Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. 24 часа, 24.05.2002 г.
Три закона ни дават достъп до информация
Чиновникът обаче шикалкави заради противоречията в тях

Мила Гешакова

Преди повече от месец журналист спечели дело срещу държавата за отказана информация. Той е един от малцината, победили в такъв съдебен спор. Стигнал е до съда, защото е поискал от сегашния Министерски съвет стенограмата от първото му заседание. А държавата се мръщи, когато някой наднича в делата й.

Както навсякъде по света, информацията и у нас е свещена крава. За разлика от развитите страни обаче по-често ни я отказват, отколкото ни я дават. Нищо, че законите, които регламентират правото ни на достъп до официалните държавни документа, вече са три. Юристи твърдят, че те повече си противоречат, отколкото се допълват.

И запознаването с тях ще е дълго. Защото наредби и правилници за приложение на закона за класифицираната информация тепърва ще се обсъждат. А той е този, който определя тайните в държавата. Без него другите два се обезсмислят.

Най-старият - този за достъпа до обществена информация, вече е за ремонт. А и Законът за защита на личните данни, казват, се нуждае от козметика. И от разясняване. Защото данъкоплатецът не спи. И никак не му е безразлично как органи и институции харчат парите, които налива в държавната хазна. Нито как държавата защитава конституционните му права.

Кой ще му каже например, че никой няма право без негово знание да събира личните му данни? Дали му е известно, че ако някой все пак го прави, той може да ги коригира и дори да ги унищожи? Много държавни органи нарушават закона и по инерция ги изискват, твърди Фани Давидова, юристка в Програмата за достъп до информацията (ПДИ). Странно е, че под законовата закрила не попада ЕГН. А в информационните системи на НОИ, здравната каса, данъчните, търговските регистри се влиза все с този, един и същи ключ.

В други страни (например скандинавските) хората използват различии ключове за различии бази данни. Без рождени дати, както е у нас.

Много трески за дялане има и в най-скоро приетия Закон за класифицираната информация. Той сведе тайните в държавата до 64. В тях потънаха и досиетата.
За масовия случай - гражданина без досие, който търси информация, е важно откъде ще разбере кой документ е секретен и кой не? Законът не изисква публичен регистър на "тайните" документи - държавни или служебни. Той трябва да бъде създаден.
В САЩ цяла неправителствена организация следи кога изтичат сроковете на секретност на документите. Ако у нас това прави новоизбраната 5-членна комисия, тежко й и горко! Единственият и плюс е, че по закон е независима от специалните служби.

Големият минус си остава начинът на засекретяването. Според закона онзи, който си слага парафа под документ, може и да го засекрети. Така заинтересованите може лесно да покрият някой гаф на централната или местнага власт.

При това "на едро". Защото законът позволява сбор от документи, от които само един е секретен, да бъдат обявявани за тайна. Да не говорим, че на пръсти се броят ведомствата, за които терминът " частичен достъп" е реална практика. В повечето развити демокрации обаче няма прошка. Искаш документи получаваш копие, в което "тайните" абзаци са дебело зачеркнати.

Докато у нас резултатът е изолация на гражданина от държавните дела. Ето как става това по Закона за достъп до обществена информация, които се прилага най-дълго. Преди година гражданинът Лазов поискал от екоминистерството наказателни постановления за дупнишка фирма, която замърсява района. Подал заявление, както си му е редът, но му отказали. Документите съдържат лични данни на съставителите на актовете, бил мотивът на екочиновниците. Но Лазов не искал тях, а решенията на министерството по същество. Законът обаче позволява частичек достъп. Това накарало Лазов да прояви упорство - завел съдебно дело и го спечелил. До ден днешен обаче не е получил исканите документа въпреки решението на съда.

Случаят с Лазов е нарицателен за високомерието на държавните институции. И останалите 27 дела за отказана информация на граждани и организации, заведени чрез програмата (ПДИ) тази година, също доказват безхаберието на чиновника. Той се държи като чужденец с жадните за информация. Как го постига? Любим трик на администрациите са мълчаливите откази, твърди Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ. Те са били удобната вратичка, през която по терлици са се измъквали повечето институции. В ремонтирания закон обаче се предвиждат не само възможности за обжалване на мълчаливите откази в съда, но и по административен ред. По-високи ще са и глобите за чиновници, които без основание отказват информация на граждани.

Слава богу, на грижовни към достъпа до информация депутати им светна, че хората губят не месеци, а години, докато съдът вземе решение. Какъвто е например случаят с гражданина Караиванов. Той поискал копие от заседание на комисията по ликвидация и несъстоятелност към Министерството на икономиката и още два документа. Отказали му протокола, но му дали копия от другите два документа. Караиванов обжалвал, но получил мълчалив отказ. По делото и до днес няма решение, макар че е заведено преди година.

Не само тези са случайте, които показват как държавата ни се бори срещу прозрачността. Пречи й и невежеството - едва 16% от чиновниците са преминали обучение по закона според проучване на ПДИ. Ако изобщо ги има, защото в близо 40% от държавните институции няма кой да обучава.

Хаосът в информацион-ните масиви също е фактор. Едва 38% са ведомствата, които са си направили труда да ги обявят за гражданите в публични регистри.

Законодателят ще вземе мерки - една от поправките в закона задължава до 6 месеца ведомствата да си назначат специален чиновник по този закон. Съветът на Европа препоръчва минимум формалности, максимум откритост. Ако не го направим, няма НАТО, няма Европа.



НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 26.06.2002• © 1999 Copyright by Interia & AIP