Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Демокрация - 14.05.2002 г.
Гражданите са безпомощни в търсенето на информация, ако не си знаят правата

"Тук не е информация." Кой не е виждал този "информиращ" в отрицателна глаголна форма надпис по учреждения, кантори, че и в общините даже? А къде е информацията и как да я поискаме? Три закона оттук нататък ще ни помагат (или пречат) да упражняваме конституционного си право да получаваме интересуващите ни сведения от институциите на властта - централна и местна. Това са Законът за достъп до обществена информация, Законът за защита на личните данни и последният, току-що приет - Законът за защита на класифицираната информация. Всеки от трите закона има възпираща или подкрепяща роля спрямо другия, а идеалната цел би трябвало да е постигането на оня разумен баланс между правото ни да бьдем информирани, от една страна, и задълженията на институциите да пазят тайните, без които пък държавата, казват, не можела да гатрантира националната сигурност. От трите закона, за които и евростандартите ни задължаваха да ги приемем, с най-дълго прилагане в живота е този за достъпа до информация - той беше приет още през 2000.

За поуките от практиката ни запозна тези дни фондация "Програма Достъп до Информация", която е и най-активно работещата организация за правата на гражданите в полето на правата им. Което все още си остава трънливо. Оказва се, че гражданите трябва да са наясно какви точно документи тьрсят, в противен случай можели до получат и отказ на информация. В препоръките на Съвета на Европа обаче е посочено, че евростандартите изискват целенасочено да бъдат улеснявани гражданите да упражняват правото си на информация. И не само като бъдат информирани за правата им, но и като се създава "административен капацитет на институциите да посрещнат нуждите на обществото да бъде информирано". Тази е и причината само след две години прилагане на Закона за достъп до информация да се тръгне към промени, съобразени с тези препоръки. От другата страна на гишето служителят трябва да бъде подготвен наи-малкото той трябва детайлно да познава какви документи се съхраняват в неговата служба, дали е пълен или частичен достъпът до тях (според нормите пък на другите два закона) и накрая - да познава процедурата. по която да изпълни законовото си задължение. Служителите, които работят с търсещите информация граждани, се нуждаят от обучение - този е основният извод от прегледа на практиката досега.

За Закона за защита на личните данни пък изводът е, че хората изобщо не са наясно, че имат право да знаят какви данни се събират за тях - в общините или в другите държавни институции, включително и от полицията (с изключе-ние, разбира се, на материалите по наказателните производства, защитени от НПК). Не били редки случайте, когато не знаели за това право на гражданите и самите служители - наречени от закона "администратори по събирането на лични данни". Трябва да запомним обаче, че нашият ЕГН не спада към защитените лични данни, за разлика от някои страни, където датата на раждането не се оповестява без личното съгласие. Това е така, защото ЕГН е универсалният ключ към базата данни във всяка област, в която човек има отношение - община, фирма, данъчна служба, съдебно дело и т. н., и поради това този номер не може да остане под възбрана. Ако бяхме измислили друг тип универсален ключ, които да не съдържа датата и годината на раждане, както е в някои други страни, тогава тези данни можеха да останат защитени от разгласа.

Най-тежък обаче си остава проблемът с непубличността на документите, които според третия закон - за защита на класифицираната (засекретената) информация, могат (или не могат) да бъдат предоставяни на граждани и медии. Като не знаеш кои документи са засекретени и кои не са, как ще знаеш какво да поискаш! А като не знаеш и какво по принцип се съдържа в дадена архивна папка, как ще разбереш дали ти я предоставят в автентичния и вид! Този проблем тепърва ще покаже цяла-та си сериозност. която ще обезсмисля всеки ден и час правото на информация, ако законодатели-те не помъдреят и не про-менят току-що приетия закон. В противен случай ще трябва да се формира специална организация от рода на "Програма Достъп до Информация", която със свои експерти да следи на кои документи им изтича засекретяването, за да информира гражданите, че вече могат да поискат достъп до тях (ако не са засекретени отново).

Че няма да са малко проблемите, вече се вижда от зачестилите съдебни дела за отказан достъп до информация.
С помощта на "Програма Достъп до Информация" бе спечелен вече един процес във Върховния административен съд (ВАС) от гражданин, които оспори отказа на Министерството на екологията да му предостави наказателните актове, издавани за еко-логични нарушения в Дупница. Тревожното е, че осъдената институция твърде дълго бави изпълнението на съдебното решение, алармират от фондацията.

Пак във ВАС последната инстанция (Петчленният състав) постанови, че неправилно е отхвърлена от Тричленния състав жалбата на сдружение "Центьр за независим живот" срещу социалния министьр за мълчалив отказ на информация и спорът ще бъде гледан отново.

Докато и обществото, и властта не се убедят, че законите се отнасят в еднаква степен и за двете страни на проблема "търсене и предоставяне на информация", все повече време и средства ще хаби съдът.

Петя Владимирова


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 15.05.2002• © 1999 Copyright by Interia & AIP