Публикации за ПДИ

Начало

 

 

Българско Национално Радио, 15.02.2006 г.
Новият закон за МВР и гражданското общество

"Проблемът в борбата с престъпността не е в законодателната рамка, а в спазването на законите и организацията на отговорните институции. В този смисъл мисля, че много повече трябва да се прави в практическото поле, отколкото да се изменят цели закони", коментира за Радио България юристът Александър Кашъмов, който работи в неправителствената организация "Програма достъп до информация". Думите му са по повод на новия Закон за МВР, който българският парламент прие през миналата седмица.

Обсъждането на закона бе съпроводено от бурни дебати в Народното съббрание.

Едни от най-острите критики на опозицията бяха насочени срещу текстовете, позволяващи без разрешение от съда полицията да влиза в частни домове и да използват сила и помощни средства, в т.ч. и срещу бременни жени и деца, в случаи на масови безредици. Възраженията обаче не бяха приети. Създава ли новоприетият закон предпоставки за нарушаване на човешките права?

"Няколко неща трябва да бъдат посочени във връзка с човешките права - казва Александър Кашъмов. - Единият проблем действително е влизането в жилищни помещения, вторият е достъпът до публична информация в МВР и третият - защитата на лични данни. Влизането в жилищни помещения без съгласие на собственика е допустимо на основанията, които са посочени в закона, още повече, че те идват от предходния закон за МВР. Това са случаи, в които органите на полицията трябва спешно да реагират, за да могат да спасят човешки живот, да предотвратят извършващо се престъпление или укриващ се човек, уличен в престъпление. Проблемът обаче е, че след като в резултат на реформата в наказателния процес през 2000 г. се прие съдът да бъде гарант за правата на хората в отношенията им с органите на МВР, беше редно и в тези случаи съдът в последствие, след като е извършено такова проникване в помещенията, да извършва санкция, с която да одобрява тези действия. Така например в НПК е залегнало, че при събиране на веществени доказателства, претърсване и изземване в спешни случаи, след това трябва да има одобрение от съда. Беше адекватно същата уредба да я има и в закона за МВР. Новият закон за МВР за първи път дава законна възможност на институцията да произвежда служебна тайна. Нито законът за МВР от 1991 г., нито от 1997 г. предвиждаха да съществува съдебна тайна в тази институция. Отпадна по-сериозният и опасен текст, според който цялата информация за функциите на МВР щеше да бъде тайна. Но независимо от това ние трябва да бъдем много внимателни и да видим какви категории информация ще се включат в списъка, който ще бъде одобрен от министъра на вътрешните работи. И третият проблем, който е също доста важен, е свързан с достъпа на гражданите до техни лични данни, събирани от МВР. В закона се прие да не бъде даван такъв достъп в случаите, когато се засяга националната сигурност, когато има опасност за обществения ред или когато информацията е класифицирана като държавна или служебна тайна. За националната сигурност е разбираемо използването на специални разузнавателни средства спрямо някого, но какво означава, че по съображения, свързани със защита на обществения ред, един човек няма да знае каква информация е събирало за него МВР."

Ще направи ли новоприетият закон по-ефективна борбата на МВР срещу престъпността в страната?

“На мен ми се струва, че всички разпоредби в един закон, които създават условия за нарушаване на човешки права и които създават условия за непрозрачност в дейността на институцията, не спомагат, а напротив пречат в борбата с престъпността - казва г-н Кашъмов. - Нарушаването на човешките права и непрозрачността са една възможност за произвол и неизпълнение на служебните задължения. Според мен панацеята не е в закона, а в начина, по който е разпределена работата между органите на МВР и от друга страна - правомощията на прокуратурата и съда. Това, което мога да кажа като юрист, който следи практиката през тези години, е, че основният проблем пред МВР беше то да поеме функциите по дознанието. Там да работят хора, които имат правна грамотност и могат да изпълняват закона и по този начин да осигуряват борбата с престъпността. Пак казвам, тези мерки трябва да бъдат практически. Например от началото на миналата година в системата на МВР започнаха да назначават юристи, които да се занимават с дознанието. Това е положителна стъпка, която трябва да бъде оценена. Такива са според мен пътищата, а не толкова писане на нови закони, които да отразяват 70-80 процента от текстовете на стария закон. Това само затруднява работата, включително и на юристите, които тепърва ще трябва да търсят новите места на старите текстове и малко прилича на показна дейност, отколкото на реална стъпка към реформиране."

Румяна Цветкова, БНР


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 15.02.2006 • © 1999 Copyright by Interia & AIP