„Ако на клетката на лъва пише”слон,” не вярвай на очите си”, /вариация по Кузма Прудков/

С решение от 17 юли 2008 г. тричленен състав на ВАС отхвърли жалбата на Програма Достъп до Информация срещу Наредба 40 на МВР и ДАИТС за съхраняването и предоставянето на данни от мобилните и интернет операторите. С жалбата беше оспорена на основата на чл.32 и чл.24 от Конституцията властта на двете институции на изпълнителната власт да издадат наредбата, както и съобразността й с Европейската Конвенция за правата на човека.

Според съда, предвиденият от Наредбата "пасивен" достъп за МВР до всички бази данни на мобилните и интернет операторите чрез компютърен терминал означава, че информацията се предоставя само при наличие на подадено писмено искане. Винаги сме смятали, че „пасивен” достъп означава такъв без поискване, а активен е този, в който трябва да си поискаш. Оттук нататък трябва да внимаваме с четенето на законите – може да се окаже, че пълнолетен означава непълнолетен, право означава задължение, а изразът „всеки има право” означава, че никой няма право. Някак си се очаква по-детайлна обосновка, когато съдът приема обратното на общоприетото значение на думите.

По-важното обаче е, че по поставените въпроси за съобразността на атакуваната наредба с Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека съдът изненадващо е замълчал. В решението се приема единствено, че чл.251, ал.2 от Закона за електронните съобщения, който е основание за издаване на наредбата, не е обявен за противоконституционен или противоречащ на чл. 8 от ЕКПЧ. Това е добре известно, но въпросът все пак беше дали наредбата съответства на Конституцията и Конвенцията, а не дали законът им съответства. Ако пък съдът смята, че не може да отговори на този въпрос без помощта на Конституционния съд, затова му е дадено правото да изпрати там казуса по Конституцията.

За сметка на деликатното мълчание по конституционния въпрос, в решението е разгледано пространно оправданието, че Наредбата е позволила събиране на данни с цел разкриване на всякакви престъпления, вместо на изискваните от Директива 2006/24/ЕО „сериозни престъпления”. Отделено е пространно място да се обясни защо не е подходящо да се употреби изразът „тежки” престъпления. Ние смятахме, че е било въпрос пред нормотворците да помислят какъв термин е най-уместно да употребят. Това, че не са намерили такъв, не е оправдание за нарушаването на Директивата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Петчленен състав на ВАС, каквато жалба ПДИ ще подаде. Истински важното в случая обаче е, че става въпрос за основно човешко право. Че с тази наредба МВР се опитва да си осигури прозрачност на гражданите – техните обаждания и съобщения, адресатите, мястото и времето на осъществяването им. Съдържанието на съобщенията не се разкривало – гордо ни успокояват. Има си хас и това да се разкриваше. А не е проблем, че ще знаят /и вече знаят/ без санкция от съд кога, в колко часа и откъде звъннахме на този или онзи приятел или познат, който дори не вдигна мобилния си. Че могат да си събират и гледат всички такива разговори, повиквания и съобщения за една година и да си чертаят ежедневния маршрут на всеки един от нас по часове и минути. И това ако не е профилиране?

Това е битката и ние ще я проведем докрай. В крайна сметка въпросът не е кой има по-големи „мускули” в правната аргументация, а в какво общество искаме да живеем. Дали в такова, в което държавата е прозрачна за гражданите, или обратно – в такова, в което гражданите са прозрачни за държавата. Защото ако е последното, не го ли загърбихме преди осемнадесет години?

Текстът на жалбата, подадена от ПДИ на 19 март 2008 г. е достъпен в PDF формат ( 162 Kb).
Прес съобщение от 25 юни 2008 г.
Решение на ВАС от 17 юли 2008 г. ( 78 Kb)
Касационна жалба срещу решението на тричленния състав ( 98 Kb)