Публикации за ПДИ

Начало

 

 

в. 24 часа 31.10.2005 г.
За клевета на родината затвор? Опасен ход!
Колкото-повече такива закони в една държава, толкова по-малко е демокрацията в нея.

Александър Кашъмов

Мракобеснически. Така бих нарекъл предложения нов текст в Наказателния кодекс, предвиждащ затвор от 3 до 10 г. за всеки, "който разгласява в чужбина неверни или грубо изопачени обстоятелства, които уронват достойнството на българския народ или на българската държава".

Международни организации като "Репортери без граници" и "Артикъл 19", които измерват свободата на словото в различни държави, в индекса си задължително включват и въпроса "Има ли във вашата страна наказателно преследване за обида на достойнството на държавата и народа или за опетняване на националните символи?". Колкото повече такива закони има една държава, толкова по-малко демократична е тя и толкова по-слабо е защитена свободата на словото.

Още в средата на XX век Върховниягг съд на САЩ е решил, че запалването на националния флаг е израз на свободата на словото. Подобно решение преди няколко години постанови и българският Върховен съд. В развитите демокрации няма място за санкциониране на обидата на държавата или народа, които все пак са абстракции и като такива не могат да притежават достойнство. Точно обратното - защитата на свободата на словото забранява подобно санкциониране. Това следва и от българската конституция, и от Европейската конвенция за правата на човека.

Едно общество, един народ са толкова по-достойни, колкото по-голяма широта на дебата допускат, и не позволяват, включително и на прокуратурата да присвоява правото да решава кое е достойно и кое не за тях. Смятам, че тези времена са в миналото.

Текстът е удар срещу постигнатото през последните 15 г. в областта на свободата на словото. Направиха се усилия за разширяване обхвата на свободата на словото чрез реформа на законодателството за обида и клевета. Сериозна крачка напред бе изменението в НК през 2000 г., с което бе премахнат затворът за обида и клевета и започна преследването им само по тъжба на засегнатия, а не както преди - само от прокуратурата. Последното лесно се използваше от държавни институции като инструмент на репресия срещу медии и отделни журналисти.

Създаде се и категорично позитивна съдебна практика, която дава всички гаранции за свободата на словото.

Например съдът прие по делото "Любен Беров срещу Явор Дачков", че не е клевета и обида да бъде наречен премиерът "патрон на разграбването на България".

От тази гледна точка такъв мракобеснически текст е крачка назад към 1951 г. - само в приетия тогава НК има такава разпоредба. Дори в наказателния закон на Царство България никой не си е позволил да внесе ограничаващ свободата на словото текст. В западните демокрации има забрана за фаворизиране, на името и достойнството на държавата, защото всяка подобна защита, особено чрез наказателен закон, ограничава критиката спрямо властта. А тя и свободата на дебатите са гръбнакът на демокрацията.

За съжаление този текст се появява в момент, когато има и други законодателни опити да се ограничи свободата на словото и на информацията. Програма "Достъп до информация" вече отправи критики към отделни текстове от закона за защита на личните данни, новия проектозакон за МВР и предлаганите промени в закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи високи държавни длъжности. Може да се говори за една опасна тенденция.

Този текст ще направи много лошо впечатление за името на държавата, което някой неумело се опитва да се защити. Докато Европа настоява за по-голям контрол върху управляващите, се явяват текстове, които ги защитават от общественото внимание и спомагат за административен произвол, непрозрачност и корупция.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | УКАЗАТЕЛ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 21.11.2005 • © 1999 Copyright by Interia & AIP