законът за информацията, тези ограничения тряваше да бъдат записани в друг закон. Но ние препоръчвахме ограниченията да бъдат дадени в закона за обществената информация, за да може да бъде ясно очертано правото на гражданите, както и докъде то се простира.

- Какъв все пак ще в прекият интерес на аражданите от този закон?

- Първо, искам да отбележа, че този закон имаше интересна история. Дори смятам, че е прецедент за начина, по който се приемат закони в България, защото беше предложен официално на публично обсъждане. И това публично обсъждане се състоя, доколкото в уеб-страницата на правителството се появиха раз- лични становища от заинтересовани обществени организации. От своя страна ние също спомогнахме за това обсъждане, защото в периода май-юни м. г. организирахме обсъждания с участието на местната администрация и на извънстолични журналисти, като всички становища бяха изпратени до Министерския съвет. Така че самата поява нч закона, както и дискусията около него, е вече показателна как следва да се уреждат отношенията между гражданите и администрацията, характерни за демократичните общества.

- Имаше обаче много възражения дали законът не атакува защитеността на източни- ците на информацията?

- Всъщност в закона няма такова нещо. И както законодателите, така и ние нед- нократно обяснявахме това. Недоразуменията дойдоха не толкова от текстсоеге на закона, а по-скоро в резултат на изявления и интервюта на народни представители. И ако има какво па се препоръча за промяна в проектозакона, то не е в тази насока.

- Какви са вашите препоръки?

- Ние препоръчвахме да се внесе допълнителна яснота по основно понятие в за- кона, каквото е "обществена информация". Не е ясно какво означава обществен интерес, какво означава гражданинът да си състави собствено мнение и т. н. Ние предлагахме друго определение на "обществена информация", което не е наш продукт, а е сходно с това, което съществува в другите развити демократични държави. Втората ни основна препоръка е свързана с медиите и по-точно със задължаването им като субектите по този закон. Според нас, ако е ясна целта на този закон - да се осигури прозрачност на управле- нието, тогава субекти по него трябва да бъдат само държавните органи на централно и местно равнище. Докато сега в закона откриваме и други, задължени субекти, сред които са и медиите.

- Задължени за какво?

- Има се предвид задължение на медиите, свързано с информацията, с която те разполагат. Медиите, разбира се, не дължат цялата информация, конто произвеждат. Защото ясно е, че медията е заинтересована да предостави тази информация на публиката. Тук става въпрос за икономическото състояние на медията, за нейното управление, за редакционната и политика. за такъв тип информация. - Това не е ли фирмена тайна и как би могло да се регламентира това? Законодателят смята, че тази информация е от обществена значимост н че медията я дължи на обществото.Това е и една от основните ни критики към закона, че медиите не трябва да бъдат задължавани.

- Медиите в Европа имат ли подобни задължения?

- При изработването на този закон вносителят се позоваваше на препоръка на Съвета на министрите на ЕС, където се говори за размяна на та- кава информация с медиите. И за това, че те трябва да я предоставят на държавните органи, за да се избегне медиен монополизъм. Смятам обаче, че целта на този закон е друга и че в него не трябва да се въвеждат подобни задължения. Електронните медии например по Закона за радиото и телевизията и за далекосъобщенията в периода на получаване на лиценз са длъжни да предоставят на държавните институции точно такива данни. Единствените, които нямат подобно задължение, това са вестниците, но те като фирми и юридически лица имат съответни задължения към регистрите. Това че публичните регистри и размяната на информация между различни институции в страната все още не е на ниво, не означава, че трябва да се създават задължения за гражданите или лък за медиите. Защото фактът, че публичният регистър не действа добре в съда, принуждава всички непрекъснато да предоставят актуалното си състояние като юридически лица на банки, БТК. Ако публичните регистри действаха добре, не би имало проблем банката или БТК да си прави справката сама.

- Но кога ще стане това? И смятате ли, че наистина ще се облвкчи всекидневието ни в това отношение?

- Много неща могат да се променят след приемането на закона И най-вече след неговото популяризиране. Защото ние виждаме целта си именно в това - след като бъде приет законът, да подготвим наръчници и да покажем как той трябва да действа. Тъй като прилагането на един закон не зависи само от съдебната власт или администрацията. Хората също трябва да търсят правата си и да отстояват достъпа си до информаиция. Иначе ще продължим да тъпчем на едно място и да повтаряме, че имаме добри закони, но те не се прилагат. За да се спазват законите, едно по-широко гражданско участие винаги е необходимо.



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 31.10.2001• © 1999 Copyright by Interia & AIP