Начало

 

 

Дневник.bg, 12 май 2008 г.
Александър Кашъмов, "Програма достъп до информация":
Законът за достъп до информация трябва да бъде променен

интервю на Албена Борисова

Г-н Кашъмов, увеличил ли се е, или се е намалил достъпът до информация в България през 2007 година?
Най-точно ще е да се каже, че не се е подобрил. Причина за това не е слабото търсене от граждани, журналисти или неправителствени организации. Напротив, търсенето в България се равнява на това в развитите страни като САЩ например. Но готовността на институциите да предоставят обществена информация е на много ниско ниво.

На какво се дължи това?
Първата причина е недостатъчно гъвкаво и добро законодателство. Втората е липсата на култура и добра практика в администрациите да предоставят информация. От тази гледна точка няма особена промяна през 2007 г., което не е добре.

Анализът на "Програма достъп до информация" показва, че се злоупотребява с ограничаването на достъпа под предлог за защита на интересите на трети лица. Защо се получава така?
Администрацията и държавните служители все повече свикват със закона за достъп до обществена информация. Все по-добре го познават. От друга страна, липсата на култура на прозрачност води до това, че се злоупотребява с определени ограничения и по-специално с търговската тайна. Публичните институции непрекъснато сключват някакви сделки с частни фирми, което е в реда на нещата. Непрекъснато се разходват и отстъп- ват публични средства - от държавния бюджет, от еврофондовете, но те трябва да бъдат разходвани в обществен интерес. И точно тук е големият проблем, защото практиката да бъдат отказвани договори е недопустима. През миналата година ние сме засекли изключително много такива случаи. Недопустимо е да има конфиденциални клаузи, според които целият договор се смята за тайна. Това са влошаващите елементи. Тоест знанието на закона води до това да се взимат предохранителни мерки срещу възможна публичност. Това в крайна сметка води до ниска степен на прозрачност, зад която най-често се крие корупция или фаворизиране на частни лица, което означава неправилно разходване.

Какво може да се направи, за да се избегнат тези дефекти в прилагането на закона?
Това е възможно и в момента, ако има добра воля. Но явно е, че трябва да бъде изменен законът, като бъде намален обемът на понятието търговска тайна, когато става дума за публични институции, които сключват договори с частни фирми. Не може такива договори да бъдат търговска тайна. Това може да бъде единствено ноу-хау на фирмата, но не и какви са задълженията й, какви пари е получила за извършването им и как е свършена поръчката. Това са проблеми, които продължават дори в случаи, когато са налице явни злоупотреби и явни провали на дадена публична институция. Сещам се за един пример от практиката на в. "Дневник" и журналистката Зорница Маркова. Този казус засяга един договор на Държавната агенция по туризма с частна фирма, който беше свързан с лошо изпълнение и беше отказан с мотива, че е търговска тайна с твърдението за конфиденциална клауза. Това може да бъде оправено единствено с изменение в закона.

Какво точно предлагате?
Предлагаме да бъде въведен надделяващият обществен интерес в закона, т.е. да бъдат изброени няколко случая, в които има надделяващ обществен интерес до доказване на противното. Това са именно случаи, в които са налице злоупотреби, разходване на обществени средства. Освен това изрично трябва да бъде предвидено, че такива договори не могат да представляват търговска тайна. В момента има работна група в комисията за борба с корупцията в парламента, където ще защитим предложенията си.

Служебната тайна също се оказва голям проблем. Защо?
Това е повече проблем пред мисленето, отколкото на практиката. Прикриването на информация под формата на служебната тайна показва много остаряло мислене. Тайните и ограниченията на достъпа до информация в демократичните страни са свързани с определена цел, т.е. дадена информация може да бъде с ограничен достъп, за да се защити например интересът на търгове- ца да не е подложен на нелоялна конкуренция, да са защитени личните данни или националната сигурност. Не може едно ограничение да бъде кръстено просто служебна тайна, което да означава и че всичко създадено в съответната служба е тайна. Това е рудимент от друга епоха. Ние смятаме, че служебната тайна е излишна и трябва да бъде напълно премахната от законодателството. Още повече че няма развита демократична система, в чийто закон да има подобно ограничение.

Като цяло промените в законодателството през 2007 г. положителни ли бяха за достъпа до информация?

Очевидно има желание определени категории информация да бъдат правени публично достояние, за да се подобри търговският оборот (например чрез търговския регистър), да се извърши по-добра превенция на корупцията (например онлайн регистъра на декларациите за имуществото). Бяха направени публични проектите за нормативните актове, за да бъдат обсъждани. Друг е въпросът как се прилагат тези условия. Особено голям е проблемът с публикуването на проектите за нормативни актове. Истината е, че всички тези неща трябва да бъдат схващани в голямата рамка на достъпа до обществената информация. Не може да бъдат правени публични някакви данни само за да бъде постигната някаква конкретна цел тук и сега. От друга гледна точка тези категории са твърде недостатъчни като цялостно разбиране за какво става въпрос. Защото, ако бъде качен търговският регистър в интернет, както беше направено, но в същия момент Комисията за защита на личните данни решава, че регистърът на вписване на сделките с имоти не е публичен, това очевидно показва липса на разбиране за цялата рамка за достъпа до обществена информация. Гражданите трябва да имат на разположение колкото се може; повече достъп до обществена информация и колкото се може повече категории информация, които трябва да се публикуват в интернет. Защото има още много категории информация, която трябва да стане достъпна. И ако трябва всеки път да се убеждаваме, че това трябва да се случи, значи наистина липсва разбиране.

Как съдебната практика влияе на достъпа до информация?
През всичките тези години съдебната практика влияеше много положително, тъй като тя беше единственото средство да бъде контролирана изпълнителната власт. Последните тенденции в практиката на Върховния административен съд обаче са изключително притеснителни за нас. Защото се прави разлика без абсолютно никакво основание между достъп до информация и достъп до документи. Това може да доведе като резултат до ограничаване на правото на гражданите до достъпа до нея и до налагането на лоши практики вместо до подобряване, което беше тен- денция в продължение на осем години. Позволявам си да изразя публично това притеснение, защото сме се убедили в положителната роля на ВАС и на съдилищата.

Хората научиха ли се да търсят информацията, като използват всички възможности на законите?
Без всякакво съмнение. Хората изключително активно търсят информация. Журналистите също са изключително активни. А това е много отраден факт, който ни поставя до развита страна като Холандия, където всяка година хиляда души използват техния закон за достъп до информация. Но освен това, поне по данните на министъра на държавната администрация, всяка година десетки хиляди хора търсят достъп до информация. Тази гражданска активност според мен е голямата енергия, която има капацитета да трансформира държавните служители в приятели на гражданите.

Има ли тенденции в световната практика по отношение на достъпа до информация, към които трябва да се стремим?
Публикуването на документи в интернет, електронният достъп до информация и проверка за надделяващ обществен интерес дори когато има налице някаква тайна, са трите конкретни неща, които трябва да бъдат направени, за да можем да си сверим часовника. В момента той е много назад във времето, защото тази сфера се развива изключително бурно.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 13.05.2008 • © 1999 Copyright by Interia & AIP