Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. Капитал, 24-31.05.2002г.
Частните медии отпадат от Закона за достъп до информация

Частните медии ще отпаднат като субект от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), след като бъдат гласувани поправките в него. Предложенията за промени, които бяха внесени от група народни представители в края на миналата година, са били одобрени от три парламентарни комисии и предстои да влязат в пленарна зала, съобщи депутатът от НДСВ Борислав Цеков миналата седмица. Той участва в кръглата маса “Законът за достъп до обществена информация и препоръките на Съвета на Европа”, организирана от Програма “Достъп до информация” (ПДИ). Волята на мнозинството е поправките да бъдат приети до края на лятната парламентарна сесия, уточни Цеков. Проектозаконът е бил одобрен в правната комисия, комисията по правата на човека и комисията по въпросите на гражданското общество. Според поправките от ЗДОИ ще отпаднат чл. 18 и 19. Разпоредбите на чл. 18 позволяват да се иска информацията за медиите - например за лицата, които участват в управлението, във формирането на редакционната политика, икономически свързаните лица, за гаранциите за достоверност и обективност, както и за финансовите резултати на собственика. Тези текстове създават възможности за контрол и натиск върху медиите и бяха многократно критикувани от чужди и български юристи. “Йордан Соколов и Елиана Масева възразиха в комисия срещу предложението да отпаднат тези текстове. СДС възразяваше и срещу възможността да се предоставя информация за подготовката на официалните документи, докато според нас след приемането им тя трябва да бъде публична. Имената на експертите, които са работили по тези документи, естествено могат да се заличават”, коментира Борислав Цеков. Субекти по ЗДОИ остават държавните медии - БТА, БНТ и БНР, тъй като те попадат под разпоредбите на закона за юридическите лица и може да се иска информация само относно дейността им, финансирана със средства от държавния бюджет.

Ако промените бъдат приети, ще има нова дефиниция за обществена информация, въвеждане на административен ред за обжалване на отказа за достъп, както и задължения за назначаване на длъжностно лице, което да отговоря за достъпа до информация. Според юристите на ПДИ тези промени са на ниво 2000 г., когато беше приет законът, защото тогава законодателят не се е съобразил с техните критики към проекта. “Все още има много сериозни недостатъци в закона”, коментира Александър Кашъмов от неправителствената организация. Той посочи липсата на омбудсман или комисия, която да се занимава с този закон, неясната регламентация на търговската тайна.

На кръглата маса беше представена и Препоръка (2002)2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно достъпа до официални документи, която е приета на 21 февруари тази година. “Тъй като това е препоръка, тя не е задължителна за никого. През ноември ще проведем семинар, който ще бъде начална точка на мониторинг на изпълнението на препоръката. Тя е, за да улесни законотворците, защото им подсказва какъв е европейският стандарт, но не можеш да насилиш някого да използва препоръките, те са по-скоро един бъдещ стандарт”, коментира Хелена Йедерблом, която като експерт в Съвета на Европа е участвала в подготовката на препоръката. Тя обясни, че не е чувала в нито една държава медиите да попадат в законите за достъп до информация. “Ако е обществена медиа, понякога ги включват, но не и частните. Целта не е да се проверява журналистическият материал, а по-скоро как се държат като икономически субекти и дали администрацията им работи добре”, обясни Хелена Йедерблом.

Велислава Стоянова


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 27.05.2002• © 1999 Copyright by Interia & AIP